Кремъл няма какво друго да предложи на държавите и хората освен оръжие и диктатури

Прокси войната в Либия може да доведе до нова война в този регион, която да се окаже реална заплаха за България, казва пред Faktor.bg анализаторът арабист

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Халаф, какво предизвика операцията на САЩ, довела до убийството на ген. Солеймани?

- Търпението на президентът Тръмп се изчерпи, защото през последните месеци проиранските милиции в Ирак нападнаха 11 пъти обекти – военни бази, където се намират американски войници и предприемачи, които обслужват военния контингент на САЩ. Беше ударено няколко пъти и посолството на САЩ, без да се преценяват жертвите и щетите, като по този начин те изпращаха послания. В същото време бяха нападнати и петролни съоръжения в южната част на Ирак, където работят американски компании. Кулминацията беше, когато бе ударена военна иракска база в град Ерфурт в северен Ирак, където беше убит един американски предприемач, а трима американски войници бяха ранени. Президентът Тръмп видя в тези атаки предизвикателство към него. Иранците очевидно погрешно са разбрали, че той е слаб президент и има проблеми вътре в страната. Подвели са се, че той е зает с предизборната кампания и няма да влиза в конфликт с тях. В отговор на тези проирански провокации, под координация и управление на Касем Солеймани бе организирано заедно с проиранската милиция нахлуването в американското посолство в Багдад, запалиха приемната на мисията. Целта беше явно да унижават президента и САЩ. Това стана ясно, когато завчера държавният секретар Помпео публикува снимка, на която са показани трима проиранси лидери, като сред тях е и шефът на националната сигурност в Ирак, който стои с тези, които нахлуха и опожариха приемната на посолството в САЩ. Това показва ненамесата и бездействието на иракската власт по отношение на защита на американските войници и армия, които са там по покана на самото правителство на Ирак. В четвъртък американците са получили  разузнавателна информация, че ген. Солеймани ще пристигне в Багдад, за да ръководи повторното нахлуване в посолството, като този път целта е да бъдат взети като заложници американски дипломати. Нещо подобно се случи преди 40 години, по време на ислямската революция, когато беше щурмувано посолството на САЩ и бяха  взети като заложници американски дипломати и граждани, в резултат на което беше свален президентът Картър. Солеймани и хората му искаха да повторят този сценарий, за да отворят пътя на демократите към властта, като обезсмислят управлението на Тръмп. В тази ситуация САЩ  нямаше друг изход,  освен да използва превантивни мерки. Между другото имаше едно изказване на държавния секретар по отбраната на САЩ: „Имаме информация, че се подготвят нови провокации срещу американските интереси в региона. Предупреждаваме ви - ще съжалявате много! Но това няма да ни попречи да вземем превантивни мерки“. Явно атаката срещу Багдад и убийството на ген. Солеймани е превантивна мярка. Тръмп показва, че авторитетът на САЩ  като световна сила няма да бъде поставена на изпитания.

-  Възможно ли е да се стигне до война?

-  Разбирам страховете на хората са големи, те мислят, че убийството на ген. Солеймани ще  провокира нова, широкомащабна война в региона. Факт е, че  иранците в продължение на 40 години не са влезли в директни войни с други държави. Те винаги използват различни структури и въоръжени групировки, като „Хизбулла”, например, за чието създаване са похарчили милиарди долари. Това са отряди от 150 000, които са организирани и финансирани от Иран. Те се намират под шапката на така наречена „Народна мобилизация“, които фактически трябва да бъдат управлявани официално от иракската армия и да са свързани с Генералния Щаб на Ирак. Реално обаче те действат извън контрола на иракското правителство и армия, а са свързани директно с ген. Солеймани, като той ги използва в екстремни ситуации. Според мене иранците няма да посмеят да тръгнат в директен бой срещу американците. Може само терористичните организации да организират атаки и нападения. В Иран знаят, че ответният удар от САЩ ще бъде много разрушителен. Тръмп няма да праща армии, няма да има сухопътни операции, но ще има разрушителни въздушни удари,  които ще върнат Иран сто години назад. В същото време трябва да е ясно, че Иран няма икономически възможности за война.

