“Отидох на работа с тъмна коса, а се върнах побелял. Бях на 37 г., но в онази нощ не само аз побелях. Беше толкова страшно, че дълго след трагедията не можехме да говорим за нея. Да не дава господ никому да види това, което видяхме ние.” Това си спомня лекар, участвал в спасяването на оцелелите от най-страшната жп катастрофа в историята на СССР и Русия. Причината е огромен облак газ, трупал се в продължение на седмици заради пробития газопровод “Сибир-Урал-Поволжие”, разказва "24 чака". 

За зла участ искра от спирачките предизвиква апокалиптичен взрив точно в момента, когато през обгазения район Табелата “Адлер-Новосибирск” се вижда край един от смачканите вагони. се разминават два претъпкани пътнически влака Ужасяващата равносметка е: 575 загинали на място, от които 181 деца. 623-ма тежко обгорели, с белези, травми и осакатявания за цял живот. 

Трагедията влиза в хрониките като “катастрофата край Уфа”, макар тя да се случва много по-близо до град Аша. Всичко започва на 3 юни 1989 г., когато машинист на товарен влак, пътуващ по отсечката Аша-Улу Теляк в Башкирия, съобщава някъде около 22 ч, че по линията се носи силна миризма на газ. Предупреждението обаче или не стига до диспечерите, или е пренебрегнато от отговорните лица. 

Около 1,14 ч местно време на 4 юни в низината, запълнена с “газово езеро”, се засичат два пълни с курортисти влака - единият от Адлер за Новосибирск, а другият в обратната посока. Секунди след това гръмва експлозия, при която на мига се възпламенява цялото количество изтекъл газ. В образувалата се огнена топка температурата веднага се качва до 1000 градуса.

Според официалните данни взривът е колкото 300 тона тротил. Днес обаче някои медии твърдят, че е бил равен на 12 килотона, при положение че атомната бомба над Хирошима през 1945 г. е била еквивалентна на 16 килотона. Само фактът, че катастрофата става в тайгата и наоколо не е имало населени места, предотвратява още по-голям кошмар. 

Взривната вълна изпочупва прозорците на къщите в намиращия се на 11 км град Аша, а заревото се виждало на 100 км. “Ако има ад, бях попаднал в него. Вървях в тъмното по насипа, пред мен всичко гореше, а от огъня изпълзяваха хора. Кожата им висеше на парцали, на други се виждаха вътрешностите.”,  си спомня Анатолий Безруков. Той помага на спасителите да вадят оцелелите и спасява 7 души. Никога не може да забрави първото нещо, което вижда - кукла, а до нея откъснат крак. 

Помощник-машинистът на влака “Новосибирск-Адлер” Сергей Василев през 1989 г. е 18-годишен. Днес разказва, че му предстояло след три дни да отиде войник. Спомня си, че му направила впечатление “лошата мъгла”, която се стелела по земята. Когато чул експлозията, помислил, че е започнала война Изгубил съзнание, а когато се съвзел, наоколо всичко горяло. “По мен бяха останали само пагоните, коланът и гуменките без подметки. Бях обгорял 80%, но се движех, бях в шок. В един от вагоните баба с петте си внучета отивала на море. Видях я, че удря по стъклото, а то не се чупи - двойно е. Взех камък и го разбих. Успя да ми подаде три от децата, другите две загинаха. Бабата също оцеля, после ме намери в болницата в Свердловск”, разказва Василев. 

Според Сергей Косматков от едно от селищата, от което се притекли хора да спасяват, жертвите не са 575, а 651. “Просто не успяха да ги разпознаят, от тях беше останал само прах и някоя кост. След два дни пратиха работници да слагат новите релси - направо върху останките. Тогава направихме жива верига и започнахме да събираме всичко в чували. Погребаха ги направо край пътя. След три години в тяхна памет построихме там обелиск”, връща се към преживения ужас Косматков. 

От 37 вагона в двата влака 11 са изхвърлени от пътя, 7 изгарят напълно, другите 26 изгарят отвътре. Всъщност по разписание те не трябвало да се срещат - единият се забавил заради технически проблем, от другия свалили жена, която започнала да ражда.

По официални данни пътниците били 1284, децата под 5 г. обаче пътували без билети, имало и много такива, които се промъквали гратис. На билетите не се отбелязвали имената, така че вероятно пътуващите са били повече. И двете композиции били пълни докрай с курортисти, които или отивали, или се връщали от Черно море. 

Имало цели загинали семейства, така че нямало кой да даде каквато и да било информация за тях. Възможно е жертвите да са били и над 780, твърдят някои от източниците. В Челябинск се качила цяла група ученици, които отивали на гроздобер в Молдова. Учителката, която ги водела, помолила началник-гарата от съображения за сигурност вагонът със седмокласниците да е в началото на композицията, вместо това го закачили накрая. Само 9 от пътуващите над 50 души в този вагон останали живи. 

Според официалната версия газопроводът, разположен на 900 метра от релсите, бил повреден от екскаватор още при строителството му 4 г. по-рано. Тази версия гласи, че изтичането започнало едва 40 минути преди експлозията. Според друга ставало дума за корозионните въздействия на т.нар. блуждаещи токове на жп трасето върху външната обвивка на тръбите. Две-три седмици преди инцидента по повърхността се образувала микропукнатина, която впоследствие се разширила. Знае се също, че 3 часа преди трагедията налягането в газопровода спаднало. Вместо да търси теч обаче, дежурният екип увеличил подаването на газ. Впоследствие от почти двуметровата пукнатина изтекли големи количества пропан-бутан и други лесновъзпламеними въглеводороди. 

Делото за катастрофата край Уфа продължило 6 години. За смъртта на 575 души били наказани жп работниците, обслужващи участъка. Те получили по две години затвор. Няколко от строителите на газопровода получили условни присъди. Реалните виновници никога не били открити. След Уфа дефектният тръбопровод бил спрян и демонтиран.