Пьотр Искендеров*, Фонд за стратегическа култура

Антируските сили в Европа търпят поражение след поражение. След невероятните за тези сили резултати от президентските избори в САЩ, дойдоха не по-малко болезнените резултати от изборите в България и Молдова.

И ако успехът на социалиста Игор Додон беше очакван, то победата на генерал Румен Радев, който се противопостави на пропамериканската коалиция начело с премиера Бойко Борисов, е съпоставима по своя резултат с триумфа на Доналд Тръмп.

Без да дочака официалните резултати от изборите премиерът подаде оставка, което означава, че след предсрочните парламентарни избори може да се стигне до кулминация на започналите

промени в българския политически ландшафт

„Балканите се оказаха епицентър на сътресенията в отношенията между Запада и Русия, като нанесоха на Запада „източен“ шамар няколко дни след победата на Тръмп. В България започна правителствена криза, първа по рода си в ЕС и НАТО“, писа италиянският вестник „Ла Република“.

Още по-категорична беше агенция „Ройтерс“: България си избра проруски президент и прогнозира, че резултатите може да се повторят на парламентарните избори.

Аз не се наемам да правя прогнози, но е важно да подчертаем, че България е парламентарна република и именно вотът за бъдещо Народно събрание окончателно ще определи новото съотношение на политическите сили в страната.

Подготовката, провеждането и изходът от извънредните парламентарни избори са главната вътрешнополитическа интрига в България, защото управляващите от ГЕРБ са изпаднали в шок, след като не сработи главният им коз-слагането на етикета „проруски“ на Радев, който, според тях, ще опита да подкопае евроатлантическия курс на България.

Подкрепяният от БСП генерал заяви, че антируските санкции трябва да паднат, защото вредят на България, както и, че руското знаме в Крим е реалност.

Затова и управляващите, които смятат че Русия е заплаха за страната, го обвиниха, че той ще опита да отклони България от ЕС и НАТО.

Но се оказа, че това не плаши никого в България. Освен това, победата на Радев се корени в точната оценка на вътрешната ситуация в страната. Бедността, корупцията и едва след това – старите връзки с Москва, са причините за победата му.

Не трябва да се подценява и значението на това, че Хилари Клинтън, представител на големия финансов капитал и на глобалисткото крило на американския политически елит, загуби изборите за президент.

Но много по-важен за победата на Радев е друг фактор -нарастващата 

криза на европейските политически елити

И това е много по-опасно за атлантическото лоби в Европа обстоятелство, отколкото сдържаните изявления на един отделен балкански политик, доколкото общата криза на управляващите елити в ЕС може започне да се развива на принципа на „ефекта на доминото“.

В началото на декември в Австрия ще се проведат президентски избори, и в светлината на случващото се и в други европейски страни, победата на Норберт Хофер, представител на крайнодясната Австрийска партия на свободата, изглежда все по-реална.

И ако победата на генерал Радев западноевропейските медии все още се опитват да припишат на носталгията на българите по времената на тесни съюзнически връзки със Съветския съюз, то Австрия традиционно е смятана за един от стълбовете на Евросъюза.

Но ако групировката на евроатлантическия елит понесе поражение и в Австрия, то кризата в ЕС може да стане необратима.

*Пьотр Искендеров, старши научен сътрудник в Институтита по славянознание към Руската академия на науките, международен наблюдател на „Россия сегодня“