Политиците се научиха уютно да се крият зад клишето, а ние уютно се научихме да не им вярваме, защото не виждаме какво има зад тези думи. Дори т.нар. "брюкселско клише", пречупено през българското политическо говорене, звучи още по-сковано и лишено от смисъл и човешко присъствие. Това мнение изрази пред БНР, преподавателят в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ - доц. Владислав Миланов. 

По думите му, в кандидатпрезидентската кампания виждаме реч, която прилича на предварително подготвен разговор, в който липсва топлата човешка емоционалност.

Посланията на една такава реч не могат да достигнат до хората. Думите и речта са важни и смислени тогава, когато създават реалност след себе си. Не можем да чуем силна и въздействаща реч, която наистина да достигне до хората. Която да ни представи кандидатите като хора, които са част от нас и чрез речта си образно могат да създават и пресътворяват светове.

Политиците създадоха свой жаргон и тяхната реч се превърна в нещо специфично, а не би трябвало това да е така, отбеляза своите наблюдения доц. Миланов. 

На въпроса  дали уличната реч е алтернатива на клишето, той поясни, че е криворазбраната алтернатива, а българските политици непрекъснато преминават границите на доброто общуване.

Стига се до крайности, които показват обидно ниско равнище. Денонощно наблюдаваме тази реч и я анализираме, искаме да помогнем на българските политици, оказва се обаче, че няма интерес към тези изследвания, подчерта доц. Миланов.

Той обясни, че макар и да не съзнават това, чрез всяка дума и всяко изречение политиците представят ценностната си система.