Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова използва най-безцеремонно организацията, която ръководи за постигане на личните си амбиции и цели. Това пролича особено ясно, след като тя се впусна в надпреварата за нов шеф на ООН. Българката прави кампанията си по света, пътувайки на разноски на ЮНЕСКО. Само преди седмица тя бе в Китай, след което сложи като реклама снимката си с китайския външен министър на челната страница на сайта на ЮНЕСКО. Поредна демонстрация в тази посока е решението й да връчи на американския президент Барак Обама награда за мир, учредена от световната културна организация (виж ТУК). Наградата за мир е учредена от ЮНЕСКО през 1986 на името на първия президент на Република Кот д'Ивоар - Félix Houphouët-Boigny. Ежегодно отличието се връчва на "живи лица, институции, публични или частни организации, допринесли за запазването на мира между народите, при пълно зачитане на Хартата на Обединените нации и Конституцията на ЮНЕСКО“.

Смущаващ е фактът, че решението за номинирането на Обама става точно в разгара на обсъжданията, кой ще замести Бан Ки-Мун на важния поста в ООН. Знае се решаващата роля на САЩ при избор на нов генерален секретар. Именно заради това сред членките на ЮНЕСКО се коментира, че номинирането на Обама е злоупотреба с власт, а Бокова е в морален конфликт на интереси, защото се нуждае от благоразпложонието на най-голямата сила в света. Не случайно на последното заседание на Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО остро е поставен въпросът за смисъла от тази награда и начинът й на присъждане, коментират пред Faktor.bg осведомени източници от организацията. Държавите членки така и не са получили отговор от генералната директорка и на друг парлив въпрос - защо все още държи на служба г-н Траоре – служителят, отговарящ за присъждането на наградата, въпреки напредналата му възраст – близо 10 години над допустимата по правилника за пенсиониране в ЮНЕСКО. Но кой друг, ако не един послушко и зависим служител би изложил и себе си, и организацията в интерес на едноличните амбиции на Бокова, коментират служители.

Според тях Ирина Бокова явно добре е усвоила

стила и методите на комунистическа дипломация,

която щедро раздаваше отличия, призове и международни награди като форма на отблагодаряване или като увертюра за постигане на определена цел. В тази игра на жестове Бокова е добър стратег – предишният път наградата за мир на ЮНЕСКА беше връчена на президента на Франция Франсоа Оланд, а сега отличен е Обама. В организацията иронично се шегуват, че ако запази поста и следващата година, най-вероятно новият номиниран ще бъде самият Владимир Путин.

По сведения на информирани източници от ЮНЕСКО американският президент категорично е отказал наградата, предпазвайки се от неочакван скандал, но информацията за това се пази в тайна и не й се дава гласност. Така международната организация се оказва в небрано лозе заради Бокова, а и трудно ще се измъкне от нелепата ситуация. Ясно е, че докато държавите членки на ЮНЕСКО оставят генералният директор да налага спорни решения, от които има личен интерес за сметка на данъкоплатците, правилата и принципите в организацията, авторитетът на ЮНЕСКО ще бъде незавиден.

Преди време "Интърпретър" с основание разкритикува управленските качества на Бокова и подхода й по отношение на финансовата криза в ЮНЕСКО (организацията загуби 22 процента от бюджета си през 2011 г., след като САЩ спряха финансирането заради приемането на Палестина за член)".

Държавите членки днес питат, защо Бокова за пет години не предприе нито един сериозен демарш, с който да накара САЩ да преразгледат това си решение, с което поставиха ЮНЕСКО в ситуацията на жив труп, а сега щедро раздава награди. Защо нямаше нито едно комюнике, нито един апел към разумно преоценяване на ситуацията, защо не се мобилизираха нобеловите лауреати или научната и културна общественост, за да упражнят натиск, с който да спасят финансово организацията? Но Бокова не потърси такъв път за

диалог нито със САЩ, нито с Израел

Името на шефа на ЮНЕСКО и български кандидат за председател на ООН бе замесено и във връзки с диктатора на бившата Съветска република Азербайджан.

Сред международните лобисти на диктатора Илхам Алиев, Foreign Policy Journal нареди и българката. Бокова е приела щедри дарения от страна на кървавия диктатор на Азербайджан, предоставяйки му възможност да използва платформата на ЮНЕСКО, за да тиражира информация с пропагандна цел“, писа изданието. Като кризисен пиар бе определено и решението на Бокова да номинира за посланик на добра воля към ЮНЕСКО в категорията "шампион за мир" най-голямата ни звезда във футбола Христо Стоичков.

Генералният директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Ирина Бокова и посланикът на добра воля на ЮНЕСКО Хърби Хенкок обявиха преди няколко месеца и петия Световен ден на джаза, който се празнува по целия свят на 30 април 2016 година. Президентът Барак Обама и първата дама Мишел Обама бяха домакини в Белия дом на петата годишнина на концерта, а проявата също бе коментирана като непозволена реклама за Бокова.