Александър Невзоров, руски опозиционен журналист

Добър вечер. Това е "Екстракт". Разбира се, целият глобус си блъска главата, опитвайки се да разгадае смисъла на поредната извивка на игрите на Тръмп. Но работата е там, че пресата е изгладняла за голяма, голяма политика, затова на внезапния завой на събитията се отделя такова внимание. Върви яростно нагнетяване на страсти и мнения около, всъщност, поредната абсолютна дреболия.

Работата е там, че този план на Уиткоф – Дмитриев, който е призван да установи мир в Украйна, представлява откровена политическа бутафория. И най-вероятно той е само пореден акт от таинствения спектакъл, който в движение измисля Доналд Тръмп. Никакво отношение към реалното завършване на кошмара планът, разбира се, няма, но при това е надеждна гаранция за продължаването и разрастването на войната.

Работата е там, че този макет на мир няма нищо общо преди всичко с човекоядските блянове на Путин. И за Путин този мираж е още по-трагичен и позорен, отколкото за Украйна. От този проект не мирише на онази победа, която кремълският пациент нарича цели на СВО.
Възможно е, възможно е, наистина, този план да е способен за около 15 минути да спре фронтовите действия. Това напълно ще стигне на Тръмп, за да заяви, че е прекратил още една война. Но и това също е малко вероятно.

Силната страна на този бриф, на този план, е броят на точките му. Известно е, че са 28 – едната по-безсмислена и казуистична от другата. Всяка от тези точки е като разтяжка. Това е чувствителен детонатор, който избухва при най-малкото докосване до него. И, избухвайки, унищожава на парчета цялата конструкция – детонира всичко.

И никоя от страните няма ни най-малка възможност да докосне някоя от съдбоносните струни на тази разтяжка. За да бъде договорът, планът за мир, реален, от него е необходимо да се извадят всички действителни причини за войната и максимално да се освободят страните от омразата.

Абсолютно всички точки на тази война, на този план, само задълбочават омразата между страните, като по този начин, разбира се, гарантират успешно продължаване на бойните действия. Така че и трагичната, и радостната еуфория по повод плана може да се остави на тази миловидна емоционална блондинка Карълайн Левит, прессекретаря на Белия дом. На нея винаги всичко, което прави Тръмп или е със знанието на Тръмп, ѝ харесва еднакво.
А дори това, че Тръмп нарече журналистка „свинка“, от нейната гледна точка свидетелства за необикновена откровеност, откритост и бащинска грижа от страна на Тръмп.

А ако за някого ситуацията е наистина тревожна — ясно е, че всички треперят. Ясно е, че най-много трепери Зеленски, който пореден път с поведението си, с неподправеното си — той е добър актьор, добър, но това няма как да изиграе. Няма тази драматургична школа. Видно е до каква степен е поразена цялата му централна нервна система от тази болка за неговата Украйна.

А тревожната ситуация, странно или не, е в много по-голяма степен за Тръмп, отколкото за когото и да е. Защото, изпълнявайки на световната сцена все по-сложни фокуси, именно Тръмп рискува да си счупи политическия врат. Да се мята, разбира се, може и трябва, но не бива толкова да се проточват безумните метания. Доналд и без това достатъчно се е омарлил с Путин. И още трябва да се отмива.
Това безумно шоу в Анкоридж. Обажданията в Кремъл. Тъповатият недоучен Уитков, който всеки път се връща от Москва с накривена кокошникова шапка и при завръщането задължително ражда поредната отровна матрьошка.
Истинските намерения на Тръмп си остават тайна за всички, включително и за самия него. Но зад него постепенно се закрепва не образът на Юлий Цезар, а образът на Нерон, който принуждавал хората да слушат непоносимото му пеене, бил е самхвалко и нарцис.

И ако вярваме на Гай Светоний Транквил, то засега в световния образ на Тръмп не се е проявило абсолютно никакво геройство. Полухата, която той пожертва за своята избирателна кампания, си остана най-яркият епизод в историята му. И засега Тръмп се плъзга към мрачна анекдотичност.

