Депутатите приеха единодушно на първо четене Закона за хората с увреждания

На първо четене депутатите приеха с 174 гласа "за" в пленарна зала новият Закон за хората с увреждания. Депутатите се обединиха в изказванията си, че проектът на закона не решава всички проблеми на хората с увреждания, но e стъпка в правилната посока.

Светлана Ангелова от ПГ на ГЕРБ заяви, че увеличението на средствата за хората с увреждания е приоритет за правителството и обеща ГЕРБ да предложи Националният съвет за хората с увреждания да се води от социалния министър Бисер Петков, а не от Валери Симеонов. Бившият социален министър Хасан Адемов, от ДПС, посочи като проблем отговорността на ресорния министър, защото по думите му тематиката не се изчерпва с един ресор. Законопроектът предвижда реформа в социалната сфера и е в отговор на дългите протестни действия на майките на деца с увреждания от инициативата "Системата ни убива", които от 4 месеца са на палатков лагер пред Народното събрание. Със законопроекта се създава Държавна агенция за хората с увреждания, която да осъществява дейности, свързани с изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите и координиране на политиката за правата на хората с увреждания. Новосъздадената агенция ще започне да функционира от 1 януари 2021 година. Държавната агенция ще бъде правоприемник на Агенцията за хората с увреждания. До 2021 година индивидуалната оценка ще се изготвя от специализирани отдели към дирекции "Социално подпомагане".

През закона ще се създаде и Съвет за наблюдение с 4-годишен мандат, който да гарантира защитата на правата на хората с увреждания. Законопроектът въвежда нов подход за социално приобщаване чрез оценка, която да отчита индивидуалните потребности на хората с увреждания. Здравната система пък ще предоставя "помощни средства, приспособления и съоръжения", необходими на хората с увреждания – но директно, на база изготвена индивидуална оценка за потребностите. Тази оценка е отправна точка и за осигуряване на "лично моторно транспортно средство, приспособяване на жилище, наем на жилище и рехабилитация". На законово ниво се предвижда получаване на месечна финансова подкрепа, която ще се изчислява на базата на линията на бедност, а не на база гарантиран минимален доход, както досега. Месечната финансова подкрепа ще бъде отпусната от 1 януари 2019 г. Ще се предоставят и помощи за медицински изделия. Въвежда се "квота на работната сила" в публичната и в частната сфера.  Работодатели с 50 до 99 работници ще имат задължение да имат двама служители с увреждане, а тези със 100 и над 100 – 2% от средносписъчния им състав. Ако не се назначат бройките хора с увреждания, конкретната фирма трябва да внася всеки месец във фонда към Агенция за хората с увреждания такса в размер от 30 на сто от минималната заплата за всеки неназначен човек с увреждане. Против това се обявиха големи работодатели, като АИКБ, КРИБ и БСК. Според неофициални данни социалните предприятия в България изработват 0,8% от БВП на държавата.

Освен това, ще има центрове за защитена заетост – за хора с множество увреждания. Те могат да се създават към специализирани предприятия. Законопроектът обаче предизвика и множество коментари преди да влезе в пленарна зала, заради съществуваща в него разпоредба, която предвижда ресорният вицепремиер да застане начело на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Това следваше да бъде Валери Симеонов, за чиято оставка от няколко дни протестиращите майки настояват заради неговите думи, че те са "кресливи жени" с "уж болни" деца. Засега Симеонов беше сменен и няма да бъде председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. Вместо него постът зае друг вицепремиер - Томислав Дончев. Решението за освобождаването на Симеонов е било "предложено" от премиера Бойко Борисов и е прието неприсъствено.