Украйна доказа, че е устойчива и силна държава, с европейско бъдеще и силно и мобилизирано общество в защита на собствената си държава

Михаил Найденов, експерт по национална сигурност

За изминалите 1000 дни на руската пълномащабна военна агресия Украйна доказа, че е устойчива и силна държава с европейско бъдеще. Украйна не само оцеля срещу пълномащабната руска инвазия, но показа, че има достатъчно устойчиви институции и най-вече силно и мобилизирано общество в защита на собствената си държава и бъдеще.

Украйна стана по-силна за тези 1000 дни на най-тежко изпитание. Независимо от временните териториални загуби, държавата не само ще оцелее, но и ще се утвърждава като регионална сила, която Русия никога няма да може да победи. И с която ще бъде длъжна да се съобразява. През тези 1000 дни Украйна получи възможно най-широка международна подкрепа, която ще се запази и занапред. 

Агресорът Русия се провали

на първо място във военно отношение, което вещае разпад на империята. В ден 1000 на тридневната "специална военна операция" руската армия продължава да търпи колосални загуби, без изгледи за постигане на значителен пробив, още по-малко за реализиране на първоначално поставените от Кремъл стратегически цели. Вместо да успее да сломи украинската съпротива за три дни, днес Русия граничи с една още по-мощна във военно отношение държава, която е във възходяща фаза на развитие и е в необратим процес на присъединяване към евроатлантическата общност, независимо от продължителността на процеса. Въпрос на време е Украйна да влезе в ЕС и НАТО.

За тези 1000 дни на върховно изпитание Украйна пое своя необратим път на развитие като част от евроатлантическото семейство на свободните държави. През тази период обаче Руската федерация отключи процеси, които ще доведат до нейната продължителна дезинтеграция и сигурна загуба на относителна тежест в геостратегически план. Докато Украйна вече отвори своята перспектива един ден, когато условията го позволят, да стане част от евроатлантическите структури, Русия все повече затвърждава статуса си на младши партньор на Китай, с перспектива да става още по-младши поради тенденцията на устойчива във времето и нарастваща зависимост от подкрепата на Пекин. А междувременно Русия вече е и държава-клиент на Северна Корея. 

Изпращането на севернокорейски войници да воюват на страната на руската армия в Курск е

поредното военно унижение за Кремъл,

което показва, че ресурсите за мобилизация на ново пушечно месо са на изчерпване. Ако Путин можеше да мобилизира с желаните темпове още свои граждани за месомелачката на начина, по който неговите генерали водят войната, той щеше да го направи. Но явно няма избор. Освен за оръжие и муниции, "самая могучая" ще изпитва все по-тежък глад за хора, който само временно може да бъде донякъде компенсиран с чужденци и платен не само с остатъчни руски военни и космически технологии, но и със загуба на авторитет на силата. А тази загуба за всяка империя е равнозначна на изпадане в несъвместимо с живота състояние.

Като останем реалисти за трудностите и дългия път, които тепърва предстоят на Украйна в постигането не победата, ясно е, че след тези 1000 дни Украйна не само устоя и оцеля, но и твърдо пое по пътя на утвърждаването си като силна европейска държава, която ще служи като пример и модел за други страни от бившия СССР. И най-вече за все повече руснаци, които ще виждат разликата между държавата на Путин и европейска Украйна.

В този смисъл, за 1000 дни на варварската руска война

Украйна вече постигна своята първа голяма победа

Или по-точно - първи етап от своята голяма стратегическа победа, която тепърва може да реализира. Защото за тези 33 месеца Украйна не само не рухна, но продължава да се изгражда като устойчива и силна държава, с достатъчно мощна армия, така че да не може да бъде сломена от агресивния си руски съсед. Нещо повече - докато Украйна в историческото си развитие тръгна нагоре, Русия вече е по пътя надолу. Русия става все по-изолирана и все по-зависима от Китай, а Украйна я очаква европейското семейство. 

Отслабената от военната авантюра на Путин Русия я чака период дълъг разпад, а Украйна тепърва ще възвръща своите временно окупирани територии. Последното може да се окаже и твърде продължителен във времето процес, като завзетите от руската армия украински територии няма да бъдат международно признати като руски. Колкото и дълго в тези земи да останат руски окупатори, цивилизованите държави от международната общност ще продължат да ги считат за украински.

Не на последно място, за тези 1000 дни Западът, най-вече НАТО и ЕС, най-накрая си даде сметка за руската заплаха и че руската реваншистка политика на агресия ще остане в дългосрочен план най-голямата опасност за Европа. Независимо от мощната системна руска хибридна война против България и степента на политическо проникване на проруския фактор в управлението, за тези почти три години българското гражданско общество стана още по-активно в подкрепата си за Украйна и в противопоставянето си на руската

хибридна агресия против България

Нещо повече. И на ниво държавни институции беше реализиран немалък напредък в изграждането на способности за противодействие на хибридните заплахи. Подкрепата, която България оказва на Украйна, включително и военната помощ, за тези години стана процес. Военната помощ, въпреки тоталния руски хибриден натиск на политическо ниво, не се ограничи до еднократен акт, а стана устойчив процес. Да се надяваме, че тази стратегически грамотна политика ще се запази и занапред. Още повече, че и от страна на държавните институции вече ясно е заявено, че военната помощ за Украйна е в наш стратегически интерес. 

Всичко това ни дава основание да обобщим, че първите 1000 дни донесоха обнадеждаващи за Украйна и целия цивилизован свят резултати. Те са много добра основа за надграждане към стратегическата крайна победа на Украйна, която предстои. За тази победа ние трябва да продължаваме да съдействаме с всички налични сили и средства - толкова дълго, колкото е необходимо. 

Последвайте Faktor.bg в