От редактора
На този ден загива Христо Проданов, първият алпинист, качил без кислород най-трудната пътека към Еверест – „Жестокият път“
Подвигът на българина го прави първият в света, дръзнал да изкачи Еверест при тежките метеорологични условия на месец април. Той достига сам върха за 33 дни, което е рекорд за този най-сложен маршрут.
На 22 април 1984 г. загива българският алпинист, достигнал два дена по-рано сам до най-високия връх в света – Еверест. За първи път в света той изкачва без кислород най-недостъпния склон към Еверест – „Жестокият път“.
Той избира да тръгне по своя жертвен път към покрива на света през месец април, когато метеорологичните условия са тежки и е един от четирите алпинисти в света, стигнали сами до Еверест.
Проданов поставя още един рекорд – достига върха от базовия лагер само за 33 дни, което е непостигнато дотогава време по маршрута „Жестокият път“.
Но на слизане от върха, на Христо Проданов му се налага да пренощува на открито, тъй като го сварва нощта и той не може да продължи. И така, в невъзможност да стигне до базовия лагер, той прекарва нощта без спален чувал и палатка и впоследствие загива от измръзване.
„Аз не съм самоуверен. В същото време твърдо вярвам, че ще направя всичко възможно да се стъпи на Еверест“, са последните думи на Христо Проданов, преди да се изкачи на върха.
В опит да спаси приятеля си, между 21-ви и 22-ри април към Проданов се устремява саможертвения Людмил Янков. При температура от минус 40 градуса, Янков прекарва безсънна нощ и четири от неговите пръсти замръзват, чиито фаланги после са отрязани.
Когато Янков успява да премине за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ и достига до следите на Проданов, той открива единствено раницата и стъпките му в снега. Тогава произнася крилатата фраза: „На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата”
Още от От редактора
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.
Памет за Учителя – 162 години от рождението на Петър Дънов
Той е създател и предводител на Всемирното бяло братство през 1922 година, чрез което демонстрира цялостния подход към така наречените окултни науки за себепознанието