Френският остров Корсика отново поиска независимост от Париж. Местен политически лидер обяви, че привържениците на независимостта на корсиканци са все повече и е време родното място на Наполеон Бонапарт да се отдели в самостоятелна държава.

Лидерът на партия "Свободна Корсика" и депутат в регионалния парламент Жан-Ги Таламони говори по време на годишната среща на европейските движения, борещи се за независимост, проведена в корсиканския град Корте.

По думите му битката, която се е водила 40 години, е спечелена. Таламони напомни, че от 2010 година законодателното събрание на Корсика, в което мнозинство имат левите партии, последователно гласува за приемане на закони, вдъхновени от идеите за самостоятелност на острова.

През последните години корсиканският език получи статут на втори официален, за което местните националисти се бориха в продължение на десетилетие.

Местният парламент пък проведе данъчна реформа в интерес на местния бюджет и бе решено да се слеят двата корсикански департамента в една административно-териториална единица.

По-късно тази година предстоят избори за регионални власти в Корсика. От десетилетия Корсика е един от основните центрове на сепаратизма във Франция. Средиземноморският остров е в състава на Франция от 1768 г., когато Генуезката република го дава на френската корона, за да си плати дълговете към Париж. Генуезците, владели Корсика от 1347 г. до 1729 г., били само едни от многобройните му завоеватели: етруски, римляни, вандали, вестготи, франки, сарацини, ломбарди, французи и дори за кратко през 90-те години на ХVIII в. – англичани. Това е причината и днес Корсика да не подлежи на лесна класификация. Макар от 1770 г. да е френско владение, тя се намира по-близо до Италия – само на 11 км от по-голямата си италианска посестрима на юг, Сардиния.

Лазурният френски бряг на север е на цели 170 км. Корсиканският език е по-близо до италианския, отколкото до френския и се говори от 65% от населението на острова. Затова указателните табели са написани на корсикански и на френски. Корсиканският национален герой Паскуале Паоли ръководи независима Корсика от 1755 г. до 1769 г., оглавявайки националното събрание от крепостта Корте във вътрешността на острова. Друг прочут корсиканец обаче – Наполеон Бонапарт, родом от Аячо, спомага за привличането на Корсика към френската държава.

Отдалечеността от континенталните територии и богатото местно културно наследство, тясно свързано със съседна Италия, през цялото това време подхранва сепаратистките настроения сред местните жители. От своя страна централната власт на Франция винаги пресича опитите на острова да получи прекомерна независимост.