На 22 април 1984 г. загива българският алпинист, достигнал два дена по-рано сам до най-високия връх в света – Еверест. За първи път в света той изкачва без кислород най-недостъпния склон към Еверест – „Жестокият път“.

Той избира да тръгне по своя жертвен път към покрива на света през месец април, когато метеорологичните условия са тежки и е един от четирите алпинисти в света, стигнали сами до Еверест.

Проданов поставя още един рекорд – достига върха от базовия лагер само за 33 дни, което е непостигнато дотогава време по маршрута „Жестокият път“.

Но на слизане от върха, на Христо Проданов му се налага да пренощува на открито, тъй като го сварва нощта и той не може да продължи. И така, в невъзможност да стигне до базовия лагер, той прекарва нощта без спален чувал и палатка и впоследствие загива от измръзване.

„Аз не съм самоуверен. В същото време твърдо вярвам, че ще направя всичко възможно да се стъпи на Еверест“, са последните думи на Христо Проданов, преди да се изкачи на върха.

В опит да спаси приятеля си, между 21-ви и 22-ри април към Проданов се устремява саможертвения Людмил Янков. При температура от минус 40 градуса, Янков прекарва безсънна нощ и четири от неговите пръсти замръзват, чиито фаланги после са отрязани.

Когато Янков успява да премине за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ и достига до следите на Проданов, той открива единствено раницата и стъпките му в снега. Тогава произнася крилатата фраза: „На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата”