Регистърът на щетите, причинени от агресията на руската федерация срещу Украйна, ще бъде отворен за подаване на искове, доказателства, и свързана информация за разрушени по време на войната домове, на 2 април 2024. Това е добра и очаквана новина според предприемача и граждански активист Атанас Шарков, гост в предаването "Видимо и невидимо: Контрапропаганда". "Така завършва един процес, който започна с приемане на първата резолюция на Обединените нации на 14 ноември 2022 за русия, която беше приета с мнозинство. Тогава бе заложена правната основа, на базата на която да бъдат искани репарации и обезщетения", обяснява Шарков. 

Над 60 държави, не само европейски, подкрепиха създаването на регистъра. Очакват се между 300 000 и 600 000 искове от украинци, останали без разрушените си от руските бомбардировки домове. Украинското правителство вече е свързало с регистъра тяхната система за електронно управление, в която са регистрирани над 20 милиона украинци. От следващата семица те ще могат да подават своите заявления в регистъра. Регистърът ще бъде разширен с още 9 категории, които ще включват разрушена критична инфраструктура - пътища, мостове, електроцентрали, екологични щети, разрушени предприятия и пропуснати ползи за бизнеса, и т.н. Идеята е да има точна документация за щетите, за които ще се искат репарации. Успоредно с тях ще се документират и руските непарични активи по света, принадлежащи на включени в санкционите списъци на ЕС и САЩ. Според предварителни оценки тези активи варират между 2 и 3 трилиона евро, така че русия със сигурност може да плати за агресията си, категоричен е гостът. 

"Може да се каже, че всички страни, които са подкрепили регистъра на щетите, де факто са декларирали своята готовност да използват руските активи за репарации. Не е небходимо за се създават повече закони или бюрократични процедури", смята Атанас Шарков. Според него резолюцията на Обединените нации от 14 ноември 2022 е с достатъчна правна сила, остава да се уточни методологията, по която решенията за използване на активите ще бъде взето - чрез решения на страните-членки или на Европейския парламент. При втория вариант никоя страна няма да има право на вето в Европейската комисия. "Необходима е само политическа воля и точно тук най-добре може да се докаже истинския евроатлантизъм. Той не се свежда само до смяна на имена на улици, както тук ни го представят, а до реално намаляване на влиянието на русия в Европа - както икономически така и политически ", смята гражданският активист. 

Шарков е скептичен относно възможността ЕС да емитира еврооблигации за подпомагане на Украйна. Според него е по-вероятно САЩ и ЕС да оформят помощите за Украйна като необезпечени кредити, без никаква или с много ниска лихва, които Украйна ще връща именно от репарациите, които русия ще бъде принудена да плати.

"Жалко е, че пред последните 30 години светът са развиваше на принципа на глобализацията, единствено в името на икономическото развитие, а всички критерии, свързани с принципи и ценности, бяха сложени настрани. Мисля обаче, че идва краят на времето, в което беше възможно да инвестираш в развития свят с идеята да получиш парче от него, без да спазваш неговите принципи. Дори Тръмп едва ли би поддържал подобен подход, ако отново стане президент на САЩ", прогнозира Атанас Шарков.

Цялото интервю на Калин Манолов с Атанас Шарков можете да гледате на https: