Евгений Еков*

Навършват се 112 години от обявяването на независимостта на България. Този исторически акт е последният, изключителен триумф на българската дипломация. Свидетелствата за това изпълват стотици страници архивни документи, съхранени в Централен държавен архив (ЦДА). Достатъчно е да се посочат най-важните материали, свързани със събитието, за да се придобие представа за ключовата роля на дипломатите ни за постигане суверенитета на българската държава. При което не бива да се забравя, че успехът на родната дипломация да защити самостоятелността на страната става факт в нелеко съизмерване на аргументите й с дипломацията на великите сили.
За съжаление, по-голямата част от свършеното от българските дипломати на зелената маса за подготовката на провъзгласяването на независимостта, поради характера на тяхната много "тънка" работа, остава и до днес вън от вниманието на общественото мнение. Заради това ще се опитам да представя хронологически в настоящото изложение най-важните факти.

Дипломатическата подготовка за провъзгласяване на независимостта започва, както ни дават представа извадки от вестниците "Свобода" от 31 декември 1895 г., "Български търговски вестник" от 13 март 1902 г., "Пряпорец" от 30 март 1902 г. и 26 юли 1905 г. със статии за режима на капитулации в България и за първите стъпки към тяхното отменяне. (ЦДА, Ф 134к).**

Следващата важна дипломатическа стъпка, както сочи телеграма от Ализе, френски пълномощен министър в София, до Буржоа, министър на външните работи на Франция, са изказаните благодарности на българското правителство за оказано съдействие от страна на Франция и останалите велики сили на международната конференция в Женева, 

Княжество България да бъде вписано като автономна държава

 в списъка на страните-участнички. (София, 9 юни 1906 г. ЦДА, КМФ 12.  Оригиналът се съхранява в дипломатическия архив на МВнР – Франция).
Изглежда показаната дипломатическа вежливост е запомнена във френската столица, защото министерството на външните работи в Париж изпраща до всички пълномощни министри на Франция в Лондон, Виена, Санкт Петербург, София, Рим и Берлин циркулярно писмо за мисията на Мюнир паша, за посещението му в Белград и проведен разговор с Цариградския патриарх, за съглашение между Турция, Сърбия и Черна гора за общи действия срещу България (Париж, 27 февруари 1907 г. ЦДА, КМФ 12. Оригиналът се съхранява в Дипломатическия архив – Франция).

Снимка на цар Фердинанд, царица Елеонора, князете, военни и духовни лица след молебена в църквата “Св. 40 мъченици“ в Търново по повод годишнината от обявяването на Независимостта на България. Цели фигури, цивилно, военно и свещеническо облекло. Фотографи “Шламбора & Хараламбиев“.(Източник ЦДА)

Как указанията са изпълнени личи от писмо на М. Палеолог, френски пълномощен министър в София до Пишон, министър на външните работи на Франция, за пристигането му в София, за срещата му с Д. Станчов и разговора им за опасната мисия на Мюнир паша в балканските страни, както и за опасните вълнения, които тя е предизвикала в Сърбия (София, 23 април 1907 г.  ЦДА, КМФ 12. Оригиналът се съхранява в Дипломатическия архив на МВнР – Франция)

Че сондажът продължава личи от писмо от М. Палеолог до Пишон, за среща с княз Фердинанд, който споделя, че се притеснява за българо-сръбските различия в отношенията между двете страни, както и за бъдещето на България и необходимостта час по-скоро да се промени международния й статут: "Положението на васална зависимост не отива на нашия политически и социален прогрес - ми каза той - Повечето велики сили признават, че ние не можем повече да поддържаме сегашното положение". В процеса на разговора Д. Станчов предава чрез Палеолог желанието към великите сили да подкрепят България, когато тя отправи искания към султана (София, 1 юни 1907 г. ЦДА, КМФ 12. Оригиналът се съхранява в Дипломатическия архив на МВнР – Франция).
За назряването на проблема за статута на българската държавност става ясно и от писмо от М. Палеолог до Пишон, за проведен разговор със Сементовски-Курило, руски пълномощен министър в София за евентуалното провъзгласяване на България за независима държава. Руският представител смята, че това ще стане неизбежно един ден, но 

