Временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ в писмо, изпратено до медиите, дават своята версия за кризата с банката, която беше поставена под специален надзор. Те също смятат, че БНБ не си е свършила навреме работата.

Ето и пълният текст на писмото:

Уважаеми дами и господа,

Предвид разразилата се в медиите дискусия ние, временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ АД, държим да припомним на обществеността и да уточним:

1. Институционалната и медийна атака започна не на 20.06.2014 г., а още на 10 юни 2014 г. и придоби особено остър характер на 13 юни 2014 г. с внушаването на информация чрез медиите, че в КТБ АД се извършва обиск. На 16.06.2014 г. със сигнал с вх. в БНБ № БНБ-76272/16.06.2014 г. изрично сезирахме БНБ за атаката срещу банката и разпространяването в медиите на неверни сведения за КТБ АД, които могат да бъдат възприети от неограничен кръг лица, както и да създадат внушения, целящи общественото компрометиране на банката. Изложихме съображения, че атаките по отношение на КТБ АД са не само изключително тревожни и неприемливи, но и противозаконни. Конкретно поискахме от БНБ да се намеси и да предприеме мерки за осигуряване на стабилността на банковата система. Отправихме и искане за предотвратяване на продължаващото разпространение на невярна информация и обстоятелства за КТБ АД, с което се уронват доброто име на банката и доверието в нея. В противоречие с функциите, които законът предоставя, БНБ не взе отношение по сигнала.

2. На 17, 18 и 19 юни 2014 г. се осъществиха необичайно големи тегления на суми от КТБ АД. В почти всички медии се тиражира информация за увеличаващия се брой клиенти на банката, желаещи да изтеглят вложените от тях суми. Обстановката се нажежи от определени печатни издания, стимулиращи клиентските тегления от КТБ АД. През цялото това време в Централното управление на КТБ АД се намираше специално изпратен от БНБ представител на Управление „Банков надзор“, на когото предоставяхме постоянно информация за състоянието на ликвидността, входящите и изходящите парични потоци. Това означава, че ръководството на Централната банка е било надлежно и адекватно информирано за състоянието на КТБ АД. Тегленето на суми от вложителите не можеше да има други последици, освен влошаване на ликвидността на кредитната институция. Този резултат не е следствие от вътрешното финансово състояние на КТБ АД, а на външен, непредвиден и максимално интензивен натиск, чиято динамика изискваше бърза и адекватна намеса на БНБ. Въпреки че за цялото общество стана ясно, че КТБ АД е „ударена”, БНБ прие ролята на безучастен наблюдател на събитията.

3. Въпреки изключително добрата информираност на ръководството на БНБ за състоянието на КТБ АД, Централната банка не предприе своевременно мерки за задържане и подобряване на нивото на ликвидността на КТБ АД. Единственият предложен вариант беше банката да се постави под специален надзор. Липсата на действия за стабилизиране на КТБ АД (съпоставена с ликвидната подкрепа, която БНБ и държавата предостави на ПИБ при идентична ситуация), говори или за неадекватност при оценка на рисковете за различните банки, или за определено отношение на БНБ към КТБ АД. В случаите с КТБ АД и ПИБ, БНБ влезе в противоречие със своята същност на стабилизатор на банковата система, произтичаща от нормите на Закона за кредитните институции (ЗКИ) и Закона за БНБ (ЗБНБ).

4. Отчитайки последствията от нарастващия поток от вложители, настояващи да изтеглят спестяванията си от КТБ АД, ресорният изпълнителен директор на КТБ АД отправи молба до БНБ да окаже ликвидна подкрепа на КТБ АД. В писмо - уведомление от 20.06.2014 г. ние, изпълнителните директори на КТБ АД, запознахме БНБ с известни проблеми с ликвидността и вероятността от недостиг в най-близко бъдеще. С цел осигуряване на стабилност на паричната и кредитна система на Република България апелирахме за предприемане на оздравителни мерки, включително и поставяне под специален надзор, като не сме очаквали той да бъде приложен във форма, изцяло блокираща банковата дейност на КТБ АД. От Централната банка бяха дадени указания да бъде изготвено и внесено заявление, с което ръководството на КТБ АД да поиска БНБ да постави банката под специален надзор. Така БНБ прехвърля на самата КТБ АД отговорността за предприетата спрямо нея тежка мярка.