 В тази ситуация, нито Русия, нито Китай ще се ангажират да помагат на Иран, защото всички те също имат вътрешни проблеми и достатъчно грижи, за да се занимават и с конфликтите в Иран. Русия също има проблем с Иран, защото искат да ги извадят от Сирия. Иран е отговарен за всички граждански войни в региона, с цел да постигне хегемония. Но не трябва да изключваме удари срещу Израел. Икономически тази ситуация ще повлияе на цените на петрола, които ще се увеличат, но не чак толкова много, колкото се очаква. Възможно е терористите да ударят петролните съоържения на Саудитска арабия и други страни в региона. Но всичките тези държави няма да позволят да бъдат въвлечени в мащабен военен конфликт, защото той ще бъде много разрушителен.

- Ще има ли нов етап в историята на цветните революции и „Арабската пролет“ в близкоизточния регион?

- „Арабската пролет“ не е изолирано събитие от това, което се случва в света като цяло. Тя представлява четвъртата вълна от демократичните трансформации, които се случиха през 20-ти век. Те започнаха първо в Южна Европа през 70-те години, след това преминаха в Латинска Америка, после в комунистическа Европа след разпадането на СССР и след това и в арабския свят. „Арабската пролет“ не можеше да се случи без всички тези предишни трансформации и без влиянието на глобализацията и технологическата революция, в резултат на които се засили ролята на интернет и социалните мрежи в обществата  в целия света. Аз мисля, че ще има още една такава вълна на трансформация. Не зная дали това ще бъде в Русия, в Китай или в друг регион в света, но съм сигурен, че това ще се случи, макар да не мога да кажа кога. Посочвам неслучайно Русия и Китай. Москва изразява позиция срещу всички тези цветни революции и събитията, които се случват в арабския свят. Путин и върхушката в Русия, както и тази в Китай, се страхуват от това, което се случва под влиянието на глобализацията.  Интернет и социалните мрежи имат огромно влияние върху техните общества. Затова управляващите там прибягват до различни механизми, чрез които да спират развитието на технологиите и влиянието им върху младите генерации. Затова и Русия, и Китай,  създават техен интернет, за да наблюдават и контролират тенденциите в техните общества. Ердоган в Турция също предприема конкретни мерки в тази посока. Сигурен съм, че тези явления не могат да бъдат изолирани едно от друго.

- Защо именно Близкият изток  се превърна в един от най-взривоопасните региони в света?

- Близкият изток през последните десетилетия се очертава като един кризисен регион, защото тук има много етнически, религиозни, сектански, политически, икономически сблъсъци между различни играчи в близкоизточните държави. В същото време имаме нещо ново – проблемите, свързани с културните идентичности. В ерата на глобализацията всички тези конфликти се развиват и задълбочават с всеки изминат ден. Защо ние виждаме отрицателното отражение на технологичната революция, което е най-силно в ислямския свят. Защото този свят и хората там се чувстват изолирани, маргинализирани, унижени от развитието на глобализацията, от развитието на западната цивилизацията, от постиженията на Западния свят. Арабите и мюсюлманите нямат абсолютно никакъв принос в това, те се явяват само едни консуматори. И те, когато гледат себе си, правят сравнение между това, което е било в ерата на ислямския Халифат по времето на Пророка Мохамед, когато ислямът е бил една просвещаваща идеология, религия, която допринася тогава за развитието на науките, като алгебра, медицина, астрономията. Тогава арабите са управлявали половината свят. А сега тези хора виждат, че са абсолютно изостанали, нямат никаква роля и от там идва тяхното вкопчване в исляма. Те искат чрез религията да покажат себе си, но не само с този ислям, който ние трябва да възприемаме като религия, а като политическа идеология, реакционна по своя характер. Те искат чрез насилие, чрез тероризъм да доказват своето съществуване.

Между другото, това в продължение на десетилетия беше подхранвано от диктаторските режими, защото те искаха да отдалечават своите общества от Запада, от културата и постиженията на Запада. Те вкараха в умовете на хората в този регион религиозната догма. Тези режими се отказаха от две много важни функции на държавата – културната и образователната функция. Те са предоставили тези функции на различни религиозни институции, срещу което пък те получават легитимност като институции. Освен това, те настройват мюсюлманите да мразят представителите на другите религии – християни, евреи и пр. Това се наблюдава във всички арабски страни, включително тези, които наричат себе си „светски държави“, като например Мароко, Тунис, Йордания, Ирак, Сирия, което всъщност е един мит. 

