Лаура Кьовеши е родена в град Сфънто Георге, Румъния. Израства в семейство на прокурор. Като момиче играе професионален баскетбол в младежкия национален отбор на Румъния.

Тя става първата жена главен прокурор в Румъния. Резултатите от борбата с корупцията при нейното управление предизвикват широк международен отзвук и подкрепа. Кьовеши е един от кандидатите за главен прокурор на Европейския съюз и печели най-много гласове в двете ресорни комисии на парламента – по граждански права и по вътрешни работи и бюджет. През септември 2019 г. тя първа оглавява новосформираната Служба на европейския главен прокурор.

Кьовеши даде ексклузивно интервю на Светослав Иванов за бТВ в офиса си в Люксембург - за престъпността, борбата с измамите и българският случай, разтърсил Европейската прокуратура. 

Всъщност, тук в Люксембург вие сте наш домакин. Това е институцията, която Вие и екипът Ви създадохте. Но изградихте ли институцията, която си представяхте през 2019 година, или реалността се оказа различна от очакванията Ви?

- Моят мандат приключва в края на октомври. В началото на тази година прочетох мотивационното писмо, което написах през 2019 г., когато кандидатствах за Европейската прокуратура.

Направих го точно по тази причина – за да видя какво съм написала тогава, какви са били мислите ми в момент, когато прокуратурата съществуваше само на хартия, и какво представлява днес. И последното изречение в това мотивационно писмо беше, че ще вложа всички усилия Европейската прокуратура - EPPO да се превърне в силна, ефективна и независима институция, на която гражданите да имат доверие. И мисля, че заедно успяхме да постигнем това.

В началото на мандата Ви един швейцарски вестник Ви попита за разликата между Изтока и Запада в Европа. В края на мандата Ви все още ли е валидно старото схващане, че държавите в Източна Европа са по-корумпирани от тези в Западна Европа? Западът по-чист ли е от Изтока? Или това е един удобен мит, който Европа разказва сама на себе си?

- Не бих казала, че митът, че източните държави са по-корумпирани от западните е истина. А след тези години в Европейската прокуратура, когато виждам какво се случва днес в 24 държави членки, а в началото бяха 22, много пъти съм казвала, че няма чисти държави.

Това, че не откриваш нещо или не говориш за него, не означава, че си чиста държава. Ние установихме случаи на корупция, финансова престъпност, измами с ДДС, измами с митнически такси, измами с европейски средства – навсякъде, във всички държави членки. Така че няма чиста държава!

И този мит не е верен. Не е вярно, че източните държави са по-корумпирани, или че южните са по-различни от северните. Не. Когато говорим за престъпност, няма държава, защитена от престъпниците, особено от организираните престъпни групи, защото виждаме, че те действат навсякъде – във всички държави членки на Европейския съюз.

Вие работите в 24 държави от Европейския съюз с обща база данни и свързани разследвания. Каква конкретна ефективност постигнахте? Можете ли да дадете пример за случай, който нямаше да бъде разкрит без тази свързаност?

- Добре, ще дам два примера, които са много известни и с които много се гордея. Първият е разследването „Адмирал“. Защото то започна като малък случай.

Имаше един държавен служител в малък град в Португалия, който видял, че съществува компания с годишен оборот от около 200 милиона евро. Имало е парични трансакции извън Португалия, а компанията е имала само двама служители. И той си казал: "Тук има нещо съмнително. Това няма как да е законно".

Само двама служители?

- Да, точно така. Двама служители и толкова много пари, толкова много трансакции! Първоначално те отишли с този случай при националните власти, при националните прокурори, а те казали: "Не виждаме щета, не виждаме престъпление, така че няма да започнем разследване". По съвпадение точно тогава Европейската прокуратура беше създадена и този държавен служител беше чул за нас. И си каза: "Добре, нека видим какво могат да направят тези новите".

Така дойдоха при нас с информацията, ние веднага започнахме разследване. Системата ни тук ни позволява да погледнем от високо и да виждаме всичко отвъд границите на страните – като поглед от хеликоптер. Нямаме тази фрагментация между държавите членки, защото дори да имате най-добрите прокурори, те имат граници и не могат да разследват нещо, което е извън тяхната държава.

