От Пламен Енчев, в. "Труд"*

За по-малко от месец два изтребителя не можаха да кацнат и паднаха в морето по време на мисии от борда на руския самолетоносач „Адмирал Кузнецов“. За щастие пилотите успяха да катапултират и бяха спасени. Случките обаче станаха повод за много коментари за равнището на боеспособност на руския флот, както и за сравнения с армадите на други държави.

Първо, едва ли беше необходимо да се командирова единственият руски самолетоносач от Северния флот чак в източната част на Средиземно море. Русия и сега разполага с перфектна база в Сирия, ползва летища в Иран за ударите срещу бунтовниците от „Ислямска държава“, успешно изстрелва високоточни ракети от Каспийско море, стратегическата авиация също не е за подценяване. Бомбардировките се оценяват като ефективни, джихадистите търпят огромни загуби, вероятно скоро ще бъдат изтласкани напълно от Алепо. Значи показното пътуване на „Адмирал Кузнецов“ и използването на неговата палубна авиация цели много повече пропаганден ефект, отколкото да има реален принос в операциите от въздуха.

Второ, самолетоносачът участва за първи път в истински военни действия и вероятно липсва достатъчна тренираност на персонала и на пилотите. Да припомним на читателите: дълго време в СССР, а после и в Русия не се обръщаше сериозно внимание на авионосния флот. Практически до средата на 70-те години на миналия век на самолетоносачите се гледаше като на нещо ненужно, твърде скъпо и неефективно удоволствие. А в това време страни като САЩ, Великобритания и Франция усилено развиваха този вид флот. Сега Русия разполага само с един такъв кораб, а в САЩ са цели 10 и то доста по-големи и с повече самолети на борда. Ето още малко данни – „Адмирал Кузнецов“ е построен в периода 1985-1991 година в град Николаев, Украйна. Смята се, че е най-големият военен кораб, пускан на вода в СССР. Водоизместването му е около 67 хил. тона, което е доста по-малко от това на съвременните американски самолетоносачи – те стигат до над 100 хил. тона, съоръжени са с атомни двигатели и имат базирани по около 90 самолета на борда, докато при руския са около 20, ако броим и двата паднали неотдавна.

Трето, самолетите на борда на „Адмирал Кузнецов“ са от два типа – МиГ-29К и Су-33. В ход е сделка по доставка на МиГ-29К за Индия, където междувпрочем се експлоатира брат близнак на „Адмирал Кузнецов“, бившият „Адмирал Горшков“, сега „Викрамадитя“, още един има и в Китай. Та, индийците не били много доволни от палубните МиГ-ове и руснаците гледали да им докажат колко са добри и то в реални бойни операции. Значи, освен за пропаганда, говорим и за икономически интереси и за пари, разбира се. Базовият модел на МиГ-29 струва 11 милиона долара, а палубният – доста повече. Контрактът с Индия за 29 самолета през 2010 година се оценяваше на над 1,2 милиарда долара.

Четвърто, използването на палубните изтребители от самолетоносача „Адмирал Кузнецов“ не е толкова ефективно в сравнение с обикновената авиация. Руският авионосен крайцер не разполага с класическите парни катапулти, каквито сме виждали на американските самолетоносачи. Особеното при руския кораб е, че той има трамплин, по който се засилват самолетите при излитане. Това обаче ограничава техния боен обсег, както и въоръжението, което могат да носят. Затова и мисиите им са по-кратки. Кацането става както и при останалите самолетоносачи – специална кука в задната част на фюзелажа трябва да се закачи на ластично въже, което убива скоростта и съответно самолетът спира на палубата. Случвало се е много често това да не стане при първия опит, след което пилотът излита и захожда за втори или трети път. Нещо подобно е станало и при последния инцидент – въжето се скъсва или откача и самолетът пада в морето, пилотът катапултира и бива спасен с хеликоптер.

Пето, но не и последно. Говори се, че в края на 30-те години на миналия век римският папа Пий XI анатемосал Сталин заради репресиите в СССР. Вождът изслушал официалното съобщение и попитал: „А той колко дивизии има?“ Та и със самолетоносача така стоят нещата…

Възродителен процес

„Адмирал Кузнецов“ е най-новото име на първия съветски и руски самолетоносач. Първоначално, когато е разработван проектът, той се е наричал „Съветски съюз“. После при строителството е получил името „Тбилиси“, пуснат е на вода като „Леонид Брежнев“. Впоследствие пак е преименуван на „Тбилиси“ и накрая – на „Адмирал Кузнецов“. Самият адмирал е с големи заслуги към Военноморските сили на СССР, твърди се, че си навлякъл гнева на Сталин и после на Хрушчов именно заради вижданията си за строителство на самолетоносачи.

*Статията е публикувана със съгласието на автора