Миналата седмица съдебното дело срещу Лютви Местан като един от обвиняемите за тежката катастрофа край село Загорско,  претърпя нов и неочакван обрат. Пет вещи лица, изготвили автотехническата експертиза за пътния инцидент, при който загина и 6-месечно бебе, си направиха отвод в Окръжния съд в Кърджали. Сред тях е и соченият като топ експерт проф. Станимир Карапетков, който се оправдава, че заедно с колегите му са били подложени на натиск от Лютви Местан. Професорът се ожали, че бившият лидер на ДПС подхвърлял реплики в съдебната зала и дори по негова жалба за изготвяне на заключение, с невярно съдържание той и колегите му са давали обяснения в прокуратурата.

Съдът прие самоотвода на вещите лица и назначи нова тройна комплексна автотехническа и съдебно- медицинска експертиза. Според експерти от тези среди, това  е първото дело, в което професорът се оттегля без да защити експертизата си. Така буквално делото, което се влачи вече седма година, бе върнато в изходна фаза.

Faktor.bg следи съдебната сага от самото й начало, заради явните симптоми на опит за политическа саморазправа. Потърсихме Лютви Местан за ексклузивни отговори.

Интервю на Стойко Стоянов

-  Г-н Местан, не е ли странно, че от "тотален и доказан" виновник за пътния инцидента, се превърнахте в подсъдим, който вече оказва натиск над вещите лица?

-  Не странно, а звучи направо парадоксално. Проф. Карапетков бил подложен на натиск от моя страна, защото бил разпитан във връзка с мой сигнал до Главния прокурор и на това основание си направи отвод.

По принцип не се чувствам задължен да обясня защо съм пратил сигнал до Главния прокурор във връзка с тежки нарушения на НПК в хода на досъдебното производство, но понеже това лице (вещото лице)  Карапетков орева орталъка, хората трябва да знаят истината.

-  А каква е истината, в какво се изразява натискът от ваша страна?

- Проблемът явно е, че търся истината и това ми право се приема като натиск. Още преди близо 5 години подадох сигнал до Главния прокурор във връзка с нарушените ми права по време на досъдебното следствие. В сигнала си не съм посочил нито едно конкретно име и освен това той въобще не беше насочен към вещите лица. Дори не знаех, че са били разпитани във връзка с чл.291 от НК. Ако Карапетков е бил засегнат от този разпит и го е възприел за натиск, защо реагира едва сега, години, след като е бил вече разпитан?! Освен това, озадачен съм, защото аз не съм посочвал конкретни имена, а Карапетков сам се е е разпознал и осветил като автор на неверни заключения. Защо професорът не си е направил отвод още тогава? Влезе миналата седмица крайно изнервен в съдебна зала и, според мен, имаше защо. Експертните му заключения бяха незащитими, защото се явяваха в противоречие със събраните нови доказателства и с показанията на свидетелите, както и със собствените му научни постановки, изложени в няколко негови книги. Той явно се боеше да не бъде разкрит. Далеч по-достойно би било просто да си го признае, а не да прибягва до този недостоен и хитряшки ход с отвода и да се прави на жертва.

- Защо му е на Карапетков да се прави на жертва?

- Неговият смешен плач, с който орева не само съдебна зала, но и цялото медийно пространство,  има две възможни обяснения - или да се е взел толкова насериозно, че чак да се е осмислил като своеобразна, недосегаема “свещена крава”, която не може да бъде проверявана и на която не могат да се задават въпроси, или от страх - най-обикновен, първичен страх, от наказателна отговорност по член 291 от НК - за дадени неверни заключения от вещо лице. Вероятно е комбинация от двете, но с превес на страха. Не от мен - аз нямам нито властови, нито политически, нито какъвто и да било друг ресурс за какъвто и да е натиск върху когото и да било. Тъкмо обратното - вече седма година аз съм този, който е подложен на истинска репресия без никаква вина. За унищожената ми кариера и най-вече за тежко увреденото ми здраве съществена роля има и лицето (вещото лице) Карапетков. Без неговите грешни експертизи местните прокурори, колкото и да бяха пристрастни, не биха могли да внесат обвинителен акт срещу мен в съда. Именно чрез “експертизите” на прехваления професор в крайна сметка се реализира стратегията - Лютви Местан на всяка цена да бъде пратен на съд. Виновен ли съм - няма значение, доказателствата - още по-малко. В този процес на пришиване на вина най-съществена е злокобната роля на откровено поръчковите и грешни “експертизи”. Аз и моите защитници бяхме готови в съдебна зала да илюстрираме на специално табло всяка едно манипулирано и грешно заключение, подписано от Карапетков. Не е възможно да бъдат изброени.

