През 2022 г. близо 20 640 души са загубили живота си по пътищата на ЕС. Това сочат публикуваните днес данни на ЕК за смъртните случаи по пътищата през 2022 г. Броят на жертвите се е увеличил с 4% в сравнение с 2021 г. след възстановяването на трафика на МПС от пандемията от коронавирус, съобщиха от ЕК.
В дългосрочен план се отчита тенденция на намаляване на броя на жертвите на пътни инциденти с (-9% спрямо годината преди пандемията). Темпът на намаляването обаче е бавен и поставя под съмнение осъществяването на целта на ЕС за намаляване наполовина на броя на смъртните случаи до 2030 г. Освен това напредъкът продължава да бъде неравномерен в отделните държави членки. Литва и Полша отбелязват най-голямо намаление – повече от 30 % между 2019 г. и 2022 г., въпреки че процентът на смъртност в Полша остава над средния за ЕС.
Общото класиране на смъртността във всяка държава не се е променило значително от периода преди пандемията. Най-безопасните пътища са в Швеция (22 смъртни случая на един милион жители) и Дания (26), а Румъния (86) и България (78) са отчели най-високите равнища на смъртност през 2022 г. Средната стойност за ЕС през 2022 г. е 46 смъртни случая по пътищата на един милион жители.
Предварителните данни за първите шест месеца на 2023 г. показват, че броят на смъртните случаи по пътищата в ЕС е леко намалял в сравнение със същия период на 2022 г. Страни като Белгия, Франция, Словакия и Финландия регистрират значителен спад, докато Латвия, Литва, Португалия и Швеция бележат увеличение.
Днес Европейската комисия е домакин на ежегодните награди за високи постижения в областта на пътната безопасност, с които се награждават иновативни проекти за пътна безопасност в Европа. За тазгодишната награда бяха номинирани близо 80 инициативи в областта на пътната безопасност. От тях са избрани 15 проекта от Белгия, Чехия, Ирландия, Испания, Италия, Австрия, Полша, Словения и Словакия.
Фактор
В дългосрочен план се отчита тенденция на намаляване на броя на жертвите на пътни инциденти с (-9% спрямо годината преди пандемията). Темпът на намаляването обаче е бавен и поставя под съмнение осъществяването на целта на ЕС за намаляване наполовина на броя на смъртните случаи до 2030 г. Освен това напредъкът продължава да бъде неравномерен в отделните държави членки. Литва и Полша отбелязват най-голямо намаление – повече от 30 % между 2019 г. и 2022 г., въпреки че процентът на смъртност в Полша остава над средния за ЕС.
Общото класиране на смъртността във всяка държава не се е променило значително от периода преди пандемията. Най-безопасните пътища са в Швеция (22 смъртни случая на един милион жители) и Дания (26), а Румъния (86) и България (78) са отчели най-високите равнища на смъртност през 2022 г. Средната стойност за ЕС през 2022 г. е 46 смъртни случая по пътищата на един милион жители.
Предварителните данни за първите шест месеца на 2023 г. показват, че броят на смъртните случаи по пътищата в ЕС е леко намалял в сравнение със същия период на 2022 г. Страни като Белгия, Франция, Словакия и Финландия регистрират значителен спад, докато Латвия, Литва, Португалия и Швеция бележат увеличение.
Днес Европейската комисия е домакин на ежегодните награди за високи постижения в областта на пътната безопасност, с които се награждават иновативни проекти за пътна безопасност в Европа. За тазгодишната награда бяха номинирани близо 80 инициативи в областта на пътната безопасност. От тях са избрани 15 проекта от Белгия, Чехия, Ирландия, Испания, Италия, Австрия, Полша, Словения и Словакия.
Още от България
Иван Демерджиев: Пеевски ми връчи медал със сигнала до прокуратурата
"Твърденията за склоняване на свидетели и фабрикуване на сигнали не са просто върхът на политическото лицемерие, а са чиста форма на психологическа пародия",
Проверяват над 800 удостоверения за търпимост, издадени във Варна - да не са фалшиви
Издадена заповед за освобождаване на директора на местната служба по геодезия и кадастър
Ресорната комисия гласува НС да решава за охраната от НСО, службата възрази - липсва нужната компетентност
Заместник-началникът на НСО полк. Бойко Василев посочи, че Народното събрание не разполага с експертен капацитет за самостоятелно формиране на преценка и степен на риск