Премиерът на Исландия Сигмундур Гунлаугсон подаде оставка, съобщи БНТ. До тук се стигна след разкритията от панамските документи, че заедно с жена си, Гунлаугсон държи милиони долари във фирма на британските Вирджински острови, без да го споменава пред данъчните.
Руски журналисти, които са участвали в публикуването на изтеклите от панамската юридическа кантора Мосак Фонсека документи, допускат, че президентът Путин лично е замесен.
Роман Анин, журналист от в. "Новая газета": "В Русия бяха открити сметки и компании, които са принадлежали на един от близките приятели на Владимир Путин. Съвкупността от доказателства, открити от журналистите в тези документи, показват, че тези офшорни компании може би са свързани с Путин".
Украинският президент Порошенко пък директно ще бъде разследван от данъчните служби също заради негови офшорни авоари.
Андрий Марусов, "Прозрачност без граници": "Ако държавният глава е лъгал в декларацията си, това е сериозен удар срещу всякаква антикорупционна битка в страната".
Ударът е сериозен, защото главният прокурор на Украйна вече се оттегли заради обвинения, че пречи на борбата с корупцията. Оставката на Виктор Шокин беше поискана от Петро Полошенко.
Хора от обкръжението на Марин Льо Пен са замесени в така наречения "Панамагейт", пише Льо Монд, но лидерът на френския "Национален фронт" се разграничи от тях. Чрез адвоката си, уличеният в корупция Мишел Платини заяви, че сметката му в панамска банка е била известна на властите в Швейцария, където живее. Друга футболна звезда Лионел Меси също отрече да участва в данъчния рай, разкрит от панамските документи.
Германия планира да въведе национален регистър за прозрачност, за да принуди офшорните фирми да разкриват имената на собствениците.
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.