Новината, че водите на Мраморно море са се отдръпнали с 25 метра, предизвика тревоги не само в Турция.

Хора в град Текирдаг, който е разположен югозападно недалеч от мегаполиса Истанбул, коментират, че и преди са виждали водите да се отдръпват, но никога с толкова много. Според местните власти обаче става въпрос за обичайно сезонно явление.

На пръв поглед съвсем логични са аналогиите със затворен съд. Щом морето се отдръпва, значи водата изтича някъде, например в пукнатина на дъното. В същото време е известно, че подобен силен отлив се наблюдава и преди вълни цунами, каквито земетресенията често предизвикват.

А и само преди няколко дни проф. Ахмет Чевдет Ялчанер, председател на междуправителствената координационна група на ЮНЕСКО за системата за ранно предупреждение за цунами в североизточната част на Атлантическия океан, Средиземно и свързаните морета, предупреди, че може да се очаква цунами след голямото земетресение в Истанбул.

„Земетресения в Мраморно море с магнитуд 7,4 или повече са причинили малки или големи цунами”, посочи проф. Ялчанер. „Цунами може да настъпи заради свлачище след земетресение с магнитуд 6,5. Може да бъде сериозно цунами, ако свлачището е предизвикано от земетресение. Морското ниво би се повишило средно с три до шест метра”.

Тъй като Мраморно море се намира в силно сеизмична зона, притесненията на хората, че отдръпването на водите предвещава силно земетресение изглеждат основателни, макар и да са фактически необосновани.

Истинските причини за това сезонно явление обаче нямат нищо общо със сеизмичната активност, макар и също да са плашещи. Всъщност силното отдръпване на морето изглежда е още един признак за последствията от климатичните промени.

Мраморно море е сравнително малко и служи като своеобразен преливник между много по-големите Черно и Средиземно морета. Първото се пълни основно от реките Волга, Дунав и Днепър, а второто е свързано със Световния океан през Гибралтарския проток.

Какво обаче предизвиква сезонните промени в нивото на водите на Мраморно море? Това са процеси, ставащи на хиляди километри на север.

В Арктика лятото е кратко, хладно и продължава от юни до септември. Зимата обикновено започва с рязко застудяване. А това води до замръзването на огромни количества вода в Северния ледовит океан. В резултат нивото на Световния океан в Северното полукълбо намалява през есента и водите при отлив се отдръпват по-навътре.

Поради спецификата на Мраморно море, което на фона на останалите части от Световния океан доста прилича на затворен съд, това явление е по-ясно видимо.

Целият този процес се случва всяка година, като протича през огромни водни площи, отдалечени на хиляди километри.

Тази година обаче температурите в Арктика през лятото надхвърлиха 20 градуса по Целзий при обичайни 7-13 градуса. Разтапянето на леда засегна по-обширна площ от обикновено. Това не доведе до значително повишаване на нивата на приливите, тъй като изпаряването на водата беше по-голямо. А дебитът на реките сравнително по-малък. Лятото на 2019 г. беше най-горещото, регистрирано в Северното полукълбо.

Сега обаче с настъпването на арктическата зима, спадът на нивото на водата е по-ясно видим от обичайното в Мраморно море.

vesti.bg