С помощта на нашите финансови следователи свързахме всички точки и за година и половина установихме, че става дума за пет организирани престъпни групи, действащи на територията на всички държави членки. Първоначално щетите бяха изчислени на 2,2 милиарда евро във всички държави членки! Освен това част от престъпната дейност, особено когато става дума за пране на пари, е била извършвана извън Европа, в трети държави.

Вторият случай е „Калипсо“, свързан с пристанището в Пирея. Става дума за огромна престъпна индустрия за измами с национални и европейски бюджети чрез митнически измами и ДДС схеми, при които щетите, които разследваме, са за над 800 милиона евро, а престъпленията са извършени на територията на 14 държави членки.

Това са типът разследвания, по които работим. И ако трябва да говоря за измамите с европейски средства – когато започнах работа като европейски главен прокурор, първият документ, първото писмо, което подписах в това си качество, беше до министрите на правосъдието на всички участващи държави членки с искане за статистика. И изненадата беше, че имаше държави членки с нула случаи, защото за тях това не беше приоритет. Те не бяха отделяли ресурси за разследването на такива престъпления.

Казахте ми, че Вашата система Ви позволява да наблюдавате цялата ситуация „от високо“, без граници. Но знаете, че всяка държава членка има своя собствена съдебна система, а всяка система има своите проблеми. Когато бяхте мой гост в София през 2022 година, ми казахте, че най-много сигнали до вас идват от България и че това е знак за доверие. Как изглежда това доверие днес според Вас?

- Да, трябва да кажа, че беше много предизвикателно да работим с 22 различни системи. Не става дума само за това как е организирана съдебната система. Представете си, че в нашата работа трябва да прилагаме регламента на Европейската прокуратура, европейското законодателство, но също така и 24 различни наказателни кодекса и 24 различни наказателно-процесуални кодекса. И трябва да прилагаме един и същ стандарт и да действаме като единна служба по един и същи начин навсякъде. Това беше много трудно.

Но да се върна към въпроса – да, в началото на дейността ни имаше много граждани от България и Румъния, които се обръщаха към нас. И мисля, че когато гражданите се обръщат към теб, това е знак за доверие.

Ще Ви дам пример. В годишната ни статистика за миналата година – трябва да погледна бележките си, защото не съм робот, за да знам всичко наизуст – имахме повече от 6900 сигнала, получени от частни лица. Това означава почти 7000 граждани, които са се обърнали към нас от различни места, от всички държави членки, включително и от такива, които не участват в Европейската прокуратура. Например получихме сигнали от Унгария и Ирландия.

Това е знак, че хората наистина вярват и имат доверие в това, което правим.

В началото България виждаше Европейската прокуратура като външен гарант срещу безнаказаността, срещу прането на европейски средства и срещу корупцията. Но случаят с прокурор Теодора Георгиева поставя обратния въпрос. Може ли самата Европейска прокуратура да стане уязвима за национални зависимости, характерни например за проблемите в българската съдебна система?

- Да, защото ние в много голяма степен зависим от подкрепата, която получаваме от държавите членки. И бих казала, че в началото имахме много предизвикателства, но те не са изчезнали и днес. Ще Ви дам пример. Когато Европейската прокуратура започне разследване, имате европейски делегирани прокурори. Разбира се, те са независими от националните власти, както са независими и от европейските институции. Но когато извършват разследвания, те трябва да използват националната полиция, нуждаят се от помощта на Националната агенция по приходите, трябва да работят с митническите служители на съответната държава членка.

А ние знаем, че ако искате да направите една прокуратура неефективна, просто ѝ отнемате подкрепата. И това е реален проблем за нас, защото искахме да изградим система от полицейски служители, които да работят изключително по дела на Европейската прокуратура. Представете си, че сте полицай, например тук в Люксембург, и имате едновременно дело от националната прокуратура и дело от европейската.

Какво бихте направили? Ще се разполовите ли, за да работите и тук, и там? Не.

И сега се връщам към България. Там имахме много предизвикателства, но бих казала, че през годините, въпреки всички трудности, България е една от държавите членки, които успяха да приемат закон и да създадат структура от полицейски служители, работещи по делата на Европейската прокуратура. И това не е заслуга на един човек или на един министър. Това беше постигнато през последната година и е много добро развитие.

Ако погледнете статистиката, ще видите голяма разлика между първите години и това, което се случва особено през последната година и половина.