5. Тази наша стъпка, продиктувана от обстоятелствата и от ръководството на БНБ, бе използвана от г-н Искров като аргумент УС на БНБ да приеме, че следва да действа в условията на т.нар. обвързваща компетентност. Иначе казано, така се отхвърля по презумпция възможността да се приложи целият широк и разнообразен спектър от надзорни мерки и подкрепа в рамките на закона. Такива са: назначаване на квестори при продължаване на дейността и запазване на правомощията на органите на Управителния и Надзорния съвети на КТБ АД; диверсифициран подход при осъществяване на някои сделки, дейности и операции с определяне кои да се извършват само с предварително разрешение на квесторите. Обобщено, това означава частично ограничаване на дейността, особени изисквания за разпореждане с имущество на банката, изискване за капиталова и/или ликвидна подкрепа от акционери, разрешаване на нетиращи операции чрез платежна система и други предвидени и допустими в закона мерки за преодоляване на временния ликвиден проблем.

6. БНБ отказа методическа и ликвидна подкрепа на КТБ АД. Седмица по-късно БНБ и държавата оказаха такава подкрепа на ПИБ. Това показва двоен стандарт на БНБ, като в единия случай бързата й намеса стабилизира изпадналата в криза ПИБ, а в случая с КТБ АД, който е идентичен – бездействието й блокира дейността, стопи печалбата и урони престижа на четвъртата по големина банка в България. Странно е как г-н Искров е намерил достатъчно време във втория случай да се свърже с правителството и ръководствата на всички политически сили и да получи тяхната подкрепа само за един почивен ден, а в нашия случай не можа да го направи за една седмица...? По силата на ЗКИ и ЗБНБ, Централната банка е призвана да бъде стабилизиращ фактор за цялата банкова система, без право на избор и предпочитание към определена банка и без право на игнориране на друга. Поради това неутралитетът на БНБ към кризата в КТБ АД е несъобразен със законовите й функции.

7. Твърдението, че ликвидна помощ „не би била възможна, тъй като банките не са разполагали с изискваните от чл. 33 от Закона за БНБ обезпечения”, е напълно неоснователно. Ако към 20-и юни КТБ АД не е разполагала с достатъчно от изискваните обезпечения за ликвидна подкрепа от БНБ под формата на кредит в левове, това се дължи на изпълняваните през цялата текуща седмица самостоятелни усилия на КТБ АД за продажба на високоликвидни собствени активи с цел обслужване на клиентските нареждания. Банката не само не забави изплащанията, а дори работи с удължено работно време. В началото на седмицата, в която банката е подложена на институционален, медиен и клиентски натиск, кредитната институция не само разполага с високоликвидни активи, а също така е платежоспособна и няма капиталов недостиг, т.е. отговаря и на изискванията за предоставяне на ликвидна подкрепа чрез предоставяне на разрешена от Европейската комисия държавна помощ, както седмица по-късно е подкрепена ПИБ. Напомняме, че в последния случай и БНБ, и МФ впрегнаха целия си потенциал и дори в почивни дни осигуриха разрешение от ЕК за предоставяне на държавна помощ на банковия сектор. Само за сравнение, в седемте работни дни, в които КТБ АД беше подложена на този натиск и беше оставена сама да се справя, от банката бяха изплатени около 1,5 млрд. лева, докато по информация от медиите при кризата с ПИБ са били изплатени около 850 млн. лева.

8. Въпреки че законът позволява БНБ да предприемете действия, които да доведат до възстановяване на жизнеспособността на банката и до благоприятен изход от създадената криза, на практика се очертава тенденция, която води до декапитализация и обща дестабилизация на банката.

9. Недопустимо е, че след поставяне на КТБ АД под специален надзор проблемите на банката не само не се разрешават, а се задълбочават. Първопричина за това са възможно най-тежките условия, при които КТБ АД е поставена под режим на специалния надзор от Централната банка и липсата на каквито и да било действия, които реално да облекчат този режим.

10. В решение № 73/20.06.2014 г. УС на БНБ определи мерките, които да бъдат приложени към КТБ АД и които не бяха целесъобразни с оглед на нормативните изисквания и реално създадената ситуация, а именно - без мотиви, в противоречие с чл. 151, ал. 2 от ЗКИ:

беше въведена пълна забрана на банковата дейност по лиценза на КТБ АД, което на практика изцяло блокира банката. Не само че не беше приложен рационално законът, което да доведе реално до овладяване на предизвикания ликвиден проблем, но и бяха забранени основните банкови дейности, чрез които една банка функционира като такава;

назначени бяха квестори, за които няма доказателства, че притежават необходимата съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗКИ квалификация и опит да администрират банката с цел нейното оздравяване;

мерките, които бяха наложени, са приложими при опасност от неплатежоспособност, докато КТБ АД беше само в ликвидна криза, която можеше да бъде преодоляна с други механизми, и които само седмица по-късно бяха приложени към ПИБ;

мерките са възможно най-тежките, предвидени в ЗКИ (пълна забрана на банкова дейност, спиране на изпълнението на всички задължения, отнемане право на глас на акционери и др.), което априори води банката към декапитализация и несъстоятелност;

мерките са съобразени само формално със ЗКИ, без да се отчита реалното състояние на банката.

