1300 души работят в Национален институт по метеорология и хидрология към БАН, които обслужват 1100 пункта, като част от тях работят денонощно. 57% от хората получават минималната работна заплата – 420 лева, а един млад специалист започва с 500 лева. Как може да се мотивира един човек да работи при нас, след като неговото възнаграждение е изравнено с тази на чистачката и помощния персонал. Това попита в ефира на Нова ТВ директорът на институцията проф. Брънзов.
Той обясни, че ресурсът за нашата метеорологична служба беше най-малкия с който разполагат останалите страни в Европа - в сравнение с Румъния, Сърбия, дори Албания. В същото време голяма част от приборите са физически остарели, тъй като са произведени в бившия СССР. Всичко това създава сериозни проблеми, които имат индиректно отношение към здравето на хората и сигурността на обществото.
Бюджет на нашия институт е 7.5 млн. лева, и от БАН получаваме още 3 мил. лева, които отиват за чисто оперативна дейност. В същото време има изисквания за минимално покритие от измервателни станции, защото ако тези точки са по-редки, ще имаме бели петна и няма да имаме пълна информация. Но трябва да уточня, че с пари от международни научни проект, каквито ние реализираме всяка година, няма как да поддържаме националната мрежа и хората, които работят в синоптичните ни станции. Тоест, може да изпуснем системата и тя да започне да се саморазрушава. След това ще ни трябва десетки години, за да се възстанови, коментира проф. Брънзов.
Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българската академия на науките (БАН) пусна на сайта си провокативна графика с картата на България с прогнозата за времето през деня. Точно над нея има надпис "Инвестицията в науката гарантира бъдеще за България".
Още от България
Слънчев и малко по-топъл вторник
Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, в София - около минус 2°
„БСП – Обединена левица” се среща с пет формации, търси изход от кризата
Отваря се път за плаващи мнозинства и нелегитимно влияние върху депутати, без ясни приоритети
Стартира новата пленарна сесия на Европейския парламент - три важните теми за България
Очаква се членовете на ЕП да призоват Съвета на ЕС да финализира присъединяването на България и Румъния към сухопътния Шенген