Александър Йорданов

Днес съм на новинарско-поучителна вълна, т.е. новини с коментар.

Първата новина е, че нарушителите на украинската граница вече ще се наказват с лишаване от свобода до 3 години, а за повторно престъпление или при извършването му от група лица – от 3 до 5 години. Мярката засяга лица с гражданство на „страната-агресор”. Същата нерада участ очаква лица, които осъществяват това престъпно деяние в интерес на „държавата – агресор”, т.е. пресичат украинската граница без документи, а така също и извън съответните гранични пунктове. Решението е прието от Върховната Рада (Парламента) на Украйна на 18 октомври.

Във връзка с тази новина е редно да си припомним, че многократно посланикът на Украйна у нас изразяваше възмущението си, че

български пишман политици си позволяват незаконно да посещават временно окупирания от Русия Крим

Затова и обръщам внимание, че според промените в украинското законодателство, такива „лица” вече ще се третират като „лица” действащи в интерес на „държавата – агресор”.

Същевременно рязкото влошаване на икономическата ситуация в Русия, катастрофата на рублата, антинародната пенсионна реформа, както и все по-голямата наглост на Кремълската върхушка и свързаните с нея олигарси, правят така, че все повече руснаци поглеждат с надежда към Запад. Затова не трябва да се изключва надигането на руска бежанска вълна. Добре известно е, че руснаците винаги бягат на Запад. В различни периоди от руската история това им бягство от родината е било животоспасяващо. За руснаците натовска и европейска България е също Запад. А най-близкият до тях Запад е Украйна. При това тази горда страна има нашата натовска подкрепа. Тя е и асоцииран член на ЕС. А руснаците пари дават, за да живеят там където НАТО гарантира сигурност – в ЕС, САЩ, Канада. Възможно е украинците да са констатирали вече такава бежанска вълна и това да ги кара да въведат по-крути мерки за охрана на своята граница. Показател за влошената ситуация в Русия е и факта, че дори българските русофили не емигрират в Русия, независимо, че я „филят”. И те предпочитат да си стоят в нашия натовски свят. Плюят срещу него, простотии говорят и пишат срещу ЕС и САЩ, но не си вдигат задниците да се изнесат от този свят. Затова и винаги съм казвал, че са безпринципни, цял живот карат на „двоен стандарт”.

Втората новина е, че Херсонския градски съвет е отменил свое решение от 2012 г., с което тогава е предоставил на руския език статут на регионален език. Сега 33 депутати от общо 38, са гласували за точно обратното – да се лиши руският език от този статут. На 4 октомври украинският парламент прие на първо четене законопроекта „За осигуряване функционирането на украинския език като държавен”. С него украинският език се определя като

единствен официален език в Украйна

И в Херсон бързат да спазят закона дори преди да бъде окончателно приет. А как е у нас. Приемат се закони, а никой не ги спазва. Ето защо трябва да приветстваме нетърпеливостта на украинците. Тя е за добро.

Третата новина, това са нестихващите коментари около провокационното и целящо разделението на православната общност, решение на Руската православна църква да прекрати изцяло евхаристичното си общение с Константинополската партиаршия. Достойният Вселенски патриарх Вартоломей предприе стъпка, която зарадва всички православни християни. Той призна правото на украинския народ да има своя независима православна църква. Призна тази църква за равна с останалите православни църкви. Ние, българите, добре знаем какви усилия и жертви ни е коствала борбата за църковна независимост. Но сме успели да имаме своя независима църква преди още да сме имали независима държава. Просто защото турският Султан се е оказал по-разумен от днешния руски президент. А в случая с Украйна е очевадно, че тази страна от 27 години е свободна и независима държава и е нормално да има своя независима православна църква. Путин е против, но той по принцип винаги е против. На него светът му е крив по принцип. Крив човек. И руският патриарх се води по неговия акъл. Какво падение за православното християнство!