-  Можем ли тогава да говорим за т.нар. “умерен ислям“?

- За мен няма  “умерен ислям“. Проблемът идва от там, че Западът се опитва да прави това разделение. 

Трябва обаче да отбележа, че в момента се оформя и едно ново поколение в арабските държави – поколението на смартфоните и таблетите. Те отричат тотално налагането на политическия ислям, насаждането на религиозната догма, отхвърлят ролята на различните религиозни институции в политиката, както и партиите, които се основават върху религиозната догма.

-  Свидетели сме през последните години на ескалиращо напрежението в арабските страни, каква е ролята на глобалните играчи, като САЩ, Русия и Турция в конфликтите? 

- Сблъсъците и въоръжените конфликти в този регион се задълбочават не защото се появяват различни вътрешни играчи, а точно защото в тях се намесват различни регионални и световни сили. Русия, например. Тя влезе в конфликта в Сирия 2015 година и тя започна да привнася двата сценария, които Путин беше прилагал. Първият  в Чечения, с тоталното унищожаване на политиката на изгорената земя. И другият сценарий - този в Украйна. Тези два сценария руският президент пренася и в Сирия. Защото той искаше чрез подкрепата на статуквото и на режима на Башар Асад, който е корумпиран и престъпен, който уби повече от половин милион сирийски граждани, а в резултат на неговата политика бяха принудени да напускат страната си около 11 млн. сирийски граждани, да се възползва от това в конфликтите си със САЩ и Запада. Но заедно с това сключи сделка с Иран. Путин казва ние сме против ислямистите, а всъщност влезе в съюз с  друга, не по-малко разрушителна сила от „Ислямската държава“, какъвто е Иран. Именно Иран въвежда и налага шиитския войнствен ислям, който се опира на  различни въоръжени групировки в Ирак, на Хизбулла и т.н. 

Турция по същия начин се опитва да създаде различни ситуации, които да обслужват политиката на Ердоган в Сирия. И както виждате как Турция влезе в конфликта - като подкрепя Саудитска Арабия. Когато Иран влезе в конфликта в Сирия,  започнаха да се създават условия за появата на различни въоръжени групи, срещу които се обявяват сунитските държави – Турция, от една страна, Саудитска Арабия, Катар и др. Те започнаха да нападат въоръжените групи сунити, което доведе до задълбочаване на  проблемите между сунити и шиити. От една страна Иран иска да има хегемония в региона, за да може да прилага своя проект за шиизация, тоест пренасянето на шиитския ислям в региона. А сунитският ислям тръгва срещу тях. Тава става причина да се намесят и световните сили, защото в това виждат вече заплаха за техните интереси в региона. Например, САЩ влизат, за да защитят техните интереси в Близкия изток, но там ние не виждаме реална политика на Вашингтон. Няма реална политика и от страна на Европейския съюз. Те са абсолютно безхаберни в това, което се случва. Така реално Русия става фактор, защото тя използва други механизми – тя сключи брак по сметка с Асад. Путин и Асад си нямат доверие един на друг, а само се възползват един от друг, за да могат да контролират и да защитават различни свои интереси.

- Имаше ли шанс войната в Сирия да бъде предотвратена, ако президентът Обама водеше различна от политиката на  въздържане по отношение на режима на Башар Асад? 

