Дойче Веле, Иво Беров

"Ами ако Румен Радев излезе прав...", простодушно каза по една от националните телевизии един университетски професор, човек несъмнено образован и мислещ, но сякаш възприел изконно българската житейска боязън "да не се мина и да не настина",  

Опасение, което, разбира се, не е основано върху някакви ценности, било то европейски или цивилизационни, нито е признак за целенасочена политика, а е просто отглас на простонародното: "дали този път ще познаем кой ще победи, за да застанем на негова страна, или пак ще се минем, като изберем губещите..."

Върху тази простонародна и донякъде всенародна дори боязън, споделяна, както се вижда, и от представители на най-образована част от обществото ни, до голяма степен се крепи иначе необяснимото доверие, отбелязано от социолозите, към съвсем посредствени политици като Румен Радев или към хитреци като Костадин Костадинов. 

Радев, Нинова и Костадин просто искат Русия да победи

Може, при добро желание, да се предположи, че въпреки пропутинската си политика президентът е безкористен в своите виждания и наистина си мисли, че победа на Русия ще бъде от полза за България. В случая трябва да се отбележи и неизбежното и досадно лицемерие, с което обществото ни свикна и което сякаш вече не забелязва. Защото няма (или най-малкото не би трябвало да има) човек, който да не осъзнава, че ако демократичният свят не помага на Украйна, то Русия, с огромните си човешки, суровинни и военни възможности, ще спечели войната.

И всичките приказки и уверения на Румен Радев, на Корнелия Нинова, на Костадин Костадинов и на техните депутати, че искат мир, всъщност означават не друго, а желание Русия да победи, което ако не е користно, се крепи може би на убеждението, че след тази победа ще настъпи изгоден за България "мир".

Най-вероятно руските и проруските ни политици виждат изгодите за България по следния начин: Западът постепенно, а пък може и бързо, ще отмени санкциите срещу Русия, след което стопанското развитие на Европа, а покрай него и това на България ще дръпне силно напред. Към страната ни отново ще потече евтин руски газ, ще се увеличат инвестициите, ще заприиждат отново руски туристи и въобще ще настанат времена на благоденствие и развитие, особено за нас - българите, защото този път не сме се минали, а сме познали победителя и сме се прилепили към него. И поради тази причина ще сме съвсем подходящи за посредници между Русия и Европейския съюз.  

Какво би станало, ако Русия наистина победи?

Съвсем вероятно е след тази въображаема победа Русия на Путин да избие без съд и присъда най-малко 20-30 хиляди украинци, да осъди на смърт или на дълги години затвор най-малко 50 до 100 хиляди души, да покрие Украйна с концлагери, да обяви всичко това за "денацификация", но на нас и на доста наши управници няма какво да ни пука, ние ще си гледаме България и българските интереси, защото сме, нали, националисти и родолюбиви българи. Или най-малкото консерватори. 

Разбира се, Русия ще си присвои голяма част от Украйна и ще наложи в остатъка ѝ покорно на Путин тоталитарно управление, но това нас въобще не ни засяга, ние ще си се радваме на евтиния газ. 

Такива са най-общо вижданията на българските путинисти. И ако приемем, че са безкористни, то те при всички случаи са следствие на недодялано въображение. Защото ако се стигне до внос на евтин газ, който си представят като основната полза от въображаемата руска победа, то евтинията няма да трае повече от няколко месеца, след което цените отново ще стигнат до предишните пределни висоти, като Русия вече много по-нагло ще ги използва за стопанско и политическо изнудване. С газовото изнудване ще се засили и влиянието на проруските ни партии и на "Възраждане" като руска партия под прикритие. Като крайната цел на тези партии ще бъде излизане на България от един и без това обхванат от националистически и центробежни сили Европейския съюз.  

Резултатът: бедна и изолирана България

А постигането на тази цел неизбежно ще доведе страната ни до дълготраен икономически застой, до обществено израждане, подобно на това в Русия, с опасността България да бъде отхвърлена, може би завинаги, от общността на развитите държави. 

Но след думите на президента Румен Радев, че Украйна иска да воюва за сметка на Европа, предположенията, че пропутинските му увлечения се дължат на глупост, а не на корист, вече могат да бъдат заменени с много по-вероятната възможност за целенасочени негови действия. При всички уверения, че се предприемат в името на България, те всъщност представляват предателство тъкмо спрямо избора на България. Нещо, което припомня действията на някогашния украински президент Янукович, който се опита да замени европейския избор на Украйна с евроазиатски. Знаем какви бяха последствията...