Проф. Келбечева: 56% от бюджета за култура при Живков отиваше за монументална пропаганда

Васил Василев

След 30 години чакане държавата най-накрая задвижи процедурата по демонтирането на Паметник на Съветската армия. В защита на окупаторския монумент скочиха Мая Манолова, „Възраждане“ и БСП, и дори си направиха палатков лагер, за да бранят ретроградния монумент. Кметът на район "Средец" Трайчо Трайчо обяви, че в крайна сметка от областната управа в София ще сложат строителни ограждения, с които на практика ще бъде разтурен червеният лагер. На футболните фенове на "Левски" обаче им писна от бавенето на демонтажа и след победата над израелския Апоел в евротурнирите решиха да махнат червения катун пред МОЧА и започнаха демонтажа с разбиване на плочата.

След демонтирането паметникът засега най-вероятно ще бъде преместен в музея на социалистическото изкуство в столицата. Репортер на Faktor.bg провери къде евентуално ще е последният пристан на монумента на окупационната червена армия, ако преди това не бъде преждевременно махнат от "сините" запалянковци.  

Музеят, който направи Вежди Рашидов като министър на културата, е заприличал на комунистическо гробище и пустее като Припят. Почти никой не ходи да се „наслаждава“ на грозните и грандомански паметници, сред които преобладават статуи на вожда Георги Димитров. Сред десетимата посетители в съботен ден има предимно хора между 30 и 40 години, които признават, че са там от любопитство, а не от любов към тоталитарния режим. Между соц монументите се разхождат и китайци, които също са пристигнали в столичния район „Изгрев“, за да разгледат комунистическото „гробище“. Наред със големите статуи на Георги Димитров и Сталин се открояват още десетки паметници на Ленин, Димитър Благоев, Карл Маркс и Йосиф Броз Тито.

На входа на музея, в който има около 30 платна, пък гордо стои главата на Тато, „посрещаща“ посетителите. Faktor.bg припомня, че тя беше взета от семейната гробница на Живкови от Централните софийски гробища от внучката му Евгения Живкова, тъй като мародери няколко пъти я крадяха, за да я изтъргуват вероятно на колекционери с извратено чувство за естетика и изкуство. Цената на входа на галерията е 6 лева, но паметниците в парка могат да се разгледат безплатно. За най-запалените пък са предвидени прожекции на филми от времето на комунизма. Охраната на музея признава, че дори на 1-ви и на 9-и май, както и на 9-и септември няма особен интерес към музея, който беше построен, за да събере останките от соца. Служителите обаче допълват, че се е случвало възторжени учителки, за които 10-и ноември не е идвал никога, да водят организирано учениците си, за да ги запознаят с ретроградното монументално изкуство по времето на соца и да промиват мозъците на деца и тийнейджъри.

В галерията, още на входа, е закачен и портрет на Йосиф Сталин, увековечен от Дечко Узунов. Между останалите соц платна има и рекламни плакати от времето на Живков за различни събития от тоталитарния режим. Пред парка с паметниците пък печално стои копие на петолъчката от бившия партиен дом, която беше свалена с хеликоптер в началото на прехода.  

Faktor.bg потърси за коментар историка проф. Евелина Келбечева, преподавател в Американския колеж в Благоевград, за да коментира какво всъщност представлява музеят на социалистическото изкуство в столицата:

„Цялата концепция на този музей е сбъркана още със самото му наименование – използва се терминът „социалистическо изкуство". Аз не знам някъде по света да има например музей на „капиталистическото изкуство“. Дълбоко грешно и невежо е да се злоупотребява с такъв термин. Ние много добре знаем, че имаше пропагандно изкуство, което България поддържаше през целия този период на тоталитарния комунистически режим. През 70-те години от целия бюджет, който се отделяше за културата, 56% от него отиваше за монументална пропаганда. Всичко това все повече се засилваше на фона на пропадането на режима. Не можем да сложим нелепото определение „социалистическо изкуство“ до произведенията на художниците и скулпторите, които са творили през този режим. Ако има какво да се покаже ясно, то това е пропагандната линия и цялата тази възхвала на социализма с достъпни средства. Концепцията на музея е изключително сбъркана и не разграничава чистата пропаганда, която беше изключително силно спонсорирана, изисквана и богато награждавана, от произведенията на много български творци, които нямаха нищо общо с това. Всичко беше прах в очите и направено с голям размах, за да се каже - „ето, ние правим нещо по отношение на паметта на този период“, което е подигравка с българското изкуство, както и с паметта на творците, които не са пренадлежали към официалната линия на пропагандата“, категорична е проф. Келбечева.

По повод изложения портрет на Сталин, нарисуван от Дечко Узунов, историкът коментира: „Тази картина, която е изложена в музея, е тенденциозен избор, с който се злепоставя фигурата на Дечко Узунов. Ние не знаем обстоятелствата, при които се е родило едно или друго произведение“.

Статуята на Людмила Живкова също е сред соц експонатите

Главата на Тодор Живков "пази" соц галерията в музея

Портретът на Сталин, нарисуван от Дечко Узунов

Репликата на петолъчката от бившия "Партиен дом"

Димитър Благоев-Дядото

Последвайте Faktor.bg в