- Война в Сирия се води от 9 години. Аз още преди години казах, че войната в Сирия отдавна вече не е сирийска. Тази война, на която сме свидетели днес,  фактически причини страдание не само на сирийския народ, но създаде много проблеми в Европа и света - тероризмът, на който ние в Европа станахме най-големите жертви. Това нямаше да се случи, ако я нямаше тази война. Проблемите в Сирия започнаха както в другите арабски държави. В годините на „Арабската пролет“ имаше мирни демонстрации, хората искаха политически, икономически и социални реформи в страната. Но династията на Асад, която управлява от 50 години тази държава, вече беше създала мрежа от кръгове, в които различни интереси свързваха олигархията с управляващата партия, които разпространяваха корупцията сред различните прослойки на населението. Нямаше тази война да се задълбочава и да продължава, ако бившият президент на САЩ Обама беше заел една категорична позиция, когато Башар Асад използва химическо оръжие срещу собствения си народ. Тогава Обама сложи червена линия, но тя беше премината от Башар Асад. Обаче Обама падна в капана на президента Путин, който беше много по-хитър от него. Той му предложи Сирия да предаде химическия си арсенал. Обама се съгласи и възпря в последния момент един план заедно с Франция, който предвиждаше да бъдат бомбардирани ключови военни и икономически позиции в Сирия. Тогава президент на Франция беше Франсоа Оланд. В това беше трагедията на Сирия, защото Обама нямаше визия за тази страна, той беше човекът, който причини тези страдания на сирийския народ. Ако тази война не беше продължила толкова дълго, нямаше Багдади и неговата „Ислямска държава“ – една организация на най-агресивния политически ислям в Ирак, да ескалират конфликта в Сирия. САЩ всъщност направиха същата грешка, когато напуснаха Ирак през 2011 година, оставяйки го без контрол. Не може да отидеш да сваляш един режим и там да създадеш условия за сблъсък между различни етнически, религиозни, сектански групи, да ги оставиш с толкова оръжия в ръцете и да си тръгнеш, казвайки: Отиваме си, оправяйте се! Обама имаше моралното задължение да остане и да подпомогне създаването на институции, след като американците са имали план за демократизацията на този регион. 

- Кои от играчите според вас държат ключа за реалното прекратяване на войната в Сирия?

- Единственият играч, който държи ключа за прекратяване на войната в Сирия, това е Путин. Но Путин няма интерес да има радикално решение, което да доведе до демократизацията на Сирия. Защото, както вече казах, Путин се страхува от тези революции. Включително от това, че успешното завършване на тези революции, ще дадат отражение върху Русия и младите генерации там. В момента има растящо недоволство сред руснаците срещу намесата на Русия в Сирия. Макар че Путин е много хитър, той много добре разбира и знае по какъв начин да се намесва в конфликтите в Близкия изток, за разлика от управляващите в САЩ. Той не праща войници, а праща и се договаря с частната армия „Вагнер“, която фактически поема ролята на руската армия. Руските самолети се използват само да бомбардират различни мирни цели – села, болници, училища, и действа за капитулацията на опозицията в Сирия. Благодарение на Путин и на Башар Асад тази революция в Сирия се превърна в ислямска, радикална, джихадистка. И Турция има също принос в това. Няма да има решение на войната, докато Башар Асад е на власт. Путин трябва да бъде убеден – че ако искаме промяна към демокрация на Сирия по западен образец, изисква на първо място Башар Асад и неговата клика да напуснат властта. Защото докато той е на власт, богатите държави няма дадат един долар за възстановяването на Сирия, за която вече казват, че са необходими 400 млрд. долара. САЩ вече декларираха много пъти, че няма да дадат и долар, докато Башар Асад е на власт. Русия няма пари, които да даде за възстановяването на Сирия, Иран, който е съюзник в тази война, също не разполага със средства. Освен това, Русия като цяло губи и в Арабския свят. Между другото някога Русия имаше там голям авторитет. В момента обаче този авторитет е сринат до 20%, след намесата и в Сирия и други точки в Арабските държави, в подкрепа на диктаторските режими – и в Судан, и в Алжир, и в Египет, разрушителната политика срещу демократичните партии и групи, насилието срещу тях, което беше подкрепено от Русия. Русия няма какво друго да дава на държавите и хората освен оръжие и диктатури. Така че агонията на сирийския народ ще продължава и ще се задълбочава, а това може да доведе до втора Арабска пролет, която ще бъде по-кървава от тази, на която бяхме свидетели досега.

- Много динамично се развива конфликтът в Либия, има ли опасност той да ескалира? 

