Може ли Иран да удари България?

Публикуваното днес разследване на британския „Файненшъл таймс“ въвежда нов елемент в оценката на сигурността в Югоизточна Европа. Според изданието иранските власти са обсъждали възможността за атаки срещу американски военни активи в региона, а сред потенциалните цели са били разглеждани обекти в България и Кипър.

Информацията не означава, че Техеран е взел решение за нападение срещу България, но показва по-скоро, че в иранското военно планиране е съществувал сценарий за разширяване на конфликта към американски обекти, разположени извън непосредствения театър на бойните действия.

Разликата е съществена. Между разузнавателното проучване на потенциални цели и реалното вземане на решение за удар съществуват няколко етапа - оперативно планиране, политическо решение, подготовка на силите, целеуказване и непосредствено разгръщане. От публично достъпната информация няма доказателства, че този процес е достигнал последната фаза.

България вече има по-различно военно значение
Причината България да попадне в подобна оценка е свързана преди всичко с нарастващото значение на българската военна инфраструктура за американските операции.

Авиобаза „Безмер“ вече е използвана за американски самолети-цистерни KC-135. Присъствието на такива машини няма пряко ударно предназначение, но има важно оперативно значение. Самолетите за дозареждане във въздуха увеличават радиуса, продължителността и гъвкавостта на бойната авиация и позволяват на изтребители и други въздухоплавателни средства да изпълняват по-продължителни мисии.

От военна гледна точка това превръща една авиобаза, която иначе би имала ограничено отношение към конфликта в Близкия изток, в част от логистична и оперативна архитектура. Именно тук се крие промяната в риска за България. Държавата не се превръща в самостоятелна страна във войната между САЩ и Иран, но американското военно присъствие на нейна територия може да бъде възприемано от Техеран като елемент от американската военна система.

Иран разполага със способност да проектира ракетна заплаха извън непосредствения си регион
Военният аспект на заплахата не може да бъде пренебрегван. Иран разполага с голям и разнообразен ракетен арсенал, включващ балистични ракети с различен обсег, крилати ракети и безпилотни системи.

НАТО вече е демонстрирала, че разглежда иранските балистични ракети като реална заплаха за територията и силите на Алианса. След иранските ракетни атаки срещу Турция през март Алиансът засили мерките си за противоракетна отбрана.

Това е важен индикатор. Иран вече е показал готовност да използва ракетни средства срещу цели, намиращи се извън непосредствените граници на страната. Следователно възможността Югоизточна Европа да попадне в обсега на иранските оръжия не може да бъде отхвърлена само на географски принцип.

Това обаче не означава, че всяка цел в обсега на една ракета е автоматично достижима и уязвима. Между техническия обсег на ракетата и надеждното поразяване на конкретен военен обект съществува съществена разлика.

За успешен далечен удар са необходими надеждно разузнаване, точно целеуказване, подходяща пускова позиция, достатъчна надеждност на ракетната система и способност за преодоляване на противоракетната отбрана. Тези фактори значително усложняват задачата пред Иран.

Американските обекти в България не са лесна цел
Военната стойност на една атака не се определя единствено от това дали даден обект е в обсега на ракетата. Съществен въпрос е дали той може да бъде надеждно наблюдаван, идентифициран и поразен в подходящия момент.

Американските и натовските сили разполагат с възможности за разпръскване на авиацията, промяна на оперативните схеми, използване на укрития и други мерки за намаляване на уязвимостта. При временна дислокация на самолети заплахата допълнително се усложнява, тъй като потенциалният нападател трябва да разполага с актуална информация за конкретното местоположение и оперативния статус на целта.

Това е една от причините директният ракетен удар да не може да бъде определен като най-вероятния сценарий.

НАТО е ключовият фактор за възпирането
Най-същественият фактор, който ограничава вероятността Иран да предприеме директна атака срещу американски обект в България, е членството на страната в НАТО.

Един удар по американски сили, разположени на територията на България, не би бил просто двустранен сблъсък между Техеран и Вашингтон. Той би представлявал атака срещу американски военнослужещи и военна инфраструктура на територията на държава от Алианса.

Това съществено увеличава политическата и военната цена за Иран. От гледна точка на стратегията на възпирането Техеран трябва да отчита риска от ответни действия не само на САЩ, но и от страна на НАТО и отделни съюзнически държави.

Поради тази причина директен удар срещу България би представлявал значително по-рисков избор в сравнение с операции срещу американски интереси в региони, където вероятността от колективен военен отговор е по-малка.

