​
Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

На 25-ти март 1957 г. шест европейски страни подписват Договора от Рим – събитие, положило началото на Европейския съюз. Договорът предоставя на европейските граждани четирите основни свободи (свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги), които, в съвкупността си са обет никога повече да не се позволи на тесните икономически интереси да се превърнат в причина за братоубийствени войни, като тези, опустошили Европа през 20ти век. И тъй като сега празнуваме 60-годишнината на Договора и най-дългия период в европейската история без голяма война, няма съмнение, че той е успешен по отношение на тази си конкретна цел.

И все пак, най-меко казано, тонът на тържествата е доста умерен, тъй като Великобритания вече официално поиска да напусне Съюза и съмненията по отношение на самото му оцеляване изобилстват.

Как се стигна до това?

Случилото се изглежда много просто в ретроспекция. Първоначалните концепции на основателите на европейската идея – хора като Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Робърт Шуман, които са вярвали в личната свобода и конкуренцията – постепенно се заменят от социалистическите схеми на Жан Моне и с-ие, които мечтаят за Съединени щати на Европа, с едно голямо добронамерено правителство начело, знаещо какво е добро за хората, по-добре от самите тях. И така те ни дадоха обща селскостопанска политика (ОСП), която трябваше да ни осигури най-евтината и висококачествена храна в света, но вместо това ни даде скъпо и неконкурентоспособно селското стопанство, което трябва да бъде субсидирано до безкрайност. Оказахме се и граждани на една силно административна държава, управлявана от неизбраните бюрократи от Европейската комисия, която става все по-недемократична. Това са всъщност причините за широко разпространеното омерзение от европейския проект сред неговите граждани, а не лошите популисти като Марин Льо Пен, Герт Вилдерс и Виктор Орбан. Тук посочваме само някои от проблемите, които трябва да бъдат решени спешно, ако ЕС иска да има бъдеще.

Бюрокрацията

Понастоящем (2015 г.)  има 134500 наредби, стандарти, съдебни решения и други елементи на законодателството, които са задължителни за всеки гражданин и за всички правителствени ръководители на ЕС. Сред примерите за „рационалността“ на Европейската комисия, са регламентите, ограничаващи кривите банани и краставици, така че те да не могат законно да претендират, че са банани и краставици, както и регламентът, постановяващ, че пиенето на вода не предпазва от обезводняване. Възможно ли е един нормален човек да намери смисъл в това правителствено безумие, което вилнее на воля и необезпокоявано. Но това е отделен въпрос. Крайно време е ЕС да реформира тази абсурдна държава, в която се превърна и да върне на националните правителства задачите, с които те се справят по-добре.

Отбраната

Римският договор е подписан в момент, когато Европа е почти възстановена икономически от опустошението на Втората световна война, но все още и е необходим чадъра на НАТО, за да се защити от комунистическия тоталитаризъм, който, от своя страна, я задължава да запази твърдата отбранителна позиция. И все пак, след като Студената война завърши с решителна победа за Запада и разпадането на Съветския съюз, европейците решиха едностранно, че никога повече няма да има нова война в Европа и спряха да харчат пари за отбрана. Много скоро след това броят на танковете в немската армия от 3500 падна до 250 и отбранителните способности в цяла Европа бяха осакатени по подобен начин. И когато днес администрацията на САЩ иска от своите партньори в НАТО да увеличат разходите си за отбрана, немският външен министър, Зигмар Габриел, твърди, че разходите за приемане на имигрантите в Германия следва да се отчитат като разходи за отбрана. Време е Габриел и други политици да прекратят абсурдните си брътвежи. Ако ценим съюза, тогава ще ценим и неговата отбрана. Ако инвестираме морално в това обединение, ще инвестираме и в защитата му. Страховете на източноевропейците от руската агресия са реални и оправдани, независимо от това какво тръбят Габриел и с-ие. Освен това е самоубийствена илюзия да се очаква, че повече от 70 години след края на Втората световна война Америка е по-заинтересована от защитата на Европа от самите европейци.

Мигрантите

Що се отнася до политиката по отношение на мигрантите, едностранното решение на Ангела Меркел, която е канцлер на Германия, а не на Европа, да отвори границите на Европейския съюз и да заплашва да наложи принудителни мигрантски квоти на източноевропейските държави, които не проявяват особен ентусиазъм, беше не само огромна глупост, но също така разкри една нова и сериозна разделителна линия между Изтока и Запада в ЕС. Европейският съюз трябва не само открито да признае, че политиката на Меркел беше катастрофална, но и да засили значително външните си граници и да покаже твърда игра в отношенията си с мераклиите за диктатори, като Ердоган.

Финансите и икономиката

Икономиката на ЕС, и по-специално на южния фланг, се управлява изключително зле. Основният виновник за положението там е въвеждането на еврото, което беше неуспешен опит да се постигне политическа интеграция с икономически средства. Този инструмент засече и доведе страни като Гърция, Испания и Италия до ръба на икономическата разруха. Въвеждането на изкуствено ниски лихвени проценти, след налагането на еврото, създаде илюзия за просперитет и класически балон, който сега се пръска. В много южни страни-членки банките разшириха кредитирането и към частния сектор с обеми, надхвърлящи икономическите резултати. В Испания през 2002 г., банковото кредитиране е 100% от БВП, а до 2007 г. се увеличава до 160% от БВП. Още по-лошо е положението в Гърция, която никога няма да изплати дълговете си. Няма да погасят дълговете си и длъжниците на банковата система в Италия, която е на ръба на пропастта. Време е да се сложи край на глупостите, прогласявани от Меркел, че краят на еврото ще означава и край на ЕС. Трябва да се даде възможност на държави като Гърция да излязат временно от еврозоната, за да си оправят собствената къща. В противен случай, има вероятност цялата евро къща от карти да фалира.