Защото и от гледна точка на европейските делегирани прокурори – помните, че в началото нямахме пълен екип. Нямахме назначени всички прокурори. Бяха пет, шест, седем. След това, поради спецификата на националната система, някои от тях поискаха повишения, а след като бяха повишени, се върнаха обратно в националната система. Така че от тази гледна точка офисът не беше особено стабилен.

Но ако погледнете какво се случва днес в нашия офис в България, ако погледнете статистиката – миналата година те разследваха над 260 случая с предполагаеми щети за 1,7 милиарда евро! Имаха много обвинителни актове и много интересни случаи. Така че в крайна сметка офисът ни вече е в по-добра форма и съм сигурна, че от България ще идват още много интересни дела.

Българският случай, който разтърси Европейската прокуратура

Междувременно, отговорихте ли си как е възможно една държава членка да изпрати свой представител в Колегията на Европейската прокуратура, а само няколко години по-късно този представител да бъде отстранен във връзка с разследване за предполагаемо тежко нарушение, докато паралелно твърди, че е бил под натиск от влиятелни политически фигури в България?

- Нека погледнем към слона в стаята. Най-важното тук е първо да не коментирам текущо разследване. Но е много важно да бъде изяснено погрешното внушение, което беше създадено и продължава да се подхранва около това разследване. Така че, ако ми позволите, ще изясня това погрешно възприятие.

То е следното: Има европейски прокурор, който се е опитал да направи най-доброто по едно дело и заради това е станал обект на сплашване, кампания по дискредитиране и накрая – на дисциплинарно производство в Европейската прокуратура. Това е внушението.

Каква е реалността? Сега ще Ви кажа каква е реалността.

Миналата година, през март 2025 г., в медиите се появи видеозапис. Видео, в което европейският прокурор от България, госпожа Георгиева, се появява в ситуация, в която, казано съвсем откровено, няма никакво място. В този момент тя призна, че е на видеото. Призна, че това е нейният глас.

И между другото, този видеозапис е свързан с начина, по който госпожа Георгиева е била назначена за европейски прокурор. Защото трябва да Ви напомня, че в класирането на панела тя беше трета, но впоследствие, след намесата на тогавашното правителство, класирането беше обърнато и тя беше назначена за европейски прокурор. След това какво се случи? След появата на видеото тя излезе и започна да говори за едно от нашите разследвания.

Вие попитахте ли я лично какво се случва, какво представлява това видео?

- Разбира се, че я попитах! И тя, точно така, призна, че тя е на видеото и че това е нейният глас. А след това какво се случи? Тя даде интервю и говори за едно ключово разследване на Eвропейската прокуратура. Поверително разследване. Тогава започнахме да разглеждаме случая, защото, знаете, това дело се наблюдава от постоянен надзорен състав на Европрокуратурата. И установихме няколко проблема, които доведоха до откриването на дисциплинарно производство.

Между другото, това беше вторият път, в който Колегията разглежда дисциплинарно производство срещу същия европейски прокурор от България. Никога не сме правили това за никой друг. За нея беше втори път. Така че, ако ми позволите, ще обясня малко дисциплинарната процедура, а след това ще отговоря на въпросите Ви.

Първо, предприех всички възможни мерки, абсолютно всички възможни мерки, това разследване с висок обществен интерес да продължи да се води с решителност, с кураж и най-вече – в съответствие със закона.

От този момент нататък имахме двама европейски прокурори от две различни държави членки, които започнаха да наблюдават работата на европейските делегирани прокурори по това дело, както и по останалите дела в България. Двама прокурори извън България.

Делото беше разпределено на случаен принцип към Колегията, в която имате трима европейски прокурори от други държави членки, които наблюдават и проверяват всичко, което европейският прокурор е казал в интервюто, както и всичко, което се извършва по разследването.

Така че имате петима европейски прокурори от различни държави членки, напълно независими, които проверяват какво се случва по това дело. И това е единственият коментар, който мога да дам по този случай. Така че това внушение, че някой се опитва да направи нещо по делото, отпада.

А сега, какво се случи с дисциплинарното производство? След появата на видеото, разбира се, разговарях с нея. Разбира се, че я попитах. Разбрах, че срещу нея е започнало разследване на национално ниво и от този момент моята роля спря, защото когато има текущо разследване, не искам да се намесвам.

