Началото на 2021 г. потвърди прогнозите, че колективният Запад и Германия ще продължат да използват факторът „Навални“ при изграждането на своята политика спрямо Русия. Арестът на опозиционера веднага след пристигането му в Москва на 17 януари, последвалите протести в руските градове, масовите задържания на граждани и присъдата на Алексей Навални върнаха ситуацията в политическия диалог между Брюксел, Берлин и Москва на ниво октомври 2020 г., когато изглеждаше, че бе най-ниската точка в неговото състояние. Събитията от януари-февруари обаче задълбочиха кризата на взаимното разбирателство и доверие. Промените, очертани в края на миналата година в създаването на предпоставки за стабилизиране на политическите отношения изчезнаха и определените референтни точки за поне минимално сближаване на позициите също изчезнаха безследно, пише руският вестник “Независимая газета“, предава "Фокус".

При тези условия едва ли бихме могли да очакваме положителни резултати от дългоочакваното посещение на върховния представител на ЕС по външните работи и външната политика Жозеп Борел на 4-6 февруари. Въпреки съществените му преговори с руския външен министър Сергей Лавров, същият фактор „Навални“ беше оставен в сухия информационен остатък, допълнен от скандалното изгонване на дипломати от Германия, Полша и Швеция от гледна точка на Запада. В европейския и германския политически дискурс такъв резултат беше представен като унижение на водещия дипломатически функционер на Европейския съюз. Външните министри на Европейския съюз изразиха готовност да разгледат въпроса за новите санкции срещу официална Москва, а Лавров за втори път (за първи път - през октомври 2020 г.) изпрати недвусмислен груб сигнал до Брюксел и Берлин за недопустимостта на натиска и че това може да доведе до „прекъсване“ в руските отношения с нейния водещ, но в същото време, по думите му, „ненадежден“ партньор.

На този фон на 19 февруари се проведе Мюнхенската конференция по сигурността, организирана за първи път в дигитален и по същество съкратен формат – времево, тематиччно, а също и по отношение на състава на участниците. Като част от дискусията за бъдещето на трансатлантическите отношения, канцлерът Ангела Меркел (подобно на други участници, тя никога не споменава Навални) призова ЕС и САЩ да разработят обща стратегия спрямо Русия, от една страна, като се вземат предвид различията в съществуващи мнения и позиции, от друга страна, предполагащи различни предложения за сътрудничество. В същото време тя повтори тезата си, че Русия непрекъснато въвлича страните от ЕС в хибридни разногласия (ясен намек за предстоящите избори за Бундестаг), а също така заяви, че няма напредък в изпълнението на споразуменията от Минск. Оказа се важно уточнението на френския президент Еманюел Макрон относно необходимостта от изграждане на нова архитектура на обща сигурност, включително „изискване на диалог“ с Русия като „необходимо условие за мир в Европа“. Федералният канцлер не се противопостави на тази теза нито по време на събитието, нито след него.

На 22 февруари Комитетът на външните министри на Съвета на ЕС прие решение за персонални антируски санкции, което влезе в сила на 2 март. Германският външен министър Хайко Маас, който в деня на изгонването на дипломати обеща да даде на Москва адекватен отговор на стъпката „нанасяща вреда на отношенията на Руската федерация с ЕС“, стана негов главен герой.

В същото време във външнополитическата посока Берлин и неговите европейски партньори, предимно Париж, продължават да проявяват интерес към обсъждане и решаване на важни проблеми в Близкия и Средния Изток с Москва и възстановяване на диалога на Москва с НАТО. По въпросите на разоръжаването и намаляването на рисковете от военна конфронтация в европейското пространство Русия ще трябва да преодолее явно разрушителната позиция на германския министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, които със завидна последователност призовават за разговор с Русия от позиция на силата и изисква разходите за отбрана на Германия да бъдат увеличени до 2% от БВП (вече днес те са почти равни на подобни разходи в Русия).

В икономиката, която остава основната рамка на двустранните отношения, приоритет все още е енергийният сектор, включително възобновяемите източници. Активно се обсъжда нова посока - производството, съхранението, транспортирането и използването на екологично чист водород. На 16 февруари Берлин беше домакин на традиционната годишна конференция на Германско-руската търговска камара и Източния комитет на германската икономика, на която присъстваха министрите на икономиката на двете страни Петер Алтмайер и Денис Мантуров, водещи представители на бизнеса, които обсъдиха перспективите за сътрудничество в контекста на пандемията и значително намаления външнотърговски оборот. Особено внимание беше обърнато на неенергийните сектори - фармацевтика, информационни и комуникационни технологии, транспортни и логистични услуги.