- За да не изглеждат обвиненията ви голословни, посочете основните манипулации? 

- В книгата си от 2010-та година “Разследване на ПТП” (стр.32) Карапетков  застъпва научна теза, че съвременните автомобили, произведени  след 1990-95 година, имат значително по-високи спирачни възможности и че при хоризонтален, средно износен асфалт могат да достигнат стойности на спирачно закъснение j = 11 ÷ 12 m/s, а за автомобили с АБС и по-големи. Освен това коефициентът им на сцепление µ, въз основа на който коефициент се определя горното спирачно закъснение j , при добър, чист асфалт следвало да се приеме µ = 0,8 ÷ 0,9 за автомобили без АБС, а за автомобили с АБС µ =0,9 ÷ 1,1 . 

Автомобилът, управляван от бащата на починалото бебе, напълно отговаря на условията от книгата на Карапетков. Той е марка “БМВ 318” и е произведен през 2001 г., снабден е с АБС с 4 броя дискови спирачки с хидравличен привод. Асфалтът, по който се осъществи ПТП на 14 април 2019 г., не само отговаря, но и преизпълнява професорските условия за качество и наклон -към датата на ПТП той беше почти нов, сух и чист, като освен това пътният участък е с възходящ наклон по посока на движението, което допълнително способства по-бързото спиране на БМВ-то, ако Юсеин Тефик бе предприел спиране. На експертен език необходимото разстояние за екстрено спиране се нарича “опасна зона за спиране”, от което най-често зависи отговорът на въпроса - дали ударът между автомобилите е бил предотвратим. Именно отговорът на Карапетков в автотехническата експертиза на прокурорския въпрос за опасната зона на Юсеин Тефик е доказано грешен, поръчков, целящ да внуши, че ударът му в моя „Фолксваген“ е бил неизбежен. В противоречие със собствените си научни тези Карапетков изчислява опасната зона за спиране на Юсеин Тефик с престъпно и преднамерено занижена числова стойност на спирачното му закъснение от едва 6,95 m/s (съгласно книгата му минимумът следва да е 11 m/s ), изчислено въз основа на също така престъпно нисък, с оглед на техническите характеристики на „БМВ 318“ и на качеството на асфалта, коефициент на сцепление от едва 0,7. Подобен коефициент е около минимума за автомобили без АБС от съветската ера. Не вярвам професорът да бърка „БМВ 318“, произведен след 2000 -та година със „Запорожец“, произведен през 70-те или 80-те години на миналия век. Тази манипулация е особено опасна, защото се прави съзнателно, а не по непредпазливост. Карапетков знае, че за този автомобил и за този асфалт абсолютният минимум на коефициента е µ= 0,9 , на който би съответствал числова стойност на спирачното закъснение от минимум около 8,95 m/s. В резултат Карапетков дава  в експертизата си грешно заключение за непредотвратимост на удара при евентуално аварийно спиране на Юсеин Тефик. 

- Друга манипулация?

- Карапетков занижава реалната стойност на скоростта на движение на „БМВ 318“  преди удара с моя „Фолксваген“, като при изчисляването си служи с комбинации от няколко манипулации: съзнателно игнорира удара на „БМВ 318“ в крайпътна указателна табела със забити метални стълбове в бетонен фундамент, при който удар „БМВ 318“ губи кинетична енергия, респективно скорост, която не е включена във формулите за намиране на крайната стойност; възприема занижени стойности на коефициентите на съпротивление и надлъжно триене след удара; занижава реалната дължина на полета, осъществен от „БМВ 318“ след напускане на пътния банкет; игнорира показанията на Юсеин Тефик, че преди удара е задействал спирачната уредба, следователно скоростта  му преди удара е била по-висока от скоростта при удара и т. н. и т. н.

