Френската звезда Анук Еме издъхна на 92-годишна възраст вчера, 17 юни.
Истинското й име е Франсоаз Жюдит Сориа̀ Дрейфюс / фр. Françoise Judith Sorya Dreyfus/, родена е през далечната 1932 г. в Париж, носителка е на Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм /1967 г./ и е живата легенда на световното кино. На фестивала в Кан всички успяха да се уверят в това, че тя е от онзи рядък тип женски същества, които въпреки възрастта остават недокоснати от времето и напълно оправдават прозвището си - "жената-блян".
Актрисата, омагьоса цяло поколение кинозрители с обречения си романс в касовия хит "Мъж и жена" на Клод Льолуш, пише АФП.
Ролята ѝ на влюбена вдовица във филма от 1966 г., известен с мелодията си "chabadabada, chabadabada", ѝ носи номинация за "Оскар", "Златен глобус" за най-добра актриса и влизане в Холивуд.
Елегантната изтънченост на Еме вече я е превърнала в звезда на такива европейски шедьоври като "La Dolce Vita" (1960) и "8 1/2" (1963) на Федерико Фелини, а в ролята на застаряващата шоугърлка в сърцераздирателния мюзикъл "Лола" (1961) на Жак Деми тя е незабравима.
Фелини особено я почита, като казва, че "лицето ѝ притежава същата интригуваща чувственост като това на Грета Гарбо, Марлене Дитрих или Синди Кроуфърд.
"Анук Еме е представителка на онзи тип жени, които те притесняват до смърт", казва знаменитият режисьр.
Тази комбинация от "меланхолия и страст" бележи голяма част от забележителната ѝ кариера, като през 1994 г. американският режисьор Робърт Олтман я извежда от пенсия, за да разпали старата искра с Марчело Мастрояни в прочутия "Pret a Porter".
Филмите "Сладък живот", "Осем и половина" и "Един мъж и една жена"? са записани със златни букви в историята на киното, а в тях грее невероятното присъствие на жената блян, със звездното име Анук Еме.
Още от Арт Фактор
91 години от рождението на Христо Фотев - Малкият принц на любовната ни лирика
НЕБЕСНА ЧИТАНКА
Любен Маринов: Олющените фасади на София предоставиха възможност за развитието на действието на криминалния ми трилър
Книгата „Маските, които носим“ – романът на един анестезиолог“ е писана най-вече за американските читатели, с помощта на фондация „Елизабет Костова“ е издадена и на български
Вили Лилков към Терзиев: Защо се бави изграждането на мемориала на загиналите воини от Първи и Шести пехотен полк
Има публично обявения конкурс, избран е идеен проект, а победителят в конкурса е обявен, но възлагането на изпълнението се протака, казва общинският съветник