Не бих се изненадал да има трети кабинет Борисов, стига премиерът да разчете правилно посланието към него, което съдържа този вот, и съумее да реорганизира себе си, партията си и нейните политики, коментира в интервю за "24 часа" социалният антрополог Харалан Александров. 

"Хората лесно прощават грешките на силния лидер, ако ги признае и поправи. Вижте какво се случва в Германия - Меркел като една загрижена майка пожела да приласкае жертвите на войните в Близкия изток, но не предвиди разрушителните последици от този хуманен жест и предизвика криза в общността. Въпреки това тя има шанс да спечели пореден канцлерски мандат. В момента любовта на многобройните фенове на Борисов е поохладняла, но далеч не е угаснала", категоричен бе той. 

"Обективните икономически показатели на страната са добри - има бедност, но не и социален срив, напротив, наблюдаваме устойчив растеж. Правителството успя да консолидира около своята политика достатъчна, макар и плаваща подкрепа в парламента, даваха ни за пример като остров на стабилност, нямаше масови протести, изобщо нямаше ги видимите белези на кризата от 2013 г. Същевременно от доста време сред широки обществени слоеве зрее разочарование, има желание за промяна, което търси своята политическа изява и я намери в кандидатурата на генерал Радев и в референдума на Слави Трифонов. Но според мен основният фактор за победата на Радев е психологически - контексът на глобална нестабилност и несигурност поражда копнеж по силно, удържащо лидерство. Непомерно разтревожените хора регресират и имат нужда да видят начело някой, който излъчва увереност и им действа успокояващо. В продължение на години Борисов еднолично носеше това бреме, но напоследък тревожността нарасна до степен, която изисква втора удържаща фигура на кормилото на държавата", обясни Александров.

Според него на несъзнавано ниво групата иска да има начело двама силни мъже - например двама генерали - които си партнират и споделят лидерството, за да удържат натиска на враждебния свят, който ни заобикаля. В психологически план Радев е призован не да детронира Борисов, а да го подкрепи. Това обяснява защо за него масово гласуваха хора, които по принцип поддържат ГЕРБ и продължават да харесват Борисов. 

"Тези хора разчитаха, че независимо от резултатите, Борисов ще продължи да управлява, и сега се чувстват едновременно виновни и гневни на любимия си баща, който ги наказва твърде сурово за непослушанието, като се оттегля и ги изоставя сами в тъмната гора. Те отказват да разберат политическата логика на неговата оставка и се надяват да се върне на власт час по-скоро", отбеляза социалният антрохолог.

Според него оставката е била правилен ход, тъй като в противен случай на другия ден е щяло да има добре организирани и ескалиращи протести пред МС, които да дестабилизират държавата. "Борисов има силни врагове, които надушиха кръв и се настървиха. Тъй че този ход е себесъхранителен не само за него и партията, но и за страната. Както виждаме, правителството в оставка продължава да си върши работата".

"Радев изглежда подреден, дисциплиниран, стабилен човек, не говори много, но вдъхва сигурност. Неговият опонент Цачева безспорно го превъзхожда като политически опит и управленска експертиза, но носи със себе си негативите на властта. Каквито и аргументи в нейна полза да бъдат изтъкнати, те не се чуват, защото рационалната логика спира да работи, когато са отключени несъзнаваните психични механизми. Спира да има значение кой какво казва, важно става какво излъчва. Всеки опит за сплашване на електората с катастрофични сценарии засилваше тягата в самолета на Радев, подчерта Александров.

Той коментира и референдума: "Няма какво да се сърдим на Слави и неговите юнаци, че не били написани добре въпросите, че не били компетентни и били популисти. Разбира се, че са такива, и точно затова са призвани да свършат тази работа. Популизмът може да бъде опасно оръжие в ръцете на войнствени демагози, но той е и резервното оръжие на демокрацията, към което тя прибягва, когато обичайните механизми на социална регулация не работят добре. Общността отвръща поглед от традиционните елити и се оглежда за някой извънсистемен агент, който може да прокара необходимите промени, да осъществи коригираща интервенция в буксуващата система, макар и с риск да я повреди. Такъв агент на промяната винаги се намира, и той по дефиниция е самосъздал се, устат, чепат и леко девиантен. С какво например Доналд Тръмп е по-различен от Слави Трифонов, освен че е несъизмеримо по-богат?"

"За мен това е поредната наивна фантазия, че може нормативно и технически да се реши проблем, който по своята природа е културен. Но това не означава, че реферeндумът не e нещо добро, напротив. След като експертните и полтическите елити толкова често грешат и с такава неохота се учат от грешките си, чиято цена плащаме всички, нека сега дадем шанс на широките народни маси да направят своите грешки, да платят цената и евентуално да извлекат поуки", каза още Александров.