И не бива да се забравят и файловете на Епстийн, които висят над американския президент като дамоклев меч. Мечът ще падне във всеки случай и до дръжката ще се забие в темето на новия Нерон. Това няма да попречи на Тръмп да се перчи и занапред — дръжката ще стърчи.
Да, файловете, съдейки по това, че законът е приет и подписан, ще бъдат разгласени. Ако там се окаже Тръмп, тогава ще се разкрие загадъчната история за това кой е Доналд и защо, и как той е обслужвал Буби Клинтън на острова на Епстийн. И нищо извънредно — просто една Моника повече в американската история.
А ако в файловете на Епстийн Тръмп го няма, мигновено ще възникне твърдото убеждение, че най-интересното от тях е било виртуозно извадено. Но Доналд, несъмнено, е обслужвал Буба и е Мониката. И това ще бъде тежка рана в двата случая. Народът няма да повярва, ако го няма там. И от тази рана вероятно не би се възстановил никой президент по-рано. Но времената сега са други. Сега може да се царува дори стичайки гной и семенна течност от устата — макар и напълно фантазно.
Отдавна е ясно, че никакво, абсолютно никакво споразумение, никаква дипломация с руската окупация на Украйна изобщо не работи и в принцип не може да работи. Защото, както прекрасно изрази преди, струва ми се, година и половина един класик: всякакви преговори с Путин са като полов акт с медуза. Усещанията са приблизително същите, но смисълът е много по-малък. И толкова малко полза има от преговорите и договорите. Русия винаги дава клетви, винаги рисува гаранции само с една цел: да ги наруши внезапно и подло.
Не съществува в природата нито един международен договор, който да е бил спазен от Русия. Лъжата — открита, абсурдна, нагла — отдавна е приём и на външната, и на вътрешната руска политика. Разбира се, като норма вървят и вероломството.
Официалните лица, като правило, правят нарочно абсурдни заявления, блъфират, шантажират и публично тъпчат причинно-следствените връзки. Достатъчно е това, че баналният див оркски грабеж на Украйна защо-то руснаците наричат защита на отечеството. Така е било винаги. Стилът на Русия — това са огромните юмруци, които диктуват на умниците с очила правилата на живота и политиката. Няма какво да се направи, няма какво да се преработи. Това е неизлечимо. Това е комплекс за малоценност — руският комплекс за малоценност, предизвикан от трагичното изоставане на страната в развитието. Защото седемстотингодишното изоставане от цивилизацията, това, разбира се, не е шега.
И този мирен план на Уиткоф – Дмитриев е един стандартен продукт на кремълската дипломация — нагъл, лъжлив и безсмислен. Европейският съюз, трябва да се каже, моментално го разгада. И този план бе отхвърлен. Във формулировките на ЕС все още има отглас, сянка от миналото уважение към Щатите. Няма нужната категоричност, но е ясно, че скоро ще се появи.
Европа, между другото, изглежда вече губи навика си да копира слепешката след Тръмп всичките му номера и реплики и губи болестта си да повтаря след Щатите политическите движения. Въпреки че този загадъчен документ се подава като одобрен от Тръмп, европейците взеха и отхвърлиха неговите най-главни, най-основни, принципни постулати.
Мерц, Макрон, Стармер категорично твърдят, че настоящата и само настоящата реална, актуална линия на фронта в Украйна може да бъде отправната точка за всякакви териториални дискусии. Никакъв Донбас. ЕС и Украйна отхвърлят ключовите части от плана на САЩ, заявявайки, че не може да се намалява числеността на Въоръжените сили на Украйна, защото такова намаляване прави Украйна беззащитна. А лъжливостта, подлостта и стремежът на Русия към война са твърде добре известни.
Ясно е, че никакви договори — и впрочем Путин няма да се съгласи на този план на Уиткоф — никакви договори Русия не сключва освен с цел в някакъв момент да ги забрави и да започне да бомбардира. Според европейския контраплан: никакъв Донбас изцяло за Путин, никакво забравяне на военните престъпления, никакво възстановяване на правата на тази маскирана агентурна мрежа на ФСБ, която се прикрива с православна порча, наричайки се Православна църква на Украйна. И така нататък.
