България изостава в развитието на проекти с ИИ, като София отделя едва 0.62% от средствата за цифровизация за проекти за изкуствен интелект. Само Нидерландия отделя по-малко с 0.59%.
Това се казва в проучване на Papazoglu et al. за 2023 г. Проучването разглежда средствата от инструментът Next Generation EU (NGEU) и неговият Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF).
NGEU и RRF представляват 70% от общите инвестиции в цифровата трансформация.
За България са отпуснати 10.18 милиона от 117 млрд. евро, представени от NGEU за цифрова трансформация. Италия е начело с отпуснати 42 млрд., а за съседна Румъния са предвидени 49.8 милиона евро.
Изкуственият интелект (ИИ) променя глобалния икономически пейзаж, като се превръща в основна сила в цифровата област и стимулира иновациите в различни сектори. Според прогнозите на индустрията до 2030 г. ИИ ще допринесе за повече от 11 трилиона евро в световната икономика. Очаква се ИИ и роботиката съвместно да предизвикат създаването на около 60 милиона нови работни места в световен мащаб до 2025 г., което подчертава решаващото значение на цифровизацията за стимулиране на икономическия растеж.
В целенасочени усилия да се изравни със световните технологични лидери, Европейският съюз засилва усилията си за интегриране и развитие на ИИ, като поставя специален акцент върху укрепването на цифровата инфраструктура и способности в своите държави членки.
Въпреки тези оптимистични прогнози обаче предизвикателствата остават.
Велина Лилянова, изследовател в Службата за изследвания на Европейския парламент, подчерта бавното внедряване на ИИ в Европа в критични сектори като здравеопазването и публичната администрация.
„Европа има слабост в това отношение“, твърди тя в неотдавнашното си проучване, озаглавено „Инвестиции в изкуствен интелект в националните планове за възстановяване и устойчивост“.
Лилянова посочва, че Европа е изправена пред няколко предизвикателства, които възпрепятстват по-широкото навлизане на ИИ, включително регулаторни бариери, проблеми с доверието, недостиг на цифрови умения и ниски нива на цифровизация на компаниите.
„Държавите членки трябва да се справят с тези бариери, за да улеснят широкото навлизане“, заяви тя, като подчерта необходимостта от регулаторни реформи, повишаване на цифровите умения и стимулиране на цифровизацията на компаниите.
Европейската комисия постави амбициозни цели за 2030 г.: стремежът е 90% от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС да постигнат поне основно ниво на цифрова интензивност, а 75% от компаниите в ЕС да внедрят технологии като изчисления в облак, изкуствен интелект и големи данни.
Стратегиите за инвестиране в ИИ се различават значително в отделните държави, като варират от пряко финансиране на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) до непряка подкрепа чрез цифровизация на бизнеса и обществените услуги, както подробно е описано от Лилянова.
В Националния план за възстановяване и устойчивост на Испания (NRRP) специално се отпускат средства за укрепване на развитието на ИИ, като целта е страната да се позиционира като лидер в областта на научните постижения и иновациите в областта на ИИ. Планът се фокусира върху разработването на инструменти и приложения на ИИ на испански език за повишаване на производителността в частния сектор и ефективността в публичната администрация.
Стратегическата програма на Италия за ИИ (2022-2024 г.), съобразена с по-широката стратегия на ЕС за ИИ, има за цел да превърне страната в световен център за изследвания и иновации в областта на ИИ чрез повишаване на уменията и привличане на водещи таланти в областта на ИИ. /БГНЕС
Фактор
Това се казва в проучване на Papazoglu et al. за 2023 г. Проучването разглежда средствата от инструментът Next Generation EU (NGEU) и неговият Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF).
NGEU и RRF представляват 70% от общите инвестиции в цифровата трансформация.
За България са отпуснати 10.18 милиона от 117 млрд. евро, представени от NGEU за цифрова трансформация. Италия е начело с отпуснати 42 млрд., а за съседна Румъния са предвидени 49.8 милиона евро.
Изкуственият интелект (ИИ) променя глобалния икономически пейзаж, като се превръща в основна сила в цифровата област и стимулира иновациите в различни сектори. Според прогнозите на индустрията до 2030 г. ИИ ще допринесе за повече от 11 трилиона евро в световната икономика. Очаква се ИИ и роботиката съвместно да предизвикат създаването на около 60 милиона нови работни места в световен мащаб до 2025 г., което подчертава решаващото значение на цифровизацията за стимулиране на икономическия растеж.
В целенасочени усилия да се изравни със световните технологични лидери, Европейският съюз засилва усилията си за интегриране и развитие на ИИ, като поставя специален акцент върху укрепването на цифровата инфраструктура и способности в своите държави членки.
Въпреки тези оптимистични прогнози обаче предизвикателствата остават.
Велина Лилянова, изследовател в Службата за изследвания на Европейския парламент, подчерта бавното внедряване на ИИ в Европа в критични сектори като здравеопазването и публичната администрация.
„Европа има слабост в това отношение“, твърди тя в неотдавнашното си проучване, озаглавено „Инвестиции в изкуствен интелект в националните планове за възстановяване и устойчивост“.
Лилянова посочва, че Европа е изправена пред няколко предизвикателства, които възпрепятстват по-широкото навлизане на ИИ, включително регулаторни бариери, проблеми с доверието, недостиг на цифрови умения и ниски нива на цифровизация на компаниите.
„Държавите членки трябва да се справят с тези бариери, за да улеснят широкото навлизане“, заяви тя, като подчерта необходимостта от регулаторни реформи, повишаване на цифровите умения и стимулиране на цифровизацията на компаниите.
Европейската комисия постави амбициозни цели за 2030 г.: стремежът е 90% от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС да постигнат поне основно ниво на цифрова интензивност, а 75% от компаниите в ЕС да внедрят технологии като изчисления в облак, изкуствен интелект и големи данни.
Стратегиите за инвестиране в ИИ се различават значително в отделните държави, като варират от пряко финансиране на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) до непряка подкрепа чрез цифровизация на бизнеса и обществените услуги, както подробно е описано от Лилянова.
В Националния план за възстановяване и устойчивост на Испания (NRRP) специално се отпускат средства за укрепване на развитието на ИИ, като целта е страната да се позиционира като лидер в областта на научните постижения и иновациите в областта на ИИ. Планът се фокусира върху разработването на инструменти и приложения на ИИ на испански език за повишаване на производителността в частния сектор и ефективността в публичната администрация.
Стратегическата програма на Италия за ИИ (2022-2024 г.), съобразена с по-широката стратегия на ЕС за ИИ, има за цел да превърне страната в световен център за изследвания и иновации в областта на ИИ чрез повишаване на уменията и привличане на водещи таланти в областта на ИИ. /БГНЕС
Още от България
Атанас Славов: Радев създаде проблема с "Боташ", сега се опитва да го реши, като междувременно твърди, че няма проблем
Предоговарянето на споразумението с турската компания е добра новина, защото то е неизгодно за България, смята той
Без референдум в Карлово за завода за барут на "Райнметал", реши съдът
Поставените въпроси не са от компетентността на местната власт и не може да бъдат решавани чрез местно допитване
Камелия Нейкова поема ключов пост: бившата шефка на ЦИК стана главен секретар на Министерския съвет
Тя ще наследи на поста Мария Томова, която беше назначена за главен секретар на Министерския съвет от служебния премиер Андрей Гюров.