Инцидентът с британски миноносец край бреговете на Крим потвърди следното: НАТО все повече ще демонстрира, че смята полуострова за украински, а Украйна - за свой съюзник.

„Не повече от сто метра отделяха британския кораб от руския. Заплахи за открит огън се чуха по радиостанциите. Две дузини бойни самолети на руските въоръжени сили патрулираха в небето. В далечината прозвучаха взривове”. Ето как кореспондентът на Би Би Си Джонатан Бийл описа инцидента с разрушителя на Кралския флот „Дефендър“, на борда на който се намираше във водите на Черно море близо до Кримския нос Фиолент.

В изявлението на руското министерство на отбраната всичко изглежда още по-драматично: руските военни изстрелват предупредителни залпове в непосредствена близост до „Дефендър”. Кореспондентът на Би Би Си не потвърждава тази информация. Но, както винаги в такива случаи, инцидентът можеше да има много по-сериозни последици, ако само един военноморски офицер или пилот беше сгрешил – и от двете страни.

Британците следваха 12-километрова крайбрежна зона, която с оглед на международното морско право остава в териториалните води на Украйна. Руските власти редовно обявяват дългосрочни учения във водите край Крим, за да изплашат флота на страните от НАТО, които напоследък навлизат все по-редовно в региона.

Демонстрацията на непризнаване на анексията на полуострова от Москва е ключова част от черноморската стратегия на алианса, разработвана след 2014 г. Тя включва практически постоянно присъствие във военноморския регион на страните членки на НАТО, и то не само черноморските, почти целогодишни съвместни учения на различни нива, модернизация на флота на тези държави, плюс масирано сътрудничество с Украйна и Грузия. Между другото, присъствието на кореспондент на Би Би Си на борда на разрушителя не е случайно. Министерството на отбраната кани журналисти да отразяват само мисии, които са наистина важни.

Последното е особено досадно за Кремъл. Днес

Украйна се доближава много до статута на „глобален партньор“ на алианса,

какъвто например са страни като Австралия, Южна Корея и Йордания. Освен това Киев стартира мащабна програма за модернизация на флота си.

На борда на разрушителя заместник-министърът на отбраната на Украйна подписа меморандум за сътрудничество с министъра на отбраната на Обединеното кралство, Първият лорд на Адмиралтейството (командващ британския флот) и представители на военния концерн Babcock - предпоследна стъпка към споразумение за закупуване от Украйна на модерни военни кораби от Великобритания.

Не е изключено, че ще говорим скоро за създаване, ако не на пълноценни военноморски бази, то на пунктове за доставка и ремонт на кораби от страни от НАТО. Ако тези планове се сбъднат, ще се окаже, че анексията на Крим се е превърнала в отправна точка за превръщането на Черно море в ключов регион за пълното военно сдържане на Русия на Путин от САЩ и техните съюзници.

Въпреки демонстративната дързост пред Запада, Кремъл е притеснен. Анексирането на Крим и базата в Севастопол не компенсират изоставането на руския флот от този на САЩ. Щатите са водещата западна държава, способна ефективно да използва морската си мощ и да демонстрира присъствие в целия световен океан. Русия няма почти никакъв шанс да обърне тази тенденция дори в средносрочен план.

Путин и Шойгу знаят, че никой в НАТО не признава Крим за руски, а алиансът няма да откаже да изпраща кораби в 12-километровата зона на полуострова, което означава, че всякакви опити за прогонване на членовете на НАТО могат да завършат с истинска стрелба и истински жертви.

Но Москва не може да бъде пасивна, защото както винаги се страхува да не изглежда слаба. Руските власти, както се е случвало неведнъж, се опитват да изплашат американците и европейците с неадекватността си. Това, обаче им се удава все по-рядко. Демаршовете на Кремъл водят само до по-строга политика на НАТО, особено в Черно море. Любимата игра на Путин "кой ще мигне пръв" спря да плаши алианса.

Константин Егерт, „Дойче Веле”