събитията според него още не са назрели,

 а според граф Турн, австро-унгарски дипломатически представител в София рано или късно това ще се случи и Австро-Унгария ще признае независимостта на България (София, 15 юли 1907 г. ЦДА, КМФ 12. Оригиналът се съхранява в Дипломатическия архив на МВнР – Франция).
  Дали поради очертаващата се вследствие на работата на българската дипломация положителна нагласа на великите сили или заради промените на Балканите, Белград сменя тона си спрямо България. За това говори телеграма от ген. Ст. Паприков, министър на външните работи и вероизповеданията, до княз Фердинанд, относно предложението на сръбското правителство за споразумение с България за евентуални съвместни действия във връзка с младотурската революция и даденото съгласие от българското правителство за преговори (София, 16 юли 1908 г. ЦДА, Ф. 3к).
  Същевременно българската дипломация продължава зорко да следи отношението към нейните действия на най-ключовият за извоюване на независимостта "играч" на "терен" – Османската империя. Това личи от писма от Т. Недков, търговски агент в Битоля до ген. Ст. Паприков, министър на външните работи, за обявяване на турската конституция в Битоля на 10 юли и за отношението на младотурската власт към България (Битоля, 10, 17 юли 1908 г. ЦДА, Ф. 3к), от  телеграма от ген. Ст. Паприков до княз Фердинанд за събитията в Турция и сръбското предложение за съюз с България (София, 17 юли 1908 г. ЦДА, Ф. 3к), от доклад от ген. Ст. Паприков до княз Фердинанд с информация и разсъждения за младотурската революция и вариантите за действие на България при различно развитие на събитията (София, 25 юли 1908 г. ЦДА, Ф. 3к) и други документи.

Пощенска картичка с Манифеста, издадена по повод на провъзгласяването на Българската независимост.(Източник ЦДА)

        Дипломацията ни, както проличава от доклад от ген. Ст. Паприков до княз Фердинанд за съветите на Ал. Изволски, министър на външните работи на Русия, за възможностите за провъзгласяване на независимостта на България, след събитията в Турция, не спира да следи и отношението на руската дипломация по въпроса за суверенитета (Париж, 31 август 1908 г. ЦДА, Ф. 3к).
Анализът, който българските дипломати правят на събраната информация, е, че моментът за обявяване независимостта е абсолютно благоприятен и не трябва да се изпуска! Това тяхно мнение е възприето и от княз Фердинанд, и от министър-председателят Ал. Малинов.
Решението е взето, а скоро и съдбата поднася своя шанс, от който българските политици умело се възползват. На 30 август 1908 г. Ив.Ст. Гешов не е поканен на празника на султана, с което 

демонстративно е подчертано васалното положение на България спрямо Турция

 Ив. Ст. Гешов в съгласие с българското правителство напуска Цариград. Високата порта отзовава турския комисар от София. На 8 септември Ал. Малинов телеграфира до външния министър Ст. Паприков: "Инцидентът Гешов отличен повод да поемем енергично въпроса за независимостта".
Русия отново съветва България да изчака с обявяването на независимостта. В такава обстановка на 10 септември на прием при император Франц Йосиф в Будапеща на българския княз са оказани почести като на независим владетел. Това поражда предположение за уговорка за обвързване на обявяването на българската независимост и анексирането от Австро-Унгария на Босна и Херцеговина. Обясненията за връзката между двете събития са многобройни и противоречиви, без да са посочени категорично доказани сведения за споразумения.
На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд прочита пред събраното множество в църквата "Св. 40 мъченици" в българската старопрестолна столица Търново "Манифест към българския народ", с който провъзгласява България за независима държава!

*Евгений Еков е историк по образование. Възстановител и член на редакционния съвет на в. „Македония“, член на УС на Македонския научен институт, отговорен секретар и съпредседател на ВМРО. От 1994 до 1997 г. е бил народен представител в 37-ото ОНС. От 1997 до 1998 г. е работил в МО, а от 1999 до 2006 г. в МВнР. От 2001 до 2006 г. е бил извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова. От 2006 до 2010 г. е редактор в отдел „Анализи” на в. „Монитор” и в. Политика”. От 2010 до 2014 г. е колумнист в news.bg. От 2014 г. и понастоящем е главен експерт в дирекция “Централен държавен архив” при Държавна агенция “Архиви”. Автор е на анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика, на националната и регионалната сигурност.

**Анотациите на представените български и чуждестранни документи имат кратко съдържание на документа, място и дата на написване на документа, оригиналност и начин на създаване, архив-хранител и фонд, мястото на съхранение на оригинала. Датите на българските документи са по стар стил, а на чуждите -  по нов стил.