Защо протестите в България са изключително важни за Съюза, коментира скопският вестник “Нова Македония“ в материал, публикуван от "Фокус".

Хиляди излязоха по улиците в цяла България през последните седмици. Сънародниците им в чужбина се събраха да протестират пред българските посолства. Още хиляди подписват петиции в социалните мрежи с искане за оставката на главния прокурор Иван Гешев и правителството, водено от премиера Бойко Борисов.

Кой кого (не) подкрепя?

Управляващата партия на ГЕРБ в България е част от Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент, която в отговор на демонстрациите подкрепи българското правителство.

"Парламентарната група на ЕНП изцяло подкрепя българското правителство на Бойко Борисов в усилията му да защити националната икономика от негативните ефекти на коронавируса, както и в борбата с корупцията и напредъка, който тo постига за присъединяването към Еврозоната", заяви ръководителят на групата Манфред Вебер. Но това има по-широко значение, тъй като подобни изявления имат за цел да създадат впечатление, че съществува външна подкрепа за ръководеното от ГЕРБ правителство, което след това използва тази подкрепа у дома за собствени цели.

Изборите за Европейски парламент през май 2019 г. показаха, че гражданите все още широко подкрепят европейския проект, но в същото време очакват някои промени. Докато определени партии са част от парламентарната група на ЕНП, те не могат да бъдат промяната, за която гласуваха хората. Това би могло да предизвика болезнена трезвеност не само сред българите, но и сред гражданите на други страни-членки на ЕС. Когато европейските лидери не обръщат достатъчно внимание на гражданските искания за справедливост, върховенството на закона и демокрацията в който и да е от нейните членове, това със сигурност води до отрицателно въздействие върху ЕС като цяло.

Политическата криза в България заплашва бъдещата стабилност на ЕС

България току-що се присъедини към „чакалнята на Еврозоната“, така че политическата й стабилност - основана на върховенството на закона, демокрацията, функциониращата съдебна система и ефективни антикорупционни механизми - стават ключова за бъдещото членство на България сред държавите, които използват еврото като платежно средство. Осигуряването на реформи, основаващи се на тези принципи, е нещо, по отношение на което настоящото правителство в България досега не е дало резултати. Според Transparency International тя е класирана като страната-членка на ЕС с най-високо ниво на корупция; има забавяне в изпълнението на демократичните стандарти и съдебната система почти не функционира.

Освен това, по данни на Световната банка, преките чуждестранни инвестиции в България остават на пренебрежима позиция в растежа на националния БВП и по време на трите мандата на Борисов (от 2009 г.) почти не е постигнат напредък в тази област. Освен това растежът на БВП на България през последните 10 години е много сходен с този на страни извън ЕС, като Албания, Армения и Македония. Само за сравнение, съседна Румъния постигна ръст на БВП от 202% за същия период и се присъедини към ЕС в същия ден като България. В резултат на това България има най-ниската средна заплата в ЕС, малко под 690 евро, изоставайки зад страни извън ЕС като Черна гора - 785 евро и Босна и Херцеговина - 741 евро. Това сочи факта, че българското правителство злоупотребява с кохезионните фондове на ЕС.

Може ли България да е пример за добри европейски практики за Македония?!

От гледна точка на европейската външна политика, България е външната граница на ЕС, което означава, че тя играе важна роля по отношение на миграцията, сигурността и отношенията с Турция, Русия и страните от Черноморския регион. В случай че България не успее да се справи с някое от тези предизвикателства, резултатите бързо ще се усетят в други части на Европа. Освен това сложната ситуация в непосредственото съседство на България е такава, че рискува да даде лош пример за съседните държави от Западните Балкани, в момент, когато техните правителства обмислят вида на реформите, които трябва да приложат в бъдеще.

Борбата на България с корупцията е много подобна на дългогодишните искания за прозрачност и отчетност за това как страната харчи европейски пари. Въпреки че това е вътрешен проблем на България, той преоткрива липсата на ефективен европейски механизъм за контрол върху разходването на средства от ЕС, както и неспособността на Брюксел да защитава европейските ценности в рамките на Съюза. За германските, френските и шведските данъкоплатци е много важно как се харчат данъчните пари на ЕС. Оттук изводът е, че антикорупционните протести в България, както и борбата на гражданското общество за върховенство на закона и демократични реформи важат за всички нас.

Разбира се, ще е необходимо разследване на разходването на европейски средства от българското правителството. То трябва да се ръководи от Европейската прокуратура (ЕППО) - първата независима и децентрализирана прокуратура на ЕС - чийто официален старт е планиран за края на 2020 г. Но тогава може да е твърде късно.

Може ли правосъдната система на България да е еталон за страните от Западните Балкани

Може би най-належащият проблем на България се крие в съдебната система, безпрецедентен пример за нефункционираща система в рамките на ЕС. През годините постоянните скандали поставят под въпрос нейната независимост. Българските организации на гражданското общество се борят за съдебната реформа в продължение на много години, печелейки подкрепата на Българската съдебна асоциация. За съжаление е малко вероятно те да успеят, без да повдигнат въпроса до равнището на ЕС. В неотдавнашен доклад за напредъка на реформите за България и Румъния, обвързан с европейското финансиране Европейската комисия призова България да „установи процедури, свързани с отговорността на прокурорите, включително защитата на независимостта на съдебната система.“

В допълнение към оценката на напредъка в съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност чрез Механизма за сътрудничество и проверка ЕС трябва да заеме по-силна позиция по отношение на България и да я „накара“ да постигне по-голям напредък, предвид факта, че страната е член на Съюза повече от десет години.

А свободата на медиите?

По отношение на свободата на медиите, в сравнение с други страни-членки, България е на 111-о място, далеч зад всички останали страни от ЕС, но също така и зад много страни от Африка и Азия. Като перифразираме Габриел Гарсия Маркес: „ЕС напредва с бързината на най-бавните“. Инертността на Съюза и постоянното колебливо мълчание на европейските лидери по отношение на ситуацията в България може да доведе до засилване на отчуждението и евроскептицизма сред младото българско население, където доверието в институциите в Брюксел е обикновено по-високо, отколкото в националното правителство и е едно от най-високите в ЕС.

Това обаче не трябва да се приема за даденост. Събуждането на българското гражданско общество е сравнително скорошно и далеч от пълното такова. Ако европейските лидери не изразяват ясна подкрепа за върховенството на закона, демокрацията и реформите в съдебната система на България, шансът да се „запази“ България като проевропейски член на ЕС може да бъде загубен по-късно.