Росен Георгиев

Направих една публикация в личния си профил във фейсбук, под афект, поради което използвах доста груб език, но напълно подходящ за ситуацията, за да заклеймя местен автомобилен „джигит“ с чувство на безнаказаност, заради когото попаднах в критична пътна ситуация. Не съм търсил допълнителен ефект, нито съм влагал политически контекст като краен резултат.

Какво обаче се случи?

За моя огромна изненада, която заради наблюдавания лавинообразен ефект започна да се превръща в притеснение, само за 24 часа публикацията стана viral. Опитът да предупредя ОД на МВР Благоевград, да насоча вниманието им към местен случай на самозабравил се хулиган, се превърна в национален въпрос с над 1 200 000 гледания и над 10 000 харесвания на публикацията.

Изхождайки от доста богатия си политически и житейски опит резултатите ме притесниха, защото очертават национален проблем и масово усещане за липса на справедливост и налагане на двойни стандарти. Разломните линии са толкова дълбоко очертани, че 

настроенията за саморазправа надделяват 

категорично над доверието в силата на институциите и по-специално на МВР за справяне със ситуацията.

Пътната безопасност и по-специално действията на джигитите, които разполагат с неразписан специален режим на движение, поддържан чрез спонсорски договори с местни шефове, съвместни софри по кръчми, ВИП ловни дружинки и т. н., е един от най-големите дразнители, които рушат и малкото останало доверие към органите на реда.

Ще бъде много претенциозно от моя страна да се превръщам в своеобразен съветник на министъра на вътрешните работи, но бих желал тази публикация се приеме за червена лампа и да се предприемат незабавни действия МВР да се върне там, където му е мястото.

А именно в услуга на обществото...