Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Санкциите на САЩ и ЕС отдавна са факт, дори вече са тривиалност. Малцина са политиците, които успяха да влязат в по-голяма дълбочина за последиците на новите им издания не само върху Русия, но и ЕС и отношенията на останалия свят с нея. 

Тези дни, Алексей Кудрин, бивш финансов министър, чието мнение все още се чува от президента Путин и който ръководи Руския Център за Стратегически изследвания, излезе с необичайно рязко предупреждение към руския елит и общественост – санкциите ще се отразят много по-силно. Ефектът върху страната и режима може да бъде много драматичен. Без съмнение, последните санкции по силата на Закона за противодействие на противниците чрез санкции  (“Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act” (CAATSA)) – силно се различават от предишните версии – те са отговор на намесата на Русия в американските избори и този път преднамерено целят да причинят преки щети на руския управляващ елит, да променят политики и лидери. Ефектът им ще се простира не само върху сферата на руските публични финанси и икономически живот, но могат да разтърсят из основи модела на управление на Путин и вертикала на властта. САЩ изпращат просто послание – руският президент премина червената линия, като се намеси пряко във вътрешния демократичен процес. Русия ще трябва да се изправи пред последствията от своите действия. Няма място за преговори.

Руските политически и бизнес олигарси, и изобщо хората с власт или ще трябва да се разделят с богатството си на Запад или да изоставят Путин.

Според Алексей Кудрин, новите санкции „са напълно нова, качествено по-твърда версия“, която покрива не само Русия, но руски и техните партньорски компании по целия свят, както и бизнеса им в САЩ или с американски компании. САЩ се прицелват в двата ключови сектора на руската икономика, които „хранят“ и „пазят“ режима на Путин – отбранителния и разузнавателен сектор, нефтените и газови компании, както и силови структури, ангажирани в нарушения на човешки права и корупция.

Последната версия на американски санкции ще бъде наложена в три етапа:
Първата фаза ще стартира на 28 ноември, когато условията за финансиране на руската държава и бизнес ще бъдат драстично затегнати. Срокът на заемите в чужда валута, които се отпускат на руски държавни банки е рязко съкратен на 14 (!?) дни, докато руските държавни корпорации ще трябва да се справят в рамките на двумесечен срок. Това оставя място само за краткосрочно рефинансиране, едва покриващо нужди за избягване на дефолт по дълг. Подобни свръхкратки срокове изключват кредитен ресурс да се използва за публични инвестиции или покриване на бюджетни нужди. Новите американски рестрикции не касаят само банки на САЩ и техните филиали в чужбина, но и трети страни, които имат взаимоотношения с американски компании или институции – това което прави тези санкции с глобален обхват.

Интерпретацията и прилагането на санкциите е възложено на Министерството на финансите и Държавния департамент на САЩ, които разполагат със значителна гъвкавост, позволяващи на двете институции да решават казус за казус, като се съобразяват с националния интерес. Много компании в момента наемат правни кантори и лобисти в опитите да намалят риска и пледират своя интерес пред двете институции, за да постигнат изключения за себе си, пълни или частични. Най-трудната част в така обявените санкции е, че без твърди и ясни правила и дефиниции – всички потенциално засегнати лица остават в режим на догадки, като неизменно отчитат най-лошите сценарии и прекратят изпълнение на договори или сделки. Несигурността се превръща в самоограничител.

След 29 януари, 2018, забраната за доставка на технологии за добив на нефт и газ ще бъде приложена и за 39 структури на руското правителство, включително разузнавателни служби – военното разузнаване /ГРУ/, Федералната служба за сигурност /ФСБ/ и Службата по външно разузнаване /СВР/, по-голяма част от важните предприятия във военно-промишления комплекс /Ижмаш, Алмаз-Антей/, самолетостроенето /Туполев, Сухой, МИГ/.

Началото на третата фаза ще бъде дадено, когато Белия дом прецени и тя включва координирана със съюзниците на САЩ забрана за инвестиции във всички важни проекти за износ на енергийни суровини от Русия като Северен поток – 2, Силата на Сибир и Турски поток, както и разширение на списъка със санкционирани със заводите в тежкото машиностроене, Руската ж.п. Компания – РЖД, забрана за участие в приватизационни процедури, както и персонални санкции срещу най-богатите хора в Русия.

