Българските жертви на Гладомора

На днешния ден преди 90 години от пресконференция на уелския журналист Гарет Джоунс в Берлин, светът за първи път научава за предизвикания от Сталин Гладомор през 1932 -1933 година, припомня БНР. 

На пресконференцията Джоунс разказва от първо лице разтърсващи истории от посещението си в СССР. Западният свят тогава не се трогва особено от неговия разказ. Хората сякаш просто не искат да повярват. С времето обаче се натрупват достатъчно свидетелства и документи и днес се смята, че жертвите на Гладомора са между 3,5 и 10 млн. души. 

Гладоморът е обявен за геноцид над народа на Украйна от Европейския парламент, а неотдавна и от нашето Народно събрание.

Кои са причините, стоящи зад Гладомора, коментира историкът Александър Стоянов:

“Тук става въпрос и за прочистване на територия, и за ясно свидетелство за пълната неадекватност на икономическата политика на СССР към собствената им държава“, казва в интервю за БНР историкът.

По думите му тази ситуацията с Гладомора е причинена не само от неадекватното управление на ресурсите, но и от неадекватния научен подход към селското стопанство, защото точно в този период водещи съветски учени отричат и съществуването на ДНК.

Според Стоянов Гладомор е не просто геноцид над украинците, той е ясно свидетелство за пълната интелектуална и административна несъстоятелност на комунистическия режим.

“Първият Гладомор 1932-1933 г. удря по българите в Таврия. По изчисления на историци, там за тези пет-шест месеца, в 31 български села, умират около 60 хил. души“, казва пред БНР изследователят на историята на българите в Украйна и Молдова Никола Караиванов.

В предаването той разказва още, че след 1812 г., когато завършва една от руско-турските войни, и особено голямо след завършването на Руско-турската война, Бесарабие е била една пустинна степ. През 1861 г. от Бесарабие има вторично преселение в Таврия. Това е днешна Зопорожка област. Там се формират 31 български села.