Започването на учебните часове в училищата у нас в 7:30 ч. вече няма да е по изключение, а се превръща в норма. Това става ясно от промени в наредбата за организация на дейностите в училищното образование, предложени от образователното министерство, съобщи "Сега".
МОН обяви въпросните промени в средата на август, като акцентира върху най-голямата - даването на възможност на учениците от IV, VII и X клас да се явят на втора дата на изпитите от националното външно оценяване, ако са ги пропуснали поради престой в болница, карантина, смърт на близък човек или природно бедствие. Нищо не бе съобщено обаче за друга промяна, свързана с началото на учебните часове.
Сегашните разпоредби гласят, че учебният ден "започва не по-рано от 8:00 ч. и приключва не по-късно от 19:30 ч.". Допуска се по изключение учебният ден да започва не по-рано от 7:30 ч., "когато условията в училището не позволяват обучението на всички паралелки да бъде само предиобед". В тази хипотеза влизат редица училища, в които обучението е все още на две смени - това изисква да се освободи повече време за първа и втора смяна, съответно се налага учениците да започват по-рано сутрин - в 7:30.
Родители, учители и експерти обаче отдавна призовават за по-късно започване, защото според изследвания в ранните сутрешни часове децата не са адекватни и съответно часовете им не протичат ефективно. На този фон, а и на поетия от държавата курс към плавно преминаване към едносменно обучение, предложената от МОН промяна изглежда странно. Новите текстове заменят думите "не по-рано от 8:00 ч." с "не по-рано от 7:30 ч.", като разпоредбата за изключението се премахва. Това означава, че дори да няма необходимост - например условията му не позволяват обучение на всички паралелки само предиобед, всички училища, вкл. и тези на едносменен режим, ще могат да започват в 7:30 по свое усмотрение.
Промяната се обсъжда негативно иалните мрежи от родители, които се чудят защо МОН я предлага без никакви мотиви.
Фактор
МОН обяви въпросните промени в средата на август, като акцентира върху най-голямата - даването на възможност на учениците от IV, VII и X клас да се явят на втора дата на изпитите от националното външно оценяване, ако са ги пропуснали поради престой в болница, карантина, смърт на близък човек или природно бедствие. Нищо не бе съобщено обаче за друга промяна, свързана с началото на учебните часове.
Сегашните разпоредби гласят, че учебният ден "започва не по-рано от 8:00 ч. и приключва не по-късно от 19:30 ч.". Допуска се по изключение учебният ден да започва не по-рано от 7:30 ч., "когато условията в училището не позволяват обучението на всички паралелки да бъде само предиобед". В тази хипотеза влизат редица училища, в които обучението е все още на две смени - това изисква да се освободи повече време за първа и втора смяна, съответно се налага учениците да започват по-рано сутрин - в 7:30.
Родители, учители и експерти обаче отдавна призовават за по-късно започване, защото според изследвания в ранните сутрешни часове децата не са адекватни и съответно часовете им не протичат ефективно. На този фон, а и на поетия от държавата курс към плавно преминаване към едносменно обучение, предложената от МОН промяна изглежда странно. Новите текстове заменят думите "не по-рано от 8:00 ч." с "не по-рано от 7:30 ч.", като разпоредбата за изключението се премахва. Това означава, че дори да няма необходимост - например условията му не позволяват обучение на всички паралелки само предиобед, всички училища, вкл. и тези на едносменен режим, ще могат да започват в 7:30 по свое усмотрение.
Промяната се обсъжда негативно иалните мрежи от родители, които се чудят защо МОН я предлага без никакви мотиви.
Още от Улицата
Прогресивна арогантност: Не всички пенсионери ще умрат от глад без 2 евро
В остър дебат с депутатите от ПБ влезе народният представител от ГЕРБ и бивш финансов министър Теменужка Петкова
Заради служебния министър Найден Тодоров за втори път пропадна обявяването на концлагера „Белене“ за недвижима културна ценност
Основната причина за отказа за съгласуване на заповедта за бившия концлагер са заложените от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата огромни по обем т. нар. охранителни зони, защитени по Закона за защитените територии
Деца станаха посланици на природата с проект „Живот за белошипата ветрушка“ по програма LIFE на ЕС
Сред най-обичаните им занимания са творческите работилници за рисуване на тениски с изображения на тази завърнала се птица в България, където децата развихрят въображението си в създаването на уникални сувенири