След множество протести против събарянето му, запалването на крана, паметникът "1300 години България" бе окончателно демонтиран.
Предстои свалените от него фигури да бъдат реставрирани и съхранени като експонати в Националния исторически музей. На мястото на вече разрушения паметник се предвижда да бъде възстановен военният мемориал в памет на загиналите войници и офицери от Първи и Шести пехотен полк във войните за национално обединение, съобщава БГНЕС.
"Можеше да остане ако беше завършен. Понеже не е довършен, затова го махат", коментират софиянци. Паметникът започва да се руши малко след откриването му през 1981 г.
Две години по-късно през 1983 г. му бива отнет и Акт 16 поради пропуски в строителството. През 2012 г., след извършени огледи и направени експертизи се налага да бъдат демонтирани част от плочите му.
Решението за демонтажа е взето две години по-късно през 2014 г. след заседание на Общинския съвет и потвърдено от съда след няколко месеца оспорване от страна на автора му проф. Валентин Старчев.
Някои граждани са на мнение, че паметникът е трябвало да остане. "Трябваше да остане, защото това е символ на историята и когато един народ се опита да деконструира, да подмени това, което е общата памет от народа означава, че се страхува от нея", заяви един столичанин край премахнатия паметник."
"Според мен без този паметник ще е по-добре, контрира друг минувач. "Първо, защото е грозен. Второ, защото е опасен и трето, че никога не е имало такъв паметник официално по документи.
Според мен мемориалите на двата полка, които са изиграли ключова роля в обединението на България, трябва да бъдат възстановени!"
Още от България
И с политически хватки депутатите не успяха да изберат председател на НС
При 100 гласа "за", 101 гласа "против" и 17 "въздържал се" Силви Кирилов не събра мнозинство, ДБ не гласуваха на балотажа
Зафиров предложи партиите да сменят кандидатите си за председател на НС
Той призова до 48 часа да се намери решение
Пеевски: Да ни е честита новата „коалиция Москва“...
Всички в ПП-ДБ вече са в скута на Костадин Костадинов и „Възраждане“