- Гражданската война в Либия започна реално, когато НАТО свали Кадафи. Проблемът на НАТО  беше в това, че изостави Либия. Подобно на това, което направи Обама, който изостави Ирак и Сирия - без институции, с голям вакуум. Не може да оставиш една страна, която няма институции, а армията й е напълно разстроена в ръцете на Катар, който беше съюзник на НАТО в тази операции срещу Кадафи. Катар тогава раздаде около 50 милиона броя оръжие в ръцете на различни групировки в Либия.  И след като  Франция, Великобритания и Италия изоставиха  либийците, различните въоръжени групировки започна да окупира един град, или един регион и там да си правят тяхна държава. Това направиха и „Ислямска държава“,   „Мюсюлмански братя“ и други, с което започна и трагедията на либийския народ, която не се различава от трагедията на иракчани, йеменците и на сирийците. Сега вече този конфликт се развива още по-задълбочено, защото след 2014 година има  два лагера на вътрешни играчи – на ген. Халифа Фахтар, който в момента фактически контролира 70% от територията на Либия и воюва срещу катарите, Ислямска държава и Мюсюлманските братя, които управляват заедно в Триполи. В Триполи има правителство на Файез Сарадж, което от осем години се подкрепя от Европейския съюз, има подкрепата на Катар, на Турция и на ООН. Има обаче и друго правителство в Тобрук, с премиер Алдулах ес Сени и истински избран парламент, което обаче няма подкрепата на горепосочените международни играчи. 

-  Защо ЕС подкрепя ислямистите? 

-  Да подкрепяш този режим, това според мен  е голяма грешка, защото удължава само агонията в страната? Защото договорката беше – вие оставате на власт, като срещу това трябва да възпирате бежанците. Това беше едно престъпление, което сега ясно го виждаме. 

- Да очакваме ли след намесата на Турция и Русия такъв сценарий в Либия, който да се превърне в заплаха за балканския регион, в частност за България?

- Европейците и САЩ осъзнават чак сега какво са направили, когато вече Турция подписа договор с правителството на Сарадж – първо за военно сътрудничество и директна намеса на Турция в Либия. Нещата се случват както в Сирия и частната армия „Вагнер“ – Ердоган праща там частна милиция, а не турската армия, да воюва срещу Хафтар, този е избраният либийски министър-председател. Там в момента в конфликта участват две регионални сили – първата в лицето на Катар и Турция, които са заедно срещу Хафтар. А зад Хафтар стоят Арабските емирства, Египет и Саудитска арабия, които са срещу ислямистите. Италия и Франция са на противоположни позиции – Италия подкрепя ислямистите, срещу договорки, реализирани от Салвини, да спират бежанците и да им дадат петрола и пристанищата си. Макрон пък подкрепя Хафтар, защото той има голям интерес да няма ислямисти в Либия, тъй като това влияе върху страните, които са бивши колонии на Франция в Африка. Тук вече се намесва Путин. Той вижда в тази ситуация вакуум, подобен на този в Сирия и изпраща ЧВК „Вагнер“, която воюва заедно с Хафтар срещу ислямистите в Триполи. Обаче Путин играе и с двете сили. Той подхожда много хитро – не скъсва отношенията си с Триполи, но остава на страната на Хафтар. Така реално съюзниците в Сирия – Русия и Турция, сега воюват един срещу друг, тоест вагнеровци срещу ердоганската милиция в Либия. А Европейският съюз не знае за какво става въпрос. Другият важен документ, който беше подписан между Ердоган, Сарадж и египетския премиер с  начертаването на морската граница между двете държави – Турция и Либия. Фактически това е откриване на морски коридор, който да преминава от Турция до Либия. А там се намират още Гърция, Кипър, Израел и Египет. По дъното на морето има огромни залежи от природен газ - около 122 трилиона куб. фута, които Ердегон иска да заграби за себе си, като попречи на останалите четири държави да извличат в техните морски територии газ. Той всъщност иска да направи нещо,  както направи в гръцките територии на Кипър, което е в разрез с международното право. В момента се очертава на границата с България нов конфликт. Защото тези четири държави – Гърция, Кипър, Израел и Египет, в момента обмислят да правят съюз – военен и политически, срещу Турция. И вие вече си представете накъде отиваме – тази прокси война в Либия ще доведе до нова война в този регион, която ще бъде близко до нас. Но в България не се казва нито една дума за това, което ни чака. Какво ще прави българската държава, ако избухне война в тази конфликтна точка, която е на границата с нашата страна? 