Разбира се, обменихме известна информация с главния прокурор по онова време, защото научихме от медиите, че е започнало разследване, и просто искахме да проверим дали това, което се разследва, е свързано с видеото. Защото когато прочетете във вестниците, че европейски прокурор е замесен в разследване за корупция, трябва да знаете какво се случва. Това беше единственото, което направихме.

Но вътрешно ние започнахме проверка.

Беше създадена комисия, отново съставена от трима прокурори от други държави членки. Трима европейски прокурори, които разгледаха твърденията за нарушения. Те стигнаха до заключението, че има индикации за извършени нарушения от страна на европейския прокурор от България и след това продължихме административната процедура.

Беше сформиран дисциплинарен съвет, в който отново имате петима членове извън Европейската прокуратура - бивши съдии от Съда на Европейския съюз, плюс още двама европейски прокурори.

Те изготвиха доклад. Докладът беше представен пред Колегията на Европейската прокуратура. В Колегията на европейската прокуратура имате 23-ма европейски прокурори, защото заместникът на българския европейски прокурор не участва в това заседание именно за да бъде спазена пълна обективност, плюс европейския главен прокурор.

И имате единодушно решение на 24 независими прокурори от различни държави членки, които стигнаха до извода, че нарушенията, извършени от европейския прокурор от България, са толкова сериозни, че поискахме от Съвета, Комисията и Европейския парламент да задействат процедурата по нейното освобождаване.

Не искам да правя повече коментари, но дори когато един прокурор има добри намерения, не говоря конкретно за този случай, а по принцип – той трябва да спазва процедурата. Трябва да спазва закона. Ако не го направи, поставя под риск самата процедура.

Разбирам. Имам следния въпрос в тази ситуация. В България този случай се разглежда по два различни начина. Първата интерпретация е, че госпожа Георгиева е нарушила правилата, както Вие обяснявате, и сега вие трябва да „почистите къщата“ си. Втората интерпретация е, че Георгиева е жертва на българската компроматна култура и че това видео е било компромат, целящ именно този ефект - тя да бъде отстранена и атакувана. Това твърдят политици в България. Как различавате двете неща?

- Отново ще коментирам само това, което е свързано с Европейската прокуратура. Това е погрешно внушение. Аз вече Ви казах какви мерки сме предприели, така че тук няма никакво съмнение, ще повторя - никакво съмнение, че разследването се води с максимална решителност, при стриктно прилагане на закона и напълно независимо.

Никой не се намесва в това разследване. Това е едната част. Поведението на европейския прокурор, на госпожа Георгиева, преди тя да бъде назначена, е нещо извън нашата институция, но то засегна Европейската прокуратура. Какво точно се е случило на това видео – тя трябва да обясни. Тя трябва да каже какво е ставало там, какво е обсъждала.

Мога да Ви кажа как изглежда това от гледна точка на Европейската прокуратура. За нас това видео е свързано с начина, по който тя е била назначена тук, защото от трето място тя е била избрана. В другите държави членки колегите, които са били класирани на първо място, са били назначени, но под натиска на тогавашното правителство в България класирането е било променено и тя беше назначена.

Така че това са различни неща. Какво е направила тя – тя трябва да го обясни.

Аз Ви обясних как беше засегната Европейската прокуратура, какво правим ние, и отново казвам - това погрешно внушение си остава погрешно внушение.

Тази ситуация и всичко, което споделяте с мен в момента, както и самият случай „Георгиева“, оказаха ли влияние върху разследването за газохранилището „Чирен“ или върху други текущи разследвания? Не знам по колко случая е работила тя, но има ли отражение върху тези производства?

- Няма да коментирам това. Мисля, че казаното от мен е достатъчно. Не защото не искам да говоря, аз обясних. Мисля, че е ясно. Казах каква е реалността и обясних погрешното внушение, което съществува. Но трябва да направя един коментар за нашия екип в България.

Както казах, през последната година нашите прокурори положиха огромни усилия. Те бяха подложени на голям натиск.

Имате предвид след случая "Георгиева"?

- Точно така. Под огромен натиск заради това погрешно внушение, заради многото обвинения в публичното пространство. А преди това имаше и твърдения, че работят по дребни дела и не вършат реална работа. Имахме много предизвикателства и можем да говорим за тях. Имаше много проблеми, много неща, които трябваше да преодоляват. Но трябва да Ви кажа, че последната година ми показа, че там имаме много силен екип от изключително отдадени прокурори, които приключиха много интересни дела.