Но Зеленски, въпреки подкрепата на европейците, е искрен, той трепери и вижда бедата. Вероятно защото точно върху него се оказва натиск относно приемането на този план. И упоритостта на Вашингтон в стремежа му да направи подарък на Путин е безсмислена, защото основните постулати, изброени от Тръмп, вече са отхвърлени от европейците. И Украйна също няма да приеме този, уж не много подходящ за Москва, план.
Погледни при мен в Telegram-канала — Зеленски много, много драматично, почти на нерва от 2022 година се обърна към народа и света, съобщавайки за тежкия натиск върху него именно от Съединените щати. Изглежда, че Зеленски е наистина искрен и вижда много голяма беда.
При това, наистина, планът за Русия не е подарък. Неслучайно вече така озлобено и на глас вият патриотите. Планът фиксира едно: той фиксира само всемогъществото на САЩ, по чийто вик народите подвиват опашки. Но той никак не фиксира победата на Русия. Никакъв Киев, никаква Украйна не ѝ се полага. Получават се развалините на Донбас, трупните лесополоси. А на Украйна се появява възможност, дори според този тъп и престъпен план, да се концентрира, да се въоръжава тайно и явно, да формира бригади, които формално може да нямат армейски статус, а да се наричат по друг начин — опълчение.
И всичко това абсолютно не устройва Путин.
Макар че, въпреки всички тези облаци, които с такава скорост изведнъж се събраха над главата на Зеленски и Украйна, Тръмп пак всичко обърка — заяви за въвеждането на мощни нови санкции срещу Русия, които смята да въведе. Тоест пак размеси всички карти. Повече — той каза, че не смята да отменя никакви санкции. Макар че в плана на Уиткоф е вписано някакво отменяне на санкции.
Тоест разбираме, че си имаме работа с прекалено усложнена и не напълно адекватна игра. Ясно е, че санкциите срещу Руската федерация не могат просто да не бъдат отменени — те трябва да бъдат вечни, докато не се чуе предсмъртното хриптене на държавата. Тази страна доказа нагледно, че е прекалено опасна, за да ѝ се оставят възможности да удовлетворява основните си инстинкти — окупация, грабеж, геноцид.
Пак всичко се заплете. Тръмп играе в полза на престъпния Кремъл и едновременно не само не отменя болезнените за Русия санкции, но и въвежда нови.
И, разбира се, ще бъдеш прав, ако във всичко това чуеш звук от рязко, рязко разместване на керемиди или, например, на шифер. Такъв звук има, когато се плъзга някакъв много голям покрив. И в това няма нищо особено трагично. Това е житейско дело. Всеки ден се диагностицират тежки психични заболявания приблизително при 25 000 души по света. При едни — неочаквано, при други — напълно очаквано. А шизофренията е напълно безразлична каква длъжност заема персонажът, в чийто мозък е решила да се настани. Тя може и президент да не подбира — навсякъде ѝ е уютно, стига гънките да са меки.
Сега според данните на СЗО с психични заболявания страдат около милиард души на Земята, тоест всеки седми. И това са само диагностицираните, внесени в регистъра на СЗО. Представи си тази мила масовка от милиард персонажи. Това е 10 пъти повече от населението на Виетнам, това са около 20 Испании. Между другото, един от този милиард стана президент на Русия. Точно седмият.
Путин, разбира се, високомерно не коментира случващото се. Той, както винаги, харчи всичките си сили, целия си плам за убиване. Подробности за всякакви бомбардировки и бойни действия гледайте в моя канал. Така е било винаги. Това е стилът, защото никакви други начини за контакт със света, освен бомбардировки и окупация, руснаците не умеят, не знаят, не признават.
Всеки мирен план за Путин — това е позиция, която трябва… (текстът прекъсва).

Ако имаш продължение — дай го, и ще го преведа дословно.