-  Ако конфликтът в Либия продължи да се задълбочава, какви стъпки трябва да предприеме България, има ли реално и други заплахи за страната ни?

- Много са източниците на заплахи за България. От една страна това е „Ислямска държава“, за която много глупаво се говори, че тя е ликвидирана. Тръмп казва ликвидирахме Багдади. Не може да бъде ликвидирана една идеология. Напротив, аз мога да кажа, че през последните седмици и месеци „Ислямска държава“ започна отново да се възражда, готова е да прави атентати, пак да печели и привлича хора за извършването на терористична дейност. „Ислямска държава“ вече е стигнала до Украйна, само преди седмици намериха вече клетки и там. Клетки на „Ислямска държава“ има и в Афганистан, и в Пакистан, и в Северна Африка, и на Африканския бряг, навсякъде в държавите около нас  – Босна,  Херцеговина, Македония. Това се невидими клетки, вълци единаци.
България е заплашена и от ролята на Турция сред мюсюлманското малцинство у нас чрез различни партии и инструменти, чрез представители на религиозни фондации, които влизат в Родопите. Не трябва да се подценява ролята на Иран и навлизането на техни проповедници в родопските селища, за да разпространяват шиизма, като раздават пари на бедните мюсюлмани, които са изоставени от държавата. 
България трябва да се замисли много и върху това какво правят българските институции, експертите в Министерство на външните работи,  които очертават политиките в тази посока. Имат ли предвид това, което се случва в Либия и конфликтът, който се очертава на Балканите, предвид отношенията на Турция и останалите четири държави, които вече посочих, по отношение на  Източното Средиземноморие. Защото какво прави Турция в момента -  създава конфликти и със САЩ, и с Европейския съюз, и със страните от арабския свят. Ердоган надминава себе си в сблъсъка с различни фактори в региона и в света като цяло, и нищо добро не ни чака, освен още нови конфликти. Затова ние трябва да сме подготвени с такива  сценарии, с които да можем да защитаваме нашата държава от подобни катастрофални събитие, които се случват и в Близкия изток, и на Балканите.
Друга история са Русия и Путин. Има едно нещо, което не мога да разбера – за какво една голяма част от българското общество харесва в Русия, след като тя нищо не дава на България. От друга страна, тази Русия заплашва устоите на България чрез разни тролове - хора, които работят за руските интереси. Те са като прокси организациите на Иран в Близкия Изток и целия свят, които стигнаха чак до Венецуела, и подкрепяйки Мадуро, с помощта на Хизбулла успя да създаде милиция, въоръжени групи, които да воюват срещу демократичните устои и ценности във Венецуела. 

- В края на миналата година представихте вашата последна книга  „ Фауда. Колапсът на Близкия изток“. Стои ли някакъв заговор зад този колапс  и ако е така - кои са заговорниците?

-  Книгата се състои от три части и всяка една допълва следващата. В нея се разглеждат „Арабската пролет“, причините, резултатите и контрареволюцията, която последва и всички останали събития, както и позицията на регионалните и световни сили, свързани с тези събития. В цялата ми журналистическа практика и академична работа като преподавател в Софийски университет отбягвам да изяснявам или по-точно да обяснявам събитията чрез теория на конспирацията. Макар, че тази теория има много различни привърженици в арабските държави, в балканските страни, в частност в България, а и в света. Затова във всички мои анализи и коментари съм търсил истинските причини, които доведоха до Гражданската война, кои са вътрешните играчи, регионалните и световни фактори и каква е тяхната роля в задълбочаването на тези конфликти. Всеки читател ще получи от книгата пълна информация за това, което се случва в Близкия Изток и ислямския свят, и задълбочени анализи кои са причините за тези войни, резултат на натрупани от десетилетия проблеми от управлението на различни диктаторски режими в региона. Тези конфликти се случват заради вътрешни причини и  играчи, защото регионалните сили  подкрепят един играч за сметка на друг, след което се намесват и световните сили, които пък се стремят да реализират свои интереси. Затова отхвърлям съществуването на заговор и не приемам никакви теории на конспирацията.