Всички тези разследвания се наблюдават оттук, от Люксембург – от европейски прокурори от други държави членки. През последната година и няколко месеца след отстраняването на госпожа Георгиева целият екип в България беше координиран от двама други европейски прокурори. И те постигнаха много добри резултати в сравнение с предишния период.

Ролята на европейския прокурор е много важна, защото той наблюдава разследванията по делата, координира работата на офиса и участва в Колегията, където се вземат стратегическите решения.

Така че се надявам новият европейски прокурор от България да продължи да подкрепя работата, да бъде професионален, независим и да работи добре, защото точно това правят в момента нашите колеги в България.

И мисля, че за мен е много важно днес да застана зад тях, защото през целия този период ние мълчахме. Имаме задължение да се въздържаме от коментари. Не можем да излезем в съда и да кажем: "Не, това не е вярно, истината е такава или онакава". Така че те мълчаха и си вършеха работата.

Но отново, няма да правя други коментари относно това погрешно внушение. И нашият офис в България не се изчерпва само с бившия европейски прокурор, който в момента е отстранен и за когото поискахме да бъде задействана процедура по освобождаване.

Имало ли е случаи в България, в които Европейската прокуратура да се е сблъсквала с липса на съдействие, риск от изтичане на информация или дори опити да бъде възпрепятствана работата на Вашите прокурори?

- Мога ли да добавя към Вашия списък още няколко неща?

Да, разбира се.

- Дезинформация. Кампании за сплашване. Реално блокиране на наши разследвания. Липса на подкрепа от различни институции. Затваряне на очите, когато нещо се случва. Да, имали сме всичко това. Имали сме го в България.

Виждахме го през последните пет години. Част от тези проблеми сме срещали и в други държави членки. Да, имахме разследвания, едно от тях беше точно в моята постоянна камара, защото и аз наблюдавам дела в България.

И какво се случи?

- Ставаше дума за обществена поръчка, свързана с електрически тролейбуси. В момента по това дело вече има обвинителен акт. Полицията трябваше да извърши претърсване в конкретна компания, която по онова време имаше договори с Министерството на вътрешните работи.

Те отидоха на място. Имаше пет или шест офиса. Влязоха в един или два, а в останалите не пожелаха да влязат. Не искаха да извършат претърсванията.

Защо?

- Те трябва да обяснят. Защото в този момент, когато европейският делегиран прокурор информира постоянния надзорен състав, аз бях заедно с колегите си и ние си казахме: "Защо правят това? Какъв е проблемът?"

И поискахме от тогавашния министър на вътрешните работи да започне дисциплинарно производство срещу тези полицаи. Не знам какво се е случило след това. Не знам. Така че, виждате - имахме много проблеми през годините. Не става дума за едно конкретно разследване, в което изведнъж да са се появили всички проблеми. Не.

В един или друг момент всички разследвания бяха засегнати от липсата на подкрепа от полицията.

Ще Ви дам още един пример. Никога, никога не сме имали дела в България за ДДС измами и митнически измами.

Защо? Какво е Вашето обяснение? Защо?

- Това е външна граница на Европейския съюз. Не може това да е най-чистата държава в света, най-чистата граница в ЕС. Няма как.

Миналата година обаче нашите колеги от офиса в България участваха в случая "Калипсо" и много помогнаха на гръцките колеги да идентифицират и разследват тези пет организирани престъпни групи. Те имаха много сериозен принос. Виждате ли? Така трябва да се подхожда към предизвикателствата. Идентифицираш проблема, намираш решението и работиш по него.

И точно това направихме. Защото след всеки проблем, когато виждахме всички тези трудности, аз непрекъснато посещавах България, имах много срещи с различни министри през годините. И в крайна сметка виждаме, че нещата се подобриха. Така трябва да се решават проблемите.

Знаете ли, в този офис има един навик. Всъщност това е мой навик.

Когато колегите идват при мен, аз им казвам: „Не идвате при мен с думите: "Лаура, имам проблем". Идвате при мен с думите: "Лаура, имам проблем и решение".

Така че да – имахме тези проблеми в България.

