Отгоре е високо, отдолу дълбоко, казва една от нашите народни поговорки като описание на трудна ситуация.

Ето илюстрация.

"Без съгласието на България няма да започнем преговори за присъединяване с ЕС", каза президентът Стево Пендаровски пред интервюиращ го журналист, тъй като подобни решения се вземат единодушно в Евросъюза. Логично е, че от партиите в Македония зависи да се споразумеят как да се обединят около държавния интерес. До това заключение стига журналистът Денко Малески, който е и първият министър на външните работи на независима Македония, пише БГНЕС.

Следва още един шок за Малевски: партиите не са в състояние да се споразумеят за нищо важно, така че няма да могат да се споразумеят за спора с България, защото, казва президентът, това е част от нашата култура.

Във въздуха остана да трепти въпросът какво ще прави държавният глава, който практически не одобрява подобно поведение, което предполага, че е в противоречие с културата на партиите. Ако не направи нещо, това е просто заемане на най-високата морална позиция, което не му струва нищо, но печели политически точки. Ако предприеме действия, той поема голям личен политически риск да предизвика нова конфронтация, вече по линията президент - партии.

Когато представител на британска фирма в Македония, под натиска на нашите балкански навици, реши да подаде оставка, той го обясни с прости думи: Не мога да функционирам в тази култура. И си тръгна. Твърде късно е за президента за такъв вариант.

И така, каква е ролята му в общество, чиято политическа култура на конфликт без сътрудничество, казва той, му е чужда?

Вариантът е ясен, той или ще се адаптира към тази култура, или ще й се противопостави. Ако се адаптира, той ще остане част от система, която създава само конфликти, включително противоречивия начин за избор на президент, който е кандидат на партия. Ако се противопостави, партията, която го е номинирала, рискува да се обърне срещу него и не само да загуби шансовете за втори мандат, но и да има проблеми със завършването на първия.

Реално погледнато, мисля, че той може само да продължи да се адаптира. Твърде късно е президентът да постави условия на партиите. Той трябваше да направи това, преди да приеме кандидатурата, като поиска от партиите публични гаранции за определено поведение, без което той не би приел предложената кандидатура.

Разбира се, в такава ситуация винаги има възможност партията да намери друг кандидат, но това е рискът, който трябва да поеме всеки, който наистина има проблеми с култура, основана на формулата: само конфликт и нулево сътрудничество.

Сега е твърде късно да се променят правилата на политическата игра в страната и в конституционното положение на президентската институция. Единственото, което остава, е споменът, че никой президент не би могъл да функционира успешно без партията, която го номинира, включително бащата-основател на независима Македония Киро Глигоров.

Трансформацията на македонската политическа култура в демократична, в култура на диалог, ще продължи с поколения. Тя ще бъде реализирано чрез битки на партиите за власт и опитът на народа, натрупан чрез процеса на гласуване и дилемата на кого да се повери държавата за управление. Това ще бъде постигнато чрез лични жертви на индивиди, демократи, които са изпреварили времето си и винаги са в конфликт с доминиращата политическа култура.

Настоящата позиция на президента, особено начинът, по който е избран, го прави неразделна част от партийната система, пълна с непримирими конфликти. В тази система всеки си гледа своята политическа печалба. От друга страна, обществото възхвалява институцията на президента като символичен център на единството на страната ни, при когото се ходи на аудиенция поради дълг към народа и родината, а не за лично или партийно обаяние.

Следователно може би този последен опит с настоящия президент ще покаже, че е по-добре президентът да бъде избиран в парламента в бъдеще от всички партии. Въпреки че неговата роля беше на формален, церемониален център на обединение на обществото. По-добре такъв център на символично единство, отколкото никакъв.