Пьотр Зауер за "Гардиън"

Въоръжен с четка и кофа със сива боя, руският антивоенен активист Иля Зернов крачи през Белград, докато стига до голям надпис „Смърт за Украйна“, нарисуван върху жилищен блок.

Когато 19-годишният Зернов се опитва да скрие графита с нов слой боя, той бива притиснат в ъгъла от трима сърби, които му нареждат да спре. „Един от тях извади нож... След това ме удари в дясната част на главата до ухото“, заяви Зернов, който е избягал от родния си град Казан малко след като войските на Владимир Путин нахлуха в Украйна.

Нападението причинява на Зернов перфорация на тъпанчето, но той казва, че се радва, че е успял поне частично да покрие стенната рисунка. "Като руснак чувствах, че е моя отговорност да направя нещо. Графитите прославяха насилието."

Зернов е един от приблизително 200 000 руснаци, които са заминали за Сърбия от началото на инвазията на Москва в Украйна, превръщайки балканската страна в една от основните дестинации за изгнание за онези, които бягат от последствията от войната на Кремъл.

За разлика от други части на Европа, руснаците не се нуждаят от виза, за да влязат в Сърбия и до голяма степен са добре дошли в Белград предвид историческите връзки между двете държави.

Новите емигранти отвориха кафенета и галерии, регистрираха над 2000 нови бизнеса и дори дадоха тласък на пазара на имоти.

Но в страна, в която режимът на Путин се радва на значителна подкрепа при все по-напористото националистическо правителство, водено от премиера Александър Вучич, активисти като Зернов са изправени пред тормоз и експулсиране.

Белград отдавна извършва деликатен

баланс между стремежите си към ЕС, от една страна, и вековните си етнически и религиозни връзки с Русия

Вучич отказа да въведе санкции срещу Русия за нейната агресия срещу Украйна, докато Москва продължава да служи като основен съюзник на Сърбия в противопоставянето на независимостта на Косово.

Чувствайки се несигурен в Белград, Зернов напуска града и отива в Берлин. Преди да замине, той е активен член на Руското демократично общество (РДО), антивоенна организация, основана миналата година, за да обедини руснаци с еднакви възгледи.

„Има битка с графити по улиците на Белград“, каза Пьотр Никитин, основателят на РДО, изброявайки други графити в града, които величаят руските войски в Украйна и скандалната група наемници "Вагнер".

„Ние рисуваме върху провоенните графити, но след това изникват нови“, каза Никитин на обяд в ТТ Бистро, наскоро открит руски ресторант.

Никитин добави, че е основал РДО малко след началото на войната в Украйна, когато видял, че много сънародници търсят начин да изразят опозицията си срещу агресията. Оттогава групата организира серия от шествия в Белград.

Тъй като броят на членовете на РДО се увеличи след мобилизацията на Русия през септември 2022 г., при която хиляди руснаци избягаха в Сърбия, за да избегнат наборната служба, групата привлече вниманието на сръбските власти.

„Първо видяхме организирана медийна кампания срещу нас“, каза Никитин, имайки предвид негативното отразяване, което неговата организация получи в про-Вучич медии.

Няколко сръбски крайнодесни политици също се обявиха срещу притока на антивоенни руснаци, които според тях се опитват да дестабилизират страната.

„Това е истинска революция на либералите“, заяви Миша Вачич, лидер на ултранационалистическата, прокремълска политическа партия Сръбска десница, пред списание „Политико“ миналия март. „Те смятат, че трябва да освободят Сърбия от сърбите, от традиционните сръбски ценности“, добави Вачич.

Никитин, който отхвърли твърденията, че организацията му се интересува от влияние върху сръбската политика, каза, че ситуацията се е влошила значително до това лято.

Той отбеляза, че срещите на РДО са били редовно прекъсвани и че сръбските банки са отказали искането на групата да открие сметка, която да й позволи да набира средства за антивоенни благотворителни кампании.

През юли сръбската полиция забрани на Никитин да влиза в страната, позовавайки се на опасения за националната сигурност.

Никитин, който има валидно разрешение за дългосрочно пребиваване, женен е за сръбкиня и има две деца, родени в Сърбия, в крайна сметка беше пуснат в страната, след като прекара една нощ на летището. Скоро след това Владимир Волохонски, опозиционен съветник в Санкт Петербург, който е съосновател на РДО в Белград, получи забрана на подобни основания, т.е. че той е заплаха за националната сигурност.

Никитин и други руски активисти заявиха, че атаките срещу тях са били контролирани от шефа на сръбското разузнаване Александър Вулин, за когото се смята, че е близък до руските служби за сигурност. Вулин е санкциониран от САЩ и приближен на президента Вучич.

Сръбските медии съобщиха също, че Агенцията за сигурност и информация (BIA) на Вулин е подслушвала среща на руски опозиционери в Белград през 2021 г.

Твърди се, че Вулин е занесъл записите от разговорите в Москва и ги е предал лично на Николай Патрушев, ръководител на съвета за сигурност на Русия.

„Насочвайки се към лидерите на антивоенното движение в Белград, сръбските власти се опитват да принудят другите да мълчат“, подчерта Никитин. „Деморализиращо е, когато държавата работи срещу теб. Но въпреки това се опитваме да се обединим и да изразим мнението си.”

Концертните зали и лекционните зали в Белград се превърнаха в оживени места за събиране на руснаците. Още от началото на войната десетки изтъкнати руски артисти са напуснали страната и обикалят градовете в цяла Европа.

„Мислех, че е изключително важно да съберем заедно хора, които са обединени от противопоставянето си на тази война“, каза Евгений Иржански, руски гражданин, който е организирал концерти на антивоенни групи и художествени събития в Белград. „Надявахме се да култивираме сплотена общност тук“, добави Иржански.

Но и той има проблеми със сръбските власти.

През юни Иржански е разпитан от местната полиция относно възгледите му за Русия и войната.

Два месеца по-късно той е извикан от сръбските имиграционни служители, които го информират, че разрешителното му за престой са анулирани и че има седем дни да напусне страната. „Не се съмнявам, че са решили да ме изгонят заради възгледите ми и ролята ми на организатор на концерти.“

„Повечето от руските музиканти и оратори, които са поканени, са в черния списък в Русия и повечето от тях живеят извън Русия, защото могат да бъдат арестувани там“, каза Иржански, който се е преместил в съседна Черна гора.

Но въпреки натиска, много руснаци в Белград остават непокорни. В неотдавнашната неделя около 5000 души се събраха в арената на MTS Dvorana, за да слушат Би-2, популярна беларуско-руска рок група, която спря да свири у дома, след като нейният вокал отправи критика към войната.

Когато концертът свърши, отвън се събра група.

„Хубаво е да идваш на концерти като тези и да говориш с хора, които мислят по същия начин“, отбеляза Антон, който напуска Москва малко след началото на войната. „Важно е светът да знае, че много руснаци са против войната." /БГНЕС