В такива случаи каква е Вашата реакция? Мислите ли понякога да вдигнете телефона, да се обадите на някого, да излезете с публична позиция, да предупредите? Каква е правилната реакция, когато някой се опитва да възпрепятства работата Ви?

- Правилната реакция?

Да.

- Да си вършиш работата. Да действаш институционално. Да си вършиш работата.

Видяхте ли ме през последната година и половина да давам интервюта в българските медии? Не.

Аз предприех мерките. Провеждах срещи, изпращах писма, следвах процедурите. Как би ми помогнало да изляза публично и да се оплаквам: „Имам това разследване и те не искат да извършат претърсвания“? Добре свършено, госпожо Кьовеши. Вероятно щеше да има скандал по вестниците за ден-два и толкова. Това не е правилният начин. Трябва да си вършиш работата.

И искам да подчертая – имаше проблеми, много проблеми, но ние работихме по тях институционално. А нашите европейски делегирани прокурори в България и целият ни екип там бяха много полезни, защото идентифицираха проблемите, комуникираха ги към нас, а аз действах институционално.

Затова посещавах България толкова много пъти. Имах срещи с министри. На тези срещи им посочвахме: "Имаме този проблем, този проблем и този проблем." Когато разследваме митнически измами, имаме този законодателен проблем, този и този. И част от нещата се промениха.

Сега вече имаме създадено полицейско звено, което работи по дела на Европейската прокуратура. Това е голям успех за България, защото го няма във всички държави членки. Разбирате ли?

Ето така трябва да се показват резултатите.

През 2022 година, в предишното ни интервю, Ви попитах дали имате доверие на Сарафов и Вие отговорихте: "Без коментар". Нека Ви попитам по малко по-различен начин – имахте ли доверие на Сарафов?

- Бившият временно изпълняващ длъжността главен прокурор?

Същият, да.

- Аз вярвам в закона. Вярвам в процедурите. И понякога вярвам на хора, които познавам много добре. Но защо казвам това? Защото работата на Европейската прокуратура, работата на един прокурор, не трябва да зависи от личните отношения. Тя трябва да се основава на закона.

Трябва да се основава на процедурите, на работните механизми.

Моят мандат приключва през ноември. Какво означава това?

Че не можете да работите с Европрокуратурата, защото Кьовеши вече я няма? Не. Ще има някой друг, но процедурата ще е същата, регламентът ще е същият, начинът, по който институцията се бори с организираната престъпност, ще е същият, процедурният механизъм ще е същият.

Това е важното.

Няма значение дали на лично ниво имам доверие на даден човек или не. Но имам очакването, когато европейският главен прокурор разговаря с министъра на вътрешните работи, с министъра на правосъдието, с главния прокурор – без значение как се казват, без значение какви вътрешни проблеми имат – това да бъде институционален разговор и когато вземем решение, то да бъде изпълнено.

За щастие, голяма част от проблемите, които трябваше да решавам в България, бяха свързани с Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. Само малка част бяха свързани с главния прокурор. И трябва да бъда честна – на институционално ниво, когато сме поставяли въпроси, винаги сме намирали партньор, с когото да ги решим.

Лично аз мисля, че съм го срещала веднъж или два пъти. Но няма значение дали имам доверие на даден човек, или не.

Аз имах доверие, че прокуратурата на България ще решава проблемите, които съществуват в отношенията ѝ с нас. И мисля, че това е най-важното.

Питам Ви това, защото знаете колко важно е доверието във Вашата работа. Имало ли е институция в България, на която изобщо да не сте имали доверие през последните пет години?

- Не бих казала непременно, че не съм имала доверие, защото не знам как да го обясня така, че да бъде разбрано правилно. Както казах, аз подхождам към всичко много институционално. Не приемам нищо лично. Но е имало различни ситуации, в които сме имали проблеми.

Например с Министерството на вътрешните работи. Ако двама или трима полицаи не са си свършили работата, означава ли това, че нямам доверие на българската полиция? Не.

Имам доверие на българската полиция, но също така признавам, че е имало проблеми и ситуации, в които подкрепата, която те оказваха на EPPO, не беше достатъчна. Сега например имаме определени трудности с делата в съдилищата.

Понякога виждаме, че някои съдии не познават достатъчно добре начина, по който работи Европрокуратурата. Трябва ли тогава да кажа, че нямам доверие в българската съдебна система?