По-вероятната заплаха е асиметрична
При оценка на риска трябва да се има предвид, че Иран не разполага само с конвенционалния инструментариум на балистичните и крилатите ракети.

Много по-вероятна при евентуално разширяване на конфликта към Европа би била комбинацията от разузнавателна дейност, кибероперации, саботаж, информационни операции и действия чрез посредници.

Този модел съответства на по-широката концепция на НАТО за хибридните заплахи. За държава като България това означава, че опасността не трябва да се измерва единствено с вероятността да бъде изстреляна ракета към българска военна база.

Американските сили, българската военна инфраструктура, комуникационните системи, транспортната инфраструктура и други обекти с военно значение могат да бъдат обект на различни форми на натиск, без да се стига до открита атака.

„Безмер“ вече е обект на превантивни мерки
Показателен е фактът, че българските власти вече са предприели превантивни мерки за сигурността на авиобаза „Безмер“, където са разположени американски самолети.

Това само по себе си не доказва наличие на непосредствена атака или конкретно иранско оперативно решение. То обаче показва, че българските институции оценяват информацията за потенциален интерес към американски обекти като достатъчно сериозна, за да оправдае повишени мерки за защита.

От военно-разузнавателна гледна точка именно развитието на тези мерки през следващите дни и седмици ще бъде важен индикатор за реалната оценка на заплахата.

Кога рискът би станал непосредствен
Настоящата информация позволява да се говори за достоверен сценарий, но не и за непосредствена атака.

Оценката би се променила съществено при наличие на допълнителни разузнавателни индикации – засилена активност на ирански ракетни формирования, конкретно наблюдение и целеуказване спрямо американски обекти, подготовка на пускови средства, необичайно разгръщане на безпилотни системи или едновременно увеличаване на киберактивността срещу българска и съюзническа инфраструктура.

Особено значение би имала промяна в поведението на американските и натовските сили. Повишаването на противовъздушната и противоракетната готовност, преместването или разпръскването на авиация и ограничаването на публичната информация за военните дислокации биха били по-силни индикатори за повишен риск от самото наличие на публикации в медиите.

При отсъствие на нова голяма американска военна ескалация срещу Иран вероятността от директен ирански ракетен удар по българска територия остава ниска.

При възобновяване на мащабна американска въздушна кампания срещу Иран рискът за американските военни активи в България би нараснал значително. Тогава България би придобила по-голямо значение като част от американската военна инфраструктура в Югоизточна Европа.

При наличие на конкретни разузнавателни данни за иранско целеуказване към български обекти оценката би преминала в категорията на висока готовност.

Това означава, че най-важният фактор не е самото наличие на американски самолети в България, а комбинацията между тяхното военно предназначение и развитието на конфликта между Вашингтон и Техеран.

България вече е част от рисковата зона
Към настоящия момент няма публични доказателства, че Иран се подготвя за непосредствен удар по България. Има обаче достатъчно основания страната да бъде разглеждана като потенциален елемент от разширената зона на риска около конфликта.

Публикацията на „Файненшъл таймс“ е важна именно защото показва, че американските военни активи в Югоизточна Европа могат да бъдат включени в иранското стратегическо планиране при нова ескалация.

Военната оценка на ситуацията следователно трябва да бъде балансирана. Иран има мотив да разглежда американските военни обекти в България като потенциални цели, разполага с ракетни и безпилотни способности за проекция на сила извън непосредствения си регион, но няма публични доказателства за взето решение за атака или за непосредствена подготовка на удар.

Най-вероятната заплаха при сегашните условия остава асиметрична – кибероперации, разузнавателна дейност, саботаж и други хибридни действия. Прекият ракетен удар е по-малко вероятен, но не може да бъде изключен при рязка ескалация на американско-иранския конфликт.

В този смисъл България не е фронтова държава в конфликта между Иран и САЩ, но вече не може да бъде разглеждана и като напълно странична територия. Наличието на американска военна инфраструктура и използването на български обекти за подкрепа на американски операции променят стратегическата оценка.

Ключовият въпрос през следващите седмици няма да бъде дали Иран теоретично може да достигне България. Той вече има определени способности за действие на далечни дистанции. Решаващият въпрос ще бъде дали Техеран ще премине от общо разглеждане на потенциални цели към конкретно оперативно целеуказване и подготовка за действие.

Към момента публичните данни не показват, че тази граница е премината. | БГНЕС