Евгени Петров, vevesti.bg

Обвиненията срещу Цветан Цветанов по едно от делата отпаднаха. По друго се произнесе оправдателна присъда. Следващите инстанции най-вероятно ще ги потвърдят. Прогнозите са, че Цветанов ще се окаже невинен „3 в 1″.

В случая всъщност Цветанов изобщо не е важен. Можеше да бъде всеки друг. Цветанов е рамка за пейзажа…

А пейзажът е мрачен. Той не е просто разкалян. Той е лепкаво, миризливо блато в гъста мъгла, в което затъваме, защото нямаме нито основа, нито опора.

Давам Цветан Цветанов за пример, защото той е един от най-спорните и критикувани, дори често обиждани български политици в последно време. Независимо от поведението му.

Съдът казва: Цветанов е невинен. Но всъщност това няма абсолютно никакво значение. Не защото съдът не е прав, а защото не му вярваме. В това е трагедията. Последният доклад на ЕК се позовава на Евробарометър, а Евробарометър сочи че 94 на сто не вярват в системата.

Обществото е крайно поляризирано. Независимо от решенията на съда, тези, които вече са осъдили Цветанов, ще продължат да го смятат за виновен. Нищо чудно, след невижданата анти кампания и делата, които валят едно след друго, застъпват се, прескачат се на различни инстанции. И ще казват: „Съдът е подкупен, зависим и тича след победителите. Дойде Борисов на власт, и делата започнаха да падат.”

Убедените, че делата срещу Цветанов са скалъпени, политически мотивирани и финансово подплатени виждат същото поведение на съда, но в обратен ред.

Абсолютно същото е с прокуратурата. Една част от обществото е убедена, че прокуратурата е изпълнявала политическа поръчка тогава, когато избухна грандиозният скандал. Друга е убедена, че обвинението слугува сега.

Обществото си има своя истина и в случая институциите са безпомощни да бъдат негов коректив,

те нямат авторитета и властта да убедят хората, че работят в негова полза.

Лично аз, видя ли, че нещо е прекалено очевидно, и започвам да се взирам по-внимателно.

Когато дадоха на Цветанов стряскащите 4 години ефективна присъда за ония шест пъти „Не”, а мненията в социалните мрежи се поляризираха до крайност, попитах във фейсбук: „Кой съд осъди Цветанов – независимият и справедливият, или зависимият и корумпираният”.

Сега го повтарям с обратен знак – Кой съд оправда Цветанов…” И преди обществото нямаше единен отговор на въпроса, както няма и сега.

След серията показни убийства в последно време заговорихме, че се връща уличното правосъдие. Далеч по-страшното е, че ние самите отдавна взехме правосъдието в свои ръце. Ние оправдаваме или осъждаме Цветанов и много други, отхвърляйки официално издаваните присъди.

Ние вярваме на себе си, а не на системата, ние си произвеждаме собствена справедливост, защото институционалната я няма.

Няма значение дали е Цветанов. Както казах – Цветанов е обобщаващият пример, рамката на пейзажа. Това е човекът със сестрата-лека жена по принцип.

В същото време наблюдаваме следния очеваден контраст – 

Цветанов е сред най-добре приетите български политици от западните ни партньори. 

Той получава медали и грамоти, среща се с лидери на ЕНП, с депутати от Бундестага, с премиери и шефове на служби… обсъжда стратегията в сектор Сигурност с най-добрите немски експерти, внася ключови закони за службите, разработени с тяхна помощ…

На пръв поглед това можеше да бъде някакъв обективен ориентир за отношението ни към един от най-критикуваните политици.

Но не е.

Защото в същото време у нас се вие буря от възмущение, че си е позволил да бъде член на комисията за контрол на службите и СРС…

Когато ни е удобно, изтъкваме едни принципи, които веднага сме готови да забравим, ако не пасват на собствената ни представа за истина и морал. Не можем, когато ни изнася, да се кълнем във вековни ценности на западната цивилизация, а когато не отговарят на личните ни пристрастия, да я обвиняваме в дребно, кокошкарско политиканстване, мерейки с българския аршин.

Не зная колко смелост и разочарование е събрал Пенчо Славейков, за да напише тежкото: „Не сме народ, а мърша…”

Ние винаги сме били готови да сменим, потъпчем, заобиколим, пренебрегнем или дори подменим основни ценности заради личната си правда.

По-възрастните помнят развитата през 70-те години теория от БКП за недъзите в морала на обществото, несъвместими с възвишения комунистически идеал, наречени „малката правда”. Същото е, не сме мръднали на йота.

