Александър Невзоров, легендарен руски журналист

Путин отиде  в Китай и там също, както в Анкоридж, му постлаха червен килим, за да не личат толкова кървавите следи, които обикновено оставя кремълският вампир. Впрочем, председателят Си, който организира цялото това китайско сборище, изобщо не се безпокои, или по-скоро много малко се безпокои от вампирската същност на руския гост и неговата отвратителна репутация. Малко го вълнува и гротескността на Ким Чен Ун, който също е поканен.

Всички васали на Китай днес са от един и същи калибър. Но за всеки от тях председателят е приготвил едно особено унижение, което да подчертае ролята на всеки от пристигналите на тази сбирка на оста на злото. А те, които пристигнаха, явно и сами се чувстват такива.

Председателят Си направи тънък ход – предварително очерта правилата на играта, напомни за своето върховенство и постави останалите във второстепенни, третостепенни и дори още по-низши роли. Това беше обявено напълно официално. Севернокорейците, по-мъдри от Русия, не рекламираха у дома това откровено унижение на своя диктатор. А руснаците глупаво размахаха по всички телевизии, че техният диктатор бил удостоен да седи чак отдясно на председателя.

Русофобите веднага се втурнаха да сравняват церемониите по пристигането на Алиев, Ердоган и Путин. Алиев и Ердоган бяха посрещнати с високопоставени чиновници, почетен караул, концерт и цветя. А Путин – сам, без почести, като боклук . Разликата беше очевидна.

Срещата се води под знака на ШОС – Шанхайската организация за сътрудничество. Всеки от гостите получи своя „оригинален“ символичен ритуал. Известно е, че един от участниците е фен на кравешка урина – тя беше осигурена със златен кран в хотелските му стаи. Лукашенко получи огромна шапка, с която можел да обикаля останалите президенти и да събира дребни пари. А компанията беше от най-кървавите и престъпни диктатори – уроди, пиявици, крадци и убийци от различни точки на света. Всички бяха длъжни да се поклонят на Си.

Сценарият на събитието беше изпипан – дали от самите китайци, дали от наети холивудски сценаристи, но всичко беше режисирано прецизно. Освен „големите чудовища“, там имаше и крале от Камбоджа, генерален секретар на виетнамските комунисти, президентът на Мианма, който обича да стреля по работници с картечници, африканци от Конго и Зимбабве. Там се озоваха и Пашинян, сръбският Вучич и словашкият Фицо. На всички беше ясно указано къде да стоят, колко да ядат и дори как да държат вилицата.

Особено унизително беше за Путин – той се оказа в ситуация, в която неговата второстепенна роля изпъкна съвсем ясно. Той доведе цялата си кремълска свита – включително министъра на земеделието, чиято глупост е толкова очевидна, че зеленчуците сами се заравят в земята, щом я видят. Там беше и министърът на здравеопазването Мурашка – „руският Менгеле“, и други бездарни фигури.

Може би Путин ги е довел за подарък на Пекинския зоопарк. 

ШОС се оказа комично, но и показателно събитие. От една страна, диктаторите си приличат един на друг и са привлечени един от друг – тираниите са „хомогенни“. Но от друга страна, всеки диктатор гледа в гърлото на другия, мислейки къде да забие зъбите си. В това се крие малка надежда – че Си ще усети от Путин мирис на политически труп и ще разбере, че от него няма какво да се извлече.

Русия доказа военната си нищожност във войната срещу Украйна – три и половина години война на огромна Русия срещу малка Украйна донесоха само позор и насмешки от света.

Си и Путин също мечтаят за безсмъртие, както всички тирани в историята, които винаги са се надявали на еликсири и шарлатани. Днес надеждата им е в трансплантациите – те вярват, че могат да заменят износените си органи с нови от милионите поданици. Но това е безсмислен бълнуване – нямат никакви представи за биология и медицина.

Един детайл за истинския Китай – фестивалът в Юлин, където всяка година се колят 15 000 кучета и милиони котки. Това показва колко далеч е страната от цивилизованост.

И накрая – речите на Путин са се превърнали в безкрайна, повтаряща се нишка от думата „война“. Но той издаде един свой основен страх – появата на европейски войски в Украйна. За него това е непоносимо и той дори заплаши да удря по тях. Това, според автора, е най-доброто доказателство, че именно това трябва да се направи.