Антиукраинизмът на Кремъл и на Светия синод на Руската православна църква, практически води до самоизолацията на руската църква.  А чрез тази самоизолация гълта студена вода и кремълската доктрина „Руски свят”. Както пише Игор Яковенко разколът в православието слага край на тази доктрина. Чрез самоизолацията си Русия затваря „руския свят” само в своите държавни граници. Впрочем ние, българите, много добре знаем, че Русия в дълги периоди от своята история е била враг на християнството, включително и на православието. Днес тя продължава тази си политика съдейки по отношението ѝ към украинските православни християни. А и е факт, че все още Богонемилият, нареждал избиването на свещеници и миряни, командвал за разрушаването на православни храмове и манастири, продължава да пружи кокали в Мавзолея на Червения площад. А щом руснаците още тачат този Антихрист, за какви тогава православни християни се представят?

Доктрината „Руски свят” е синоним на катастрофа, на унищожение

Това е свят на Антихриста, на разрушителните стихии, на човекомразието. Според анализатора Игор Яковенко, ако по нареждане на Путин не е бил анексиран Крим и не е била окупирана част от Донбас, РПЦ вероятно и досега щеше да си „домакинства” в Украйна. Така че, за евентуалния разкол в православието, вината ще бъде само и единствено на „Владимир Таврически”, който днес е всевластен господар на Кремъл. Но по-скоро става дума за самоизолация на руската църква. Което пък дава възможност на миряните да се молят Дяволът да напусне руското църковно тяло.

Ние, българите, си имаме свой български свят. Затова е логично всяка руска намеса в него да разглеждаме като опасно за народното здраве деяние. И да я осъждаме, както това са правили нашите велики предци – духовни водачи, още по време на национално-освободителните ни борби. А и след това, когато е било необходимо да защитим Съединението си и да работим за Обединението си. Да отстояваме независимостта си.

От свещената българска земя е тръгнало светото кръщение и просветление към „руския свят”. Помогнали сме със свещеници, богослужебни книги, с култура и вяра. Но явно не сме помагали достатъчно, защото този „руски свят” лесно бе завладян от комунистическата ерес? Но защо се оказаха слаби „ангелите” на руснаците? Що за християнски народ са те, след като позволиха да ги обладаят бесовете на антихристовата комунистическа „вяра”? 70 години този „православен” народ крепеше комунистическия антихристиянски режим? И не чувстват ли руснаците вина за това? 
Намирам за твърде непочтено поведението на онези техни политици, които днес се опитват отново да „поучават” света. Благодарим им за „поученията”, но няма нужда. Преди да поучават, трябва да се покаят. Покаяние, покаяние, покаяние! Това очакваме от руските православни християни. И от техния владетел.

Покаяние и падане на колене пред всички народи, на които са донесли беди и нещастия

И молба за прошка! Те трябва да се извинят на българския народ за окупацията на земята, която преди векове им е показала пътя към Божията светлина. Да се извинят за войната, която ни обявиха през есента на 1944 г., за наложената с насилие комунистическа система – най-голямата трагедия в нашата история. Срамно е, че вместо това извинение и покаяние, днес Кремъл ни пробутва нови мегаломански проекти от типа „Руски свят” и „Евразийски съюз”. Затова и нека се помолим на нашия Господ и Спасител, ако някой следващ път у нас се домъкне отново руският патриарх, то поне тогава да имаме достойни български държавници, които да му посочат правилното място на нашата благословена от Бога земя. И това място е пред дверите на Храма. На колене. В молитва за опрощение на греховете.

Каква е поуката от всички тези новини? Поуката е, че ние, българите, трябва да имаме съзнание за собственото си достойнство като народ, за приноса ни към християнската цивилизация. Достойнство и принос, които сме защитили с много вяра, но и с много страдания през вековете. И дано никога повече не ставаме свидетели на срамна сцена като онази, когато български държавник коленичи пред руски патриарх и му целуна ръка. Недостойно есть!