Когато глобят Джон Кери за непочистен сняг и си плати като поп, това там е обичайно ценностно поведение. Ако ни глобят нас тук, ще псуваме Фандъкова, защото е герберка. Това е малката правда.

В конкретния случай с кечърите ние сега, в момента, сме готови да забравим чудовищната предизборна манипулация, в която Станишев, получава сигнал и като съвестен гражданин тича до прокуратурата. А тя, като демократична и прозрачна прокуратура, публично оповестява грандиозни разкрития за чудовищна мрежа за тотално подслушване и следене. Само след няколко дни Мая Манолова, получава сигнал, като съвестна гражданка тича до прокуратурата, която като съвестна и прозрачна прокуратура праща спецчастите, Бареков и т.н. в печатницата в Костинброд…

Но ние сме готови да приемем, че политическа поръчка има сега, при оневиняването на Цветанов. Тогава, преди две години, какво имаше -поръчка за пица до офиса ли?

Ние можем да твърдим, че черният ПР и опорните точки на Моника, манипулациите на пеевските медии, тролските фирми около Илияна Йотова и платенитят ТВ- слугинаж на Цветан Василев са тотални, всеобхватни, безконтролни, безогледни и безнаказани, но ако същите тези медии напишат или кажат нещо против Цветанов (и други), стават източник на обективност?!

И мярката отново я няма. Метърът отново е метър и половина или 45 сантиметра, в зависимост от нашата потребност за дължина.

Не ние израстваме до ценностите, а обратното – принизяваме ценностите до нас самите.

А ги принизяваме, защото в цялата духовна и материална бедност, която ни е обхванала, интуитивно не искаме да се разделим с изградената вече вяра в нещо. Ние я пазим ревностно и строго, защото ни дава самочувствие, дава ни усещането, че можем да се противопоставим и да отстояваме, в морето от натиск и безпринципност.

Колкото и да са грешни някои тези и идеали, ние не искаме да се разделим с тях, защото това сякаш е последното, което притежаваме.

И обратното – ние, особено в политиката, сме готови да захвърлим принципи и ценности, ако това ни устройва материално, или за себедоказване, просто защото самите те са били поставени на фалшива основа.

Във Великобритания един консерватор премина на страната на лейбъристите и това се коментираше цяла година. У нас движението между партии и парламентарни групи е като в час пик в Манхатън.

Ние нямаме ценности, защото нямаме политически и морални корени.

Не сме си изградили мярката. Една част от нас не искат да допуснат, че е възможно Борисов и Цветанов да се променят, както друга част не допуска, че Радан Кънев може да се еманципира от Иван Костов. За Евросъюза Меглена Кунева беше Еврокомисар № 1, за нас – Пръмовица и червена кукувица.

Проблемът не е само в българските политици. Проблемът е в морала и възможността за обективни преценки в обществото и най-вече в неговия флагман – интелигенцията.

Ако тя се бие в гърдите, че е духовният водач на обществото, да се огледаме докъде ни е довела. Та ако се замислите, ще установите, че сте наричали две трети от нашите социолози, политолози и анализатори с титлата „червена номенклатура”. Другата една трета е разделена по въпроса има ли ГЕРБ почва у нас.

Много от „умните и красивите“ се превърнаха в „шумните и кресливите“.

Ние наистина сме народ от нихилисти. За нас никой не е достатъчно добър. Всеки може да бъде разпънат на кръст. Да бъде обруган и наритан в лепкавото блато. Да бъде дърпан в казана, няма никаква нужда от дяволи с тризъбци. Ако огънят загасне, сами ще го разпалим.

Честни и кадърни българи влачат дамгата на залепени етикети без право на обжалване, а тъмносиният болшевизъм може да те отлъчи от лоното си така, както и левият не може и да те натика в блатото на политическите грешници до гроб.

Искате пример? Казва се Желю Желев, Президент на Републиката, от вчера покойник.

Дори да бъде оправдан по всички обвинения, Цветанов ще си остане виновен. Той вече е човекът със сестрата…Но, както вече казахме – тук не става въпрос за Цветанов. Плевнелиев ще си остане с вилата в Халкидики, платена кеш, за Борисов още ще питат къде е Мишо Бирата, Протестна мрежа ще си останат платени соросоиди, а ако изпадна в хибернация и се събудя след 10 години, вероятно първата дискусия, която ще чуя по телевизията ще бъде: „Дали ГЕРБ и ДПС може да направят коалиция”?

Този филм съм го гледал. Знам го наизуст. Скучно ми е. И съм песимист.