Започването на учебните часове в училищата у нас в 7:30 ч. вече няма да е по изключение, а се превръща в норма. Това става ясно от промени в наредбата за организация на дейностите в училищното образование, предложени от образователното министерство, съобщи "Сега".
МОН обяви въпросните промени в средата на август, като акцентира върху най-голямата - даването на възможност на учениците от IV, VII и X клас да се явят на втора дата на изпитите от националното външно оценяване, ако са ги пропуснали поради престой в болница, карантина, смърт на близък човек или природно бедствие. Нищо не бе съобщено обаче за друга промяна, свързана с началото на учебните часове.
Сегашните разпоредби гласят, че учебният ден "започва не по-рано от 8:00 ч. и приключва не по-късно от 19:30 ч.". Допуска се по изключение учебният ден да започва не по-рано от 7:30 ч., "когато условията в училището не позволяват обучението на всички паралелки да бъде само предиобед". В тази хипотеза влизат редица училища, в които обучението е все още на две смени - това изисква да се освободи повече време за първа и втора смяна, съответно се налага учениците да започват по-рано сутрин - в 7:30.
Родители, учители и експерти обаче отдавна призовават за по-късно започване, защото според изследвания в ранните сутрешни часове децата не са адекватни и съответно часовете им не протичат ефективно. На този фон, а и на поетия от държавата курс към плавно преминаване към едносменно обучение, предложената от МОН промяна изглежда странно. Новите текстове заменят думите "не по-рано от 8:00 ч." с "не по-рано от 7:30 ч.", като разпоредбата за изключението се премахва. Това означава, че дори да няма необходимост - например условията му не позволяват обучение на всички паралелки само предиобед, всички училища, вкл. и тези на едносменен режим, ще могат да започват в 7:30 по свое усмотрение.
Промяната се обсъжда негативно иалните мрежи от родители, които се чудят защо МОН я предлага без никакви мотиви.
Фактор
МОН обяви въпросните промени в средата на август, като акцентира върху най-голямата - даването на възможност на учениците от IV, VII и X клас да се явят на втора дата на изпитите от националното външно оценяване, ако са ги пропуснали поради престой в болница, карантина, смърт на близък човек или природно бедствие. Нищо не бе съобщено обаче за друга промяна, свързана с началото на учебните часове.
Сегашните разпоредби гласят, че учебният ден "започва не по-рано от 8:00 ч. и приключва не по-късно от 19:30 ч.". Допуска се по изключение учебният ден да започва не по-рано от 7:30 ч., "когато условията в училището не позволяват обучението на всички паралелки да бъде само предиобед". В тази хипотеза влизат редица училища, в които обучението е все още на две смени - това изисква да се освободи повече време за първа и втора смяна, съответно се налага учениците да започват по-рано сутрин - в 7:30.
Родители, учители и експерти обаче отдавна призовават за по-късно започване, защото според изследвания в ранните сутрешни часове децата не са адекватни и съответно часовете им не протичат ефективно. На този фон, а и на поетия от държавата курс към плавно преминаване към едносменно обучение, предложената от МОН промяна изглежда странно. Новите текстове заменят думите "не по-рано от 8:00 ч." с "не по-рано от 7:30 ч.", като разпоредбата за изключението се премахва. Това означава, че дори да няма необходимост - например условията му не позволяват обучение на всички паралелки само предиобед, всички училища, вкл. и тези на едносменен режим, ще могат да започват в 7:30 по свое усмотрение.
Промяната се обсъжда негативно иалните мрежи от родители, които се чудят защо МОН я предлага без никакви мотиви.
Още от Улицата
Губят ли българите социалните си пенсии? Кабинетът подготви мащабна промяна в пенсионната система
Важна мярка, насочена към запазване на принципа „принос – права“, по която ще се работи през следващата година, е изваждането на всички плащания от осигурителната система, които не са свързани с осигурителния принос на хората
Шишков: Преписките за „Хемус“ и "Тракия" са били забравени три години
Той посочи, че през 2021 г. е било установено, че за автомагистрала „Хемус“ са изплатени над 1 млрд. лева авансово, без да има проектна документация
Пациент номер № 2026 в Спасителния център за диви животни за 2026 г. е орел от световния Червен списък
Пострадалият край Девня морски орел е от Червения списък на световнозастрашените видове. В Западна Европа видът е практически изчезнал, а в България е крайно рядък.