На 24 февруари Бундестагът беше домакин на дебат за германско-руските отношения с участието на експерти и специалисти, в който икономическите и политическите въпроси заеха централно място. Обсъждането на перспективите за сътрудничество беше продължено на годишната среща на Източния комитет на германската икономика, при откриването което е направено от президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Изказвайки традиционните резерви относно червените линии в отношенията между Германия и Русия, той подчерта тяхната отговорност за бъдещето на Европа, както и важната роля, която германските компании играят в своята външноикономическа дейност при обединяването на държави, народи и хора. Трябва да се отбележи, че януарската реч на Владимир Путин на Световния икономически форум в Давос не намери отговор от германския истеблишмънт.

На 6 май ще бъде отбелязана 100-годишнината от Временното споразумение между РСФСР и Германия, в съответствие с което са сформирани търговски мисии. Това е добра причина за обсъждане на перспективите за взаимодействие между предприемачески групи по интереси на Руската федерация и Федерална република Германия. В тази област руският бизнес значително отстъпва на немския бизнес, който е изградил високоефективен механизъм за лобиране в Русия за четвърт век. Последното постижение на германските предприемачи беше Германско-руският икономически съвет, създаден през декември 2020 г., предназначен да засили подкрепата за германските компании на вътрешните пазари. Засега руските компании могат само да мечтаят за подобни структури в Германия. Следователно има смисъл да се обърне внимание на ролята на държавните агенции, способни да предоставят цялостна подкрепа на руските компании в Германия по време на преходния период.

Официален Берлин продължава да защитава „Северен поток 2“ като неразделна част от енергийния суверенитет на ЕС, като постоянно критикува (де факто от юли 2017 г.) намесата на САЩ в европейската енергийна сигурност. В началото на 2021 г., когато Вашингтон наложи нови санкции, се появиха спекулации относно договарянето на ръководството на ФРГ с новата американска администрация за някои компромисни варианти по отношение на проекта, но те бяха официално отречени от германската страна.

Въпреки принудителното изтегляне на 18 компании от "Северен поток 2" до началото на март, изграждането му не спря и най-вероятно ще приключи тази година. Очевидно е, че САЩ ще продължат да упражняват санкционен натиск върху компанията изпълнител на проекта Nord Stream AG и неговите партньори, опитвайки се да предотвратят пускането в експлоатация на третата и четвъртата линия на тръбопровода. Те ще получат политическа подкрепа не само от отделни антируски представители на германския политически истеблишмънт, но и от партията "Союз-90 / Зелените", която разглежда проекта като заплаха за безопасността на околната среда за Северна Германия.

Германското ръководство публично подкрепи одобрението на руската ваксина „Спутник V“ в ЕС. В началото на март Европейската агенция по лекарствата започна ускорен преглед на руската заявка. Пандемията от коронавируса показа необходимостта от по-задълбочено сътрудничество между нашите страни в областта на научните изследвания, предимно в областта на медицината и здравеопазването.

По време на „годината на суперизборите“ в Германия контактите между руското ръководство и представители на германския политически истеблишмънт ще се засилят. В началото на март заместникът на Бундестага Йохан Заатоф, който замени Дирк Визе през август 2020 г. като комисар на федералното правителство за междусоциални отношения с Русия, Централна Азия и страните от Източното партньорство, посети Москва и Санкт Петербург.

От 8 до 12 март делегация на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) посети Русия. Както се очакваше, посещението предизвика реакция в Германия, преди дори да започне. За съжаление, по време на срещите, не беше изказана критика от страна на руската страна по отношение на известните одиозни политици на AfD, които правят партията нежелана и което би било напълно подходящо на фона на решението за въвеждане на надзор на партията от Департамента за защита на конституцията.

Важно е руската страна да не се ограничава до срещи и разговори само с една или няколко опозиционни сили, но също така да води диалог с партиите от правителствената коалиция.

Запазва се асиметрията в отношенията между Русия и Германия - криза в сферата на политиката и напредък в други области, особено в икономиката и науката. Основният дестабилизиращ фактор остава ценностният вектор на Европейския съюз - правата на човека и демократичните норми, които според европейските функционери и политици са грубо нарушени от официална Москва. Натискът на Брюксел и Берлин върху руското ръководство е съсредоточен около Навални, който се превърна за тях в символ на протестното движение срещу Кремъл. Не желаейки да превърнат кризата на политическия диалог в реално намаляване на съществуващото взаимодействие в други области, лидерите на ЕС и Германия се ограничават до приемането на минимални лични санкции, които не оказват сериозно влияние върху сътрудничеството в други области на двустранно отношения. В същото време Берлин продължава курса си за подкрепа на икономическото и политическото сътрудничество, което ще бъде все по-силно повлияно от Европейския зелен договор.

В тези условия, експертната общност на двете държави от своя страна трябва да продължи активно да обсъжда перспективите за двустранно взаимодействие - цифровите платформи, които, както показа 2020 г., значително разшириха възможностите за дискусии и разпространение на техните резултати. Може да се изрази предпазлива надежда за възобновяване на руско-германските срещи лице в лице поне през есента. Необходимо е по-активно и смислено популяризиране на събитията, провеждани в рамките на Годината на Германия в Русия и следващата съвместна година на двете държави, посветени на икономиката и устойчивото развитие.