11. Допълнителните законодателни инициативи от страна на БНБ за решаване на проблема с КТБ АД с помощта на подхода „добра банка”/”лоша банка” не само противоречаха на българския закон, но и на основополагащи принципи на правото на Европейския съюз. Смисълът на тези предложения беше ликвидация, вместо оздравяване на банката. В същата насока работеше и изискването към одиторите да се направи само преглед на кредитните досиета. Това упражнение струва на КТБ АД 1, 260 млн. лв, без да се дава одиторско становище, с което се отложи изясняването на ситуацията с кредитния портфейл на КТБ АД с повече от два месеца.

12. Решенията, действията и бездействията на БНБ, както и поведението на назначените поредни квестори, доведе до пълно блокиране на дейността на банката, преустановяване на всички операции, възпрепятстване на нормалния режим на погасяване на задълженията по кредити и изкуствено влошаване на качеството на кредитния портфейл. Поради създадените огромни затруднения за внасяне на погашенията по кредити голяма част от кредитополучателите се превърнаха в неизправни длъжници.

Поради отговорността, която носим пред обществото, акционерите и клиентите, с наше писмо до БНБ, изх № 106589/11.09.2014 г. ние изказахме своите предложения и виждания за спешните оздравителни мерки, които би трябвало да бъдат предприети от БНБ с цел оздравяване на КТБ АД, а именно:

Да се премахнат всички ограничения по отношение на погасяването на кредитни задължения както от самите кредитополучатели, така и от трети лица.

Да се осигури възможност за автоматични операции за погасяване на падежирани вземания по кредити от всички сметки на кредитополучателя, независимо от вида валута, както е записано в договорите за кредит и в действащата тарифа.

Да се предприемат действия към оздравяване на кореспондентските отношения с други банки в страната и чужбина, като се изпълнят забавените задължения на банката за плащане по издадени акредитиви и гаранции (те са ангажимент на самата банка, а не на клиенти); да се извършат разплащанията по срочни сделки на междубанковия пазар, чийто падеж е настъпил.

Трябва да се има предвид, че освен сериозното накърняване на репутацията на банката, тези неизпълнения на задълженията на КТБ АД водят и до начисляване на наказателни лихви, което едва ли води до оздравителен за банката ефект.

Да се разрешат частични (лимитирани) операции за теглене по картови сметки, предназначени за изплащане на трудови възнаграждения, социални помощи и пенсии. По този начин до известна степен ще се успокои натрупаното социално напрежение.

Да се осигури достъп (лимитиран) до банковите сметки на общините, които са в бедствено положение след наводненията;

Да се оптимизират неразумно нарасналите разходи за външни услуги и назначаване на нов персонал, при наличен квалифициран персонал на банката.

Така например само за два месеца са назначени 23 души на граждански договор в областта на кредитиране, счетоводство, информационни технологии, административно-стопанска дейност, сигурност, управление на човешките ресурси, със среден размер на месечните им възнаграждения 4740 лв. Сключени са и договори за правни услуги на значителна стойност (до момента за около 80 хил. лв. плюс допълнително по 90 евро средно на час на адвокат за извършване на правен анализ по кредитните сделки) с три адвокатски кантори, които не са тясно специализирани в областта на кредитната дейност. Ползването на услугите на лица, незапознати с банковата теория и практика, респективно със спецификата в отношенията с клиентите на банката, допълнително усложняват и без това сложната обстановка и удължават значително времето за вземане на решения.

За да бъдат създадени реални условия за оздравяване на КТБ АД, е необходимо БНБ в рамките на законовата си компетентност да постанови решения за премахване на рестрикциите и за прилагане на предложените по-горе мерки, както и на други мерки и процедури, наистина насочени към оздравяването на банката, както и да следи за стриктното им прилагане от страна на квесторите.

Въпреки огромните възможности за саниране на банката, до момента те не са използвани. Визираме готовността на Европейската комисия да окаже помощ на страната ни, декларираното от акционерите на КТБ АД желание да предприемат действия за оздравяване на банката, готовността на водещи банкови експерти да се включат с компетентно мнение и др.

Ние, временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ АД, с ясно съзнание за своята юридическа и морална отговорност пред акционерите, клиентите, служителите на банката, както и пред цялото общество, настояваме незабавно да започне прилагането на адекватни оздравителни мерки в банката.

В противен случай задаваме въпроса:

Кой ще носи отговорност за случилото се с КТБ АД и последствията от него върху икономиката на страната, националната сигурност, финансовата и социалната стабилност?

Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов, Александър Панталеев