"Трябва да се научите да избирате мислите си 
по същия начин, по който избирате дрехите си 
– всеки ден. Това е сила, която можете да култивирате…“  
(Елизабет Гилбърт)
           

В епоха на постоянна информационна стимулация и психическо претоварване, въпросът „Можем ли да контролираме мислите си?“ звучи не просто философски, но много повече като практически. За да отговорим на него, трябва първо да разграничим две често бъркани понятия: мозъкът и умът.

Мозъкът – биология, умът – преживяване

Мозъкът е физическият орган – изграден от милиарди неврони, той е биологичната основа на нашето съществуване. Отговаря за всичко – от регулирането на телесните функции до най-сложните процеси на мислене, памет и емоции. Умът, от друга страна, е нефизическият процес, чрез който възприемаме света – мислите, съзнанието, спомените, въображението.

Можем да кажем, че мозъкът е хардуерът, а умът – софтуерът. Дейността на ума произтича от мозъка, но той не се свежда само до него.

Мислите като продукт на взаимодействието между ум и мозък

Мислите не са обективни факти, а умствени интерпретации на реалността. Те възникват в резултат на мозъчна активност, но не са напълно извън нашия контрол. Всяка мисъл е електрохимичен процес, но също така и част от по-голям смислов контекст – културен, емоционален, личностен. Както казват психолозите - мислите не са враг, но не са и напълно наши.

Как възникват мислите?

Истината е, че повечето мисли възникват автоматично. Те се формират от минал опит, външни дразнители, подсъзнателни страхове. Да очакваме да ги управляваме напълно е като да искаме да командваме вятъра. Но можем да се научим да управляваме платната – тоест, отношението си към тях. А това означава да осъзнаем, че мисълта не е факт, а мимолетен електрически импулс, продукт на мозъка, не на същността ни. Можем да я чуем, но не сме длъжни да ѝ вярваме. Можем да я пренасочваме, прекъсваме или преобразявани. 

Умението да управляваме ума

Именно тук идва ролята на съзнателния ум. Той е градината, в която посяваме това, което ще расте.
Ако постоянно подхранваме тревожни и гневни мисли, те ще стават по-силни. Ако съзнателно практикуваме благодарност, състрадание и реализъм, тези мисловни пътеки ще укрепнат. Защото мозъкът ни има способността да ги променя според това, върху което се фокусираме.

Контрол или съзнателна посока?
Контролът върху мислите не означава да спрем потока от мисли – това е практически невъзможно. Но можем да насочваме вниманието си, да разпознаваме автоматични и деструктивни мисловни модели, и да ги заменяме с по-адаптивни. Психологията и невронауката от години потвърждават, че:

-    Медитацията и осъзнатостта могат да променят структурата на мозъка, засилвайки зони, свързани със саморефлексия и емоционален контрол;
-    Когнитивната терапия работи чрез трансформация на мисловните схеми – от "Аз не мога" към "Мога да опитам";
-    Фокусирането на вниманието активира определени невронни пътеки, което отслабва други – нещо като фитнес за ума.

Възможна ли е промяната

С други думи, ние не сме безпомощни пред бурята от вътрешни диалози. Доколкото те имат връзка с мозъка и ума, които могат да бъдат сравнени с огледало и отражение, човек не може да промени отражението, без да въздейства на източника. Но обратното също важи: промяна в мисленето може с времето да реорганизира мозъчните връзки – процес, известен като невропластичност.

Именно тук е разковничето на въпроса: да, можем да контролираме мислите си, поне в значителна степен – чрез осъзнаване, воля и практика. 

Промяната започва с една мисъл

Ние не сме безпомощни пред бурята от вътрешни диалози. Мозъкът и умът са свързани – огледало и отражение. Промяната на мисленето може да доведе до промяна в структурата на мозъка, което от своя страна променя и преживяването ни за света. И да - можем да контролираме мислите си – макар не напълно, но достатъчно, за да променим себе си.