Длъжен съм да припомня, че преди близо 5 години на 22 ноември 2021 г. пред друг съдебен състав проф. Карапетков  представи неверни твърдения, на които аз не успях да реагирам, защото не ми бе позволено от съда, който ограничи правото ми да задавам въпроси и дори ме отстрани от съдебна зала. Съдебните протоколи се пазят и това е лесно проверимо. Карапетков тогава заяви, че на фотоматериалите от деня на ПТП „макар и трудно се забелязва „Стоп линия““ (стр. 18 от протокола на съдебното заседание), което е доказано невярно – на нито един фотоматериал или видеорепортаж на БТВ и Нова ТВ не се забелязва никаква „Стоп линия“ , защото такава нямаше и защото такава бе начертана два дена след ПТП.

Карапетков заяви още, че по делото нямало данни за задействана спирачна уредба и затова са приели „скорост преди удара, равна на скорост при удара“ (стр. 26 от протокола на съдебното заседание), което също е доказано невярно твърдение, защото има данни по делото – това са показанията на самия Юсеин Тефик, дадени пред следствените органи на 13 май 2019 г. , когато на разпита си заявява, че е забил спирачки. Парадоксът тук е, че Карапетков е включил протокола от разпита на Юсеин Тефик на стр. 9 и 10 от автотехническата експертиза, но въпреки това пред съда твърди обратното - „нямаме данни“. Припомням страниците от протокола на съдебното заседание, за да предпазим професора от изкушението да се прави на заплашвана жертва, защото, ако от нещо е заплашван, то това е истината за неверните му твърдения и неверните му заключения.

- Има ли и други пропуски, които изкривяват истината за катастрофата?

- Реално са много, но аз ще акцентирам само на още два. Първият е скандално невярно твърдение – на стр. 50 от експертизата. Карапетков твърди, че преди полета автомобил „БМВ 318“ е преминал през мантинелата. Това е доказано невярно, защото този автомобил преминава не през мантинелата, а през указателната табела, която се намира на близо 9 метра разстояние от мантинелата. Отново не сме в режим нито на техническа грешка, нито на случайно недоглеждане, а сме свидетели на опит да се игнорира важен факт, който има отношение за определяне на скоростта на „БМВ 318“ , както това бе изтъкнато по-горе.

Вторият - мястото на удара между двата автомобила е определено крайно неточно и е изместено по-напред, в посока Маказа с минимум 1,5 метра. Карапетков твърди, че ударът е настъпил след щрихования на асфалта  остров, който се намира в средата на кръстовището. Това твърдение е невярно, защото противоречи на обективните данни и на фотоматериалите, предоставени от свидетеля Коруйков, от които е видно, че началото на следата от предна дясна гума от моя автомобил е преди края на острова, а мястото на удара следва да е 1,5 метра преди началото на тази следа. Следователно мястото на удара е близо 1,8 метра преди края на острова, а не след острова. Тази грешка също не е случайна. Чрез нея се променят ъгли, отстояния между автомобилите преди удара, положенията им при удара, с цел да се внуши, че колата на Местан е заемала част от лентата на Юсеин Тефик. Карапетков е знаел, че при коректно определяне на мястото на удара, лентата на „БМВ 318“ при удара ще е свободна, а ПТП ще е следствие не на отнето от Местан предимство, а катастрофата ще е причинена от противозаконното навлизане на „БМВ 318“ на Юсеин Тефик със свръх превишена скорост в насрещната лента на Лютви Местан.

Спирам с изреждането на неверните заключения и твърдения на Карапетков, защото ще са ми необходими часове за цели 48 страници, колкото е обемът на становището по двете експертизи, които щяхме да представим в съдебна зала, ако Карапетков не беше се отвел доброволно. Наложи се да бъда частично обстоятелствен заради общността на експертите и вещите лица, ангажирани с изготвянето на автотехнически експертизи. Нито една дума, изказана в нашия разговор, не засяга техния авторитет и достойнство. Визирам конкретно лице и по-конкретна негова експертиза. Би било достойно, ако Карапетков няма проблем с експертната си съвест, да остане в съдебна зала и да защити заключенията си. Той обаче избра друг път -  избяга, като се опита да скрие страха си зад фалшивия мотив, че бил подложен на натиск. Язък за юридическото му образование, ако оценява като натиск конституционното ми право да изпращам сигнал до компетентен орган и правото да му задавам въпроси в съдебна зала. Той успя да избяга от нашите въпроси. Номерът с отвода се получи, но това не го освобождава от отговорност. Никой не е над правото и то рано или късно ни застига. Аз съм готов да защитя всички тези твърдения пред съда. Надявам се и Карапетков да има тази готовност. 