Алексей Кудрин отбелязва, че САЩ се стреми да забрани инвестициите и реализация на сделки не само на американските и техните свързани компании, но също така заплашва да въвлече партньорски „компании от други страни“.

В резултат на това, както бившият финансов министър посочва всички транзакции в твърда валута могат да попаднат в категорията „високорискови“, като по този начин доведат до по-високи разходи при външнотърговските сделки на руските компании. Недостигът на твърда валута, от своя страна, може да принуди руските компании да търгуват в рубли, включително като търсят разбирателство с чуждите са партньори за търговия в национални валути по силата на междуправителствени споразумения. Това ще доведе до съществено нарастване на разходите и рискове. Кумулативният ефект за руската икономиката може да бъде опустошителен, измерен в спад на БВП, по-висока инфлация и загуба на работни места.

Черният списък на близките до Кремъл олигарси, които ще бъдат обект на санкции, ще бъде изготвен от Министерството на финансите през февруари.  Министерството трябва да представи доклад пред Конгреса с аргументи по забраната за инвестиции в руски държавни облигации.

Алън Карташкин, партньор в Debevoise & Plimpton LLP обяснява фундаменталната новост на тези мерки – правителството на САЩ може да накаже всеки партньор на компания, включена в санкционния списък, която заключи „съществена“ сделка – т.е. от 1 милион долара до 10 милиона, в зависимост от бизнес сектора, като последната дума остава за Държавния департамент. Обхватът на наказателните действия се простира между рестрикции за износа на стоки и технологии от САЩ, забрана за получаването на финансови услуги от САЩ и за привличане на финансиране от американски банки и инвеститори, до ограничаване на правото на притежаване на недвижимо имущество в САЩ, забрана за влизане и отказ на визи, за притежаване на акции и достъп до управление в американски компании.

Веднъж попаднали в санкционния списък ще бъде много трудно да се излезе от него, или да се отменят санкциите, тъй като това ще изисква нов законопроект, пълноценен преглед и процедура по приемане през двете камари на Конгреса. Президентът Тръмп е на практика „с вързани ръце“ – Законът CAATSA дава право на Конгреса да блокира всеки негов опит да вдигне санкциите или да изключва тяхното действия произволно. Условията е същата както при поправката Джексън-Ваник, която бе одобрена по време на пика на Студената война през 1974. На практика тя замрази търговията между САЩ и Съветския съюз. Тази поправка бе отменена след 38 години.

В края на октомври, Държавният департамент и Службата за контрол върху чуждестранни активи – ОФАК на Министерството на финансите публикуваха указания за прилагане на Закона за противодействие на противниците чрез санкции – CAATSA от 2017 година, който отразява в значителна степен интересите на съюзниците на САЩ в Европа и по света. Напътствията третират режима на вторичните санкции спрямо включени в списъците физически лица – тъй наречените изрично посочени физически лица – SDNs и компании, които не попадат по режима на секторните санкции, като например тези за технологиите в сферата на нефта и газа.

Тези прицелени санкции касаят газо и нефтопроводи, според указанията няма да включват проекти, които вече се реализират – заварено положение. Въпреки че пряк ефект върху Северен поток – 2 и Турски поток от санкциите е малковероятен, те ще засегнат, при повечето разглеждани сценарии, оншорните участъци и наземните маршрути.

Регулациите, които ще определят приложението на санкциите тепърва ще бъдат публикувани.
Указанията на ОФАК де факто третират посочените лица и компании от Русия по същия начин по който третират Северна Корея, Иран или Хизбула.

Според Стийн Джакобсен, главен икономист на банката Саксо, частта от санкциите, която най-силно ще засегне Русия безспорно е забраната за инвестиции в публичен дълг на руската държава. Ако тази част се приложи, ще последва бягство на спекулативен капитал от рублата и от федерални суверенни облигации. „Тази стъпка ще удари руската икономика повече от всички други санкции преди това взети заедно, – отбелязва експертът, който напомня че за последните две години нерезиденти са инвестирали близо $ 25 милиарда във федерални заемни облигации – ОФЗ – обеми, които са внушителни, и които при най-малкото възприятие за риск, ще избягат бързо.

Ефектът на санкциите върху Русия също трябва да бъде оценяван на фона на потенциала за взаимно усилвaщите се кризи в ключови страни на възникващите пазари – Саудитска Арабия и Венецуела, което може да отключи вълна от продажби и бягство на капитал, които да се отразят и на Русия.“