Да, имам доверие. Има ли проблеми? Да, има. Може би трябва повече да ги ангажираме и повече да обясняваме как работим.

Виждала съм известна резервираност сред съдии в България по отношение на прякото прилагане на европейския регламент. Но не само в България. Виждала съм го навсякъде.

Означава ли това, че нямам доверие в съдебната система на България? Не. Имам доверие.

И знаете ли защо имам доверие в съдебната система?

Защо?

- Защото имам доказателството в лицето на нашите европейски делегирани прокурори, че те могат да бъдат изключително ефективни и много добри. Това не означава, че проблемите не съществуват.

Какви гаранции трябва да даде една политическа система или парламентарно мнозинство – защото в момента имаме ново правителство и ново мнозинство – за да бъде изборът на главен прокурор наистина независим? Питам Ви не толкова като ръководител на Европрокуратурата, а като магистрат с огромен опит.

- Това е трудна задача, която те трябва да изпълнят.

Защото ако ме питате, ще Ви кажа, че България има нужда много бързо от главен прокурор. Това е очевидно. От главен прокурор, който е назначен, защото временно изпълняващият длъжността главен прокурор няма същия авторитет. И е временно изпълняващ длъжността. Когато обсъждате нещо с такъв човек, не знаете дали след три месеца или три седмици той още ще бъде там.

Но когато имате назначен главен прокурор, знаете, че той има мандат от шест години, пет години – какъвто е предвиден. Начинът, по който се назначават главните прокурори в Европа, е много различен. В някои държави членки те се избират от парламента, в други – от министрите на правосъдието, а в трети – от Висшия съдебен съвет. Има различни модели.Най-важното е да има човек, който е професионалист и чиято независимост е извън всякакво съмнение.

Разбрах, че в България има различни идеи по този въпрос и всеки министър на правосъдието ме е консултирал относно тази процедура. Винаги съм изразявала мнението си. Сега се надявам първо да бъде решен въпросът с Висшия съдебен съвет, защото, доколкото разбирам, това е създало проблем и за новата процедура по избора на европейски прокурор от България.

Това трябва да бъде решено.

В същото време България оттегли кандидатурите си за нов европейски прокурор заради „сериозни дефицити“ в процедурата, както заяви предишното служебно правителство. Какво трябва да се промени, за да бъде възстановено доверието в тази процедура, в кандидатите и в целия процес?

- Както вероятно знаете, на 29 юли една трета от европейските прокурори приключват мандатите си. Сред тях е и европейският прокурор от България. Ако ме питате какво е необходимо – необходимо е на 30 юли България вече да има нов европейски прокурор, особено след всичко, което преживяхме през последната година и няколко месеца.

Този човек трябва да бъде независим и професионалист. Сега, как точно България ще организира процедурата – това не е моя работа. Мога да Ви кажа, че в останалите държави членки процедурите вече приключиха.

Ще бъде много неблагоприятно за Европрокуратурата да няма прокурор от България и този преходен период да продължи.

Новият министър на правосъдието трябва да изясни какво се е случило с процедурата. Дали ще започнат нова процедура, дали ще продължат старата, дали ще измислят нещо различно – това е тяхна отговорност.

Накрая, Вие изградихте Европейската прокуратура като институция, основана върху независимостта. Но българският случай поставя един много труден въпрос. Може ли една европейска институция да бъде достатъчно силна, ако системата, от която идват нейните представители, има толкова сериозни проблеми?

- Това по принцип може да оказва влияние. Ако имате европейски прокурор или европейски делегиран прокурор, който не е независим, не работи добре или не си върши работата, разбира се, дейността на Европрокуратурата може да бъде засегната.

Все пак бих казала, че имаме достатъчно вътрешни механизми, за да управляваме подобни ситуации. Но това са преходни ситуации.

Това не може да продължава безкрайно. Не може така с години.

И аз видях колко трудно беше за нас повече от година да управляваме офиса си в България с двама европейски прокурори от други държави членки, които едновременно трябва да ръководят собствените си офиси, да наблюдават тези дела, да участват в заседанията на постоянните надзорни състави и да идват на заседанията на Колегията.

И защо в крайна сметка България да няма силен глас в Колегията, ако няма свой европейски прокурор там? Как би могло това да се случи?

Виждате, че последствията са много. Наистина много.