- В началото на нашия разговор казахте, че са събраните нови доказателства и показания на свидетелите, за какво става дума?

- Това са факти, които станаха ясни на заседанието през февруари тази  година. 6 години прокуратурата в Кърджали крие важни  доказателствата за  катастрофата. Умишлено или от немарливост и слаб професионализъм, но държавното обвинение в Кърджали не е предоставило на вещите лица важно писмо от КАТ. За него стана ясно едва тази година, по време на двудневния разпит на свидетели по делото за катастрофата край с. Загорско. Оказва се, че пътни камери са засекли и  заснели минути преди инцидента колата, която се удря в моя автомобил, управлявана от Юсеин Тефик. Той извършва поредно две тежки пътни нарушения, движейки се бясна скорост

В 13:17:15 ч., т.е. само 6 минути преди да пресече непрекъсната забранителна линия в района на с. Загорско и да навлезе в насрещна лента, в която челно и отдясно удря със своето БМВ управлявания от мен Фолксваген, бащата на загиналото бебе - Юсеин Тефик е засечен на опасното кръстовище на с. Глухар да преминава  със скорост от 86 км при ограничение от 60 км/ч. Само 4,5 минути по-късно същият автомобил БМВ е засечен да минава през друго изключително опасно кръстовище за с. Седлари, но вече със скорост от 116 км/ч при ограничение от максимум 60 км/ч. и то с необезопасено бебе на задната седалка.

- Как са документирани тези нови факти?

- За тях става ясно от писмо на ОДМВР - Кърджали, подписано от началника на КАТ  и изпратено до Окръжна прокуратура-Кърджали още на 16 май 2019 г. Предоставил съм на редакцията на Faktor.bg  копие от писмото и всички нови доказателства по делото.

Но най-скандалното следва - Юсеин Тефик изминава разстоянието от с. Седлари, където е заснет от втората камера, до мястото на удара с колата ми само за 2 минути и десетина секунди, защото ударът между двата автомобила се случва в 13 часа и началото на 24-тата минута. За 2 минути и 10-15 секунди той изминава разстояние от точно 6 км. Всеки може да провери - това е пътя от кръстовището на с. Седлари до Загорско. Всеки може да изчисли и средната му скорост. Тя е била между 160 и 170 км/ч!

 Освен това по време на предишното заседание  е осветена и друга несправедливост - експертите са били принудени да работят въз основа на Протоколи за оглед, в които са включени несъществуващи в деня на ПТП -то, измислени факти и обстоятелства. Безспорно е установено по време на разпитите, че в деня на трагедията е нямало начертана стоп линия на пътното платно, от която аз съм извършил маневрата за Кърджали. Такава стоп линия е била  начертана един ден след катастрофата,  но тайно, през нощта, когато също са изрязани и огромен брой високи и широки храсти, които преди това отнемали от видимостта. Едва на петия ден след катастрофата (а не в самия ден на произшествието, каквато е обичайната практика) е измерена видимостта която съм имал. Тези необясними пропуски създават усещането, че целта е била да се вмени видимост, каквато аз реално съм нямал,  за да ми се повдигне обвинение.

- Кой е извършил тези манипулации?

- На пръв поглед това и до днес остава мистерия  - кой е манипулирал по този престъпен начин местопроизшествието. Но все пак има свидетели, има показания и се надявам пъзелът на тази престъпна манипулация срещу мен скоро да бъде подреден. Тогава всичко ще стане ясно.

- Отводът на професор Карапетков вече е факт, но това освобождава ли го от отговорност?

- Не съм аз човекът, който ще се произнесе по този въпрос. Има си в българската държава специализирани институции за това. Той не си направи отвод по чл. 292 от  НК, а си измисли други несъстоятелни мотиви, които не го освобождават от отговорност.