Лидерите на Европейския съюз се срещат лично на среща на върха в централата на блока в Брюксел днес, изправени пред строги решения относно плана на блока за възстановяване след коронавируса.

Дадено е начало на срещата, а лидерите ще обсъдят и все по-напрегнатите си отношения с Турция, битката срещу изменението на климата и Брекзит, по който търговските преговори са на ръба на колапса.

Несигурност около Брекзит

Лондон и Брюксел заявиха, че ще решат до неделя дали да продължат с преговорите, насочени към сключване на търговско споразумение за след Брекзит, след като британският премиер Борис Джонсън и ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен не успяха да преодолеят "основните различия" на работна вечеря.
Несигурността относно Брекзит ще бъде доминираща по време на двудневната среща на върха, която трябва да се справи с няколко други кризи.

Бюджетът и заплахите от Полша и Унгария

Лидерите се стремят да спасят бюджета на ЕС за възстановяване на 1,8 трилиона евро и пакета за възстановяване от коронавируса, считани за жизненоважни за осакатените икономики на континента, след като той беше блокиран от Унгария и Полша заради разпоредби, които го свързват със зачитането на върховенството на закона.

Будапеща и Варшава са основните получатели на пари в бюджета на ЕС и критиците възприемат новия механизъм като начин за забавяне на постоянното приплъзване към авторитаризъм в тези страни. И двете правителства са обвинени от Брюксел в неспазване на демократичните свободи, по-специално на съдебната независимост в Полша и свободите на печата и гражданското общество в Унгария.
Германия, която е ротационен председател на ЕС, се стреми да пречупи блокирането с правна „декларация“, която би предоставила на страните допълнителна яснота за това как ще функционира механизмът на върховенството на закона.

Полският президент Анджей Дуда заяви, че е договорена временна сделка с Полша и Унгария, но Берлин все още трябва да убеди другите държави-членки, притеснени, че компромисът може да засегне ценностите на ЕС.

"Днес ще видим дали ще постигнем единодушие за това," заяви германският канцлер Ангела Меркел, когато пристигна за началото на срещата на върха.
Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че блокът е "само на сантиметър от постигането на консенсус".

Сакции срещу Турция?

Срещата на върха ще разгледа и чувствителния въпрос дали да се наложат санкции на Турция заради нейното упорство по изследване на енергийните ресурси и конфликта с членовете на ЕС Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие.
Анкара предизвиква Атина, като многократно изпраща кораб за проучване на газ в гръцки води.

Франция, Гърция и Кипър настояват за силни действия срещу Турция, но други страни от ЕС, включително Германия, Италия и Полша, се противопоставят на налагането на санкции или ембарго на съюзнически член на НАТО.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не е част от срещата на върха, но предварително се срещна с министър-председателя на Португалия Антониу Коща и използва възможността да изпрати предупреждение. Той не коментира директно заплахата от санкции, но настоя, че Турция е "важен съюзник", който помага за борбата с групировката "Ислямска държава" и е домакин на милиони бежанци от Сирия.

Пандемията

Пандемичното справяне на континента ще остане основен проблем, тъй като лидерите се стремят да координират опитите за избягване на трета вълна от инфекции и да организират бъдещи ваксинационни кампании.

Климат

Очакват се също така горещи дебати за климата, тъй като 27-те членки на ЕС се стремят да постигнат споразумение за увеличаване на целта на блока за намаляване на емисиите. Надеждата е за 55-процентно намаляване на европейските емисии през 2030 г. от нивата от 1990 г. и въглероден неутралитет до 2050 г., но някои страни като Полша не са съгласни с начина, по който да се стигне до там. За да избегне вето от Варшава, блокът може да се съгласи с колективен ангажимент за намаляване на емисиите, който няма да натовари отделните държави.

Борба с екстремизма

Борбата с екстремизма също е на дневен ред, след неотдавнашните атаки във Франция и Австрия. Тя ще бъде център на дискусии в петък, вторият ден на срещата на върха.

Лидерите ще призоват за бързо приемане на план, който да накара гигантите сред социалните медии да свалят "терористично" съдържание в рамките на един час, което все още се договаря между страните-членки.

Френският президент Еманюел Макрон ще внесе и предложения, насочени към засилване на сигурността по външните граници на Шенгенската зона за свободно движение.