9 септември 1944 г. остава най-черният и мракобесен ден в най-новата история на България. Страната е прегазена от съветския ботуш и превърната в продължение на 45 години в концлагер и най-верен сателит на СССР. Faktor.bg ви предлага впечатляващ откъс от документалната книга на Георги Боздуганов

„България – военният трофей на Сталин”

На 9 септември, след като се убеждава в успешното завземане на властта от ОФ, Сталин в качеството си на върховен главнокомандващ издава заповед, от която следва да се подразбира прекратяване на военните действия. В действителност военни действия няма. Единственият изстрелян куршум е от български офицер, който се самоубива, отказвайки да предаде личното си оръжие. В заповедта на Сталин обаче пише друго. Върховният главнокомандващ изтъква бързото придвижване на войските, завземането на Русе, Шумен, Варна и Бургас и продължава с мотивите: „Операциите на нашите войски в България бяха започнати, защото българското правителство не искаше да скъса своите отношения с Германия и даваше приют на немските въоръжени сили на територията на България. В резултат на успешните действия на нашите войски целта на военните операции е постигната: България скъса отношенията си с Германия и обяви война“. Сталин споменава поименно отличилите се във военните операции 7 генерали, морски офицери и летци и продължава с хвалебствията: „За ознаменуване на постигнатия успех съединенията и частите, които се отличиха най-много в операциите на територията на България, да бъдат представени за присвояване на званията „Русенски“, „Шуменски“, „Варненски“ и „Бургаски“. Накрая изказва благодарност на войските и нарежда в Москва да бъдат дадени 

20 салюта от 224 оръдия

в тяхна чест. (108) За кремълския вожд истината, че страната скъса отношенията с Германия, интернира войниците на Вермахта и обяви война преди нахлуването на Червената армия, е без значение. Написаните лъжи, присвоените геройски звания и салютите имат конкретна цел – да мотивират предстоящата окупация и да запишат завинаги България сред държавите, воювали срещу Съветския съюз. Това дава легитимно основание на военните власти да се разпореждат както намерят за добре в страната и да окачествят цялото имущество, което предстои да бъде отнето, като законен военен трофей. На 12 септември Толбухин е произведен в маршал на СССР за постигнатите „големи“ военни успехи.