. Руският президент Владимир Путин предвидливо се включи в кризата, предизвикана от организираната преди пет дни мащабна атака на Турция срещу кюрдите в Североизточна Сирия. Москва иска извеждането на всички чуждестранни войски, които присъстват „незаконно“ на територията на Сирия, като предложи и връщането на руската армия у дома, ако Дамаск поиска това. По този начин Кремъл се възползва от объркването на Европа, САЩ и НАТО пред безцеремонната военна инициатива на турския президент Реджеп Таийп Ердоган, пише италианското издание La Stampa в материал, предаден без редакторска намеса от Агенция "Фокус".

Докато авиацията на Анкара нанася удари по позициите на кюрдите, турските бронетранспортьори окупират градовет Сулук и Тел ал Абаяд, а ООН бие тревога заради 130 хиляди бежанци. Във Вашингтон търсят възможни лостове за влияние за спиране на операцията. Сред разглежданите методи е въвеждането на санкции срещу Турция, изключителна мярка по отношение на страна-членка на НАТО. При това в САЩ се стараят да не акцентират вниманието върху това, че именно Тръмп фактически даде разрешение за военна операция с постоянните си заявление за изтегляне на американските сили от територията на Сирия и осъществяването на този план.

Засега поединично европейските държави разгелждат възможността за спиране на военните доставки за турското правителство и се колебаят, ако не вземем предвид евентуалния завой в Люксембург, при формирането на единна и решителна критична позиция. Това е още едно доказателство за това колко е трудно да се постигне консенсус в Брюксел и че твърде често се стига до парализа в ЕС, но намереният общ знаменател е незначителен.
Но НАТО може да е заинтересовано от това да се направи пълен анализ на действията на Москва. Много е вероятно да е дошло времето да се преразгледа дълбочинното недоверие на Северноатлантическия алианс към предложенията на Кремъл. Може би, ще бъде отчетен фактът, че искането на Путин може да подразбира някакъв стремеж на Москва да осигури изход за Ердоган, потопен в бездната на единодушните обвинения от ЕС, САЩ, Русия, Лигата на арабските държави - чак до Иран. Дри ако в момента, независимо от международната изолация, Султанът не мисли да спира.
Сирия за НАТО е регион „извън пределите на разглеждане“, тя не влиза в числото на възможните оперативни задачи. Но са абсолютно очевидни причините, заради които настъплението в Североизточна Сирия рискува да навреди на основополагащите интереси на европейските страни-членки на Алианса. Вече има нагледни примери за това.
Една от тези страни, включително Италия, не може да подценява риска от бъдеща дестабилизация в региона и неконтролируем наплив на нови бежанци в Европа.
Не по-малко очевиден е стремежът да се избегне освобождението на чуждестранните бойци, които до момента се намират затворени при кюрдите и са готови да се върнат в Европа със съвсем не мирни намерения. Става въпрос, според точни оценки, за 17 хиляди терористи и този брой ще нарасне до 30 хиляди, ако се сметнат всички членове на семействата. Тези данни не може да не предизвикват безпокойство по отношение на нашата сигурност.
Ако за НАТО, като такъв, някои ограничения се окажат непреодолими - и генералният секретар Столтенберг във всеки случай вече предизвика разбираемо объркване, призовавайки Анкара към пропорционална намеса, тогава членовете на Алианса, предимно европейски държави, могат да проведат подробно дипломатическо помирение с по-нататъшните намерения на Москва за изтегляне на чуждестранните сили от Сирия и да потърсят евентуална обща позиция.
И ако има цена, която би могла да се плати за спиране на въоръжените сблъсъци, гарантиране на сигурността и евентуално осигуряване на перспективи за държава, измъчвана от осем години военни операции, би било полезно да се претеглят внимателно всички възможности и възможно най-скоро.