Фискално пространство за намаление на данъците има и то е видимо от първите три месеца на бюджета, където има излишък от 1 млрд. лева. Това заяви Петър Ганев, старши икономист от Института за пазарна икономика пред телевизия „Блумбърг”.

“Видимо е и от програмата на политическите партии, тъй като всяка една партия, без ГЕРБ може би, предложи някакво намаление на данъци, дори и левите. Въпросът е дали това ще дойде на дневен ред, тъй като постоянната смяна на правителствата през последните години направи така, че финансовото министерство да е в силната си позиция да бъде консервативно и да отблъсква всякакви идеи за по-активна данъчна политика в името на стабилността“, посочва Ганев.

Той припомня, че новата управляваща коалиция не предлага намаление на данъци и посоката е към тяхното увеличение. „След последното намаление на данъците беше 2008 г. с въвеждането на плоския данък минаха 10 фискални години, без да е предприета каквато и да е стъпка за по-ниски данъци. Мисля, че макроикономически, гледайки бюджета и възстановяването на икономиката, то може да бъде подкрепено с такъв стимул към частния сектор, дали това ще бъдат ДДС или осигуровки“, казва още икономистът.

 „Последните години, след 2009 г., когато удари кризата, ние нямаме пример за намаляване на данъците, така че не можем да очакваме тази дата да дойде по-рано. Имаше различни ефекти на кризата върху приходите, които първо бяха потиснати, сега вече са възстановени. Дори през последната година имаше изненадващо много приходи, тоест хазната се справяше доста добре откъм приходната част. Това е вярно и за тази година, за първите три месеца. По-доброто изпълнение на приходите води до това, че денят започва да идва все по-късно, тъй като все повече се изземва от данъкоплатците.

Същевременно имаме и примери за увеличение на данъчната тежест, конкретно тази година бяха увеличени осигуровките, което вдига тежестта за всеки работещ българин. Грубо казано, това е една допълнителна винетка за всеки работещ. Горе долу толкова е цената на покачването на осигуровките с 1 процентен пункт“, обяснява Петър Ганев.

 „За жалост тази година отново е гласуван бюджетен дефицит, което от макроикономическа гледна точка няма особен смисъл и трудно може да бъде оправдано“, казва още той.

„Миналата година успяхме да генерираме доста сериозен излишък. Въпреки това обаче министерството на финансите реши да си влезе в средносрочната фискална рамка, където е предвиден един умерен за европейските стандарти дефицит и да го заложи и тази година, макар че към първите три месец вече сме на излишък от един милиард. Това най-грубо казано означава, че най-вероятно ще видим актуализация на бюджета тази година, за да се доизхарчат тези допълнителни пари и да постигнем целта от дефицит“, обяснява икономистът.