Бандитската приватизация беше извършена от ДС и комунистическата номенклатура

Няма вероятност революцията от 10-и януари 1997 г. да се повтори, защото онези два милиона българи от площадите сега са в чужбина, казва пред Faktor.bg бившият парламентарен секретар на кабинета „Виденов” Пламен Николов

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Николов, депутатът от БСП Румен Гечев обяви преди дни, че правителството на Жан Виденов е свалено преди 18 г. с преврат от хората, които са приватизирали българската икономика, това ли е истината?

- Съмнявам се, че Гечев може да назове подобни конкретни хора, тъй като към онзи момент такива лица няма. Освен това не смятам, че това, което се случи януари 1997 г., може да бъде окачествено като преврат. Действително имаше голямо обществено желание кабинетът на Виденов да прекрати мандата си предсрочно. Това желание беше  силно и в редиците на БСП, и  на левицата. Но да не забравяме, че през декември 1996 г. имаше извънреден конгрес на БСП. На него Виденов първо инкасира пълен провал като партиен лидер, подаде оставка и може би това повлия по-късно да подаде да падне и като премиер. Ако Румен Гечев смята, че конгресът на БСП е бил част от преврата и сценария за падането на правителство да каже директно. Ако е така, означава, че имаме рецидив и БСП е толкова превратаджийска партия колкото и БКП, която направи преврата на 10-и ноември 1989 г.

- Проф. Гечев говори за някакви абстрактни хора, които са сложили в джоба си държавната икономика, но всъщност тя не беше ли разкешена от бившата номенклатура на БКП, ДС и децата им?

- Бившата номенклатура на БКП и бившата номенклатура на настоящата ДС приватизираха икономиката. Няма бивша Държавна сигурност, има настояща частна политическа полиция, която напълно съвпада  по методите си на работа с някогашната ДС. Така че бандитската приватизация беше бандитски извършена първо от ДС и различни милиционерски кръгове и лобита. Това, че милиционерското лоби около Виденов и Румен Гечев не сполучи много в тази приватизация, вероятно ги кара да се чувстват ощетени и да смятат, че срещу тях е бил извършен преврат. Но това, което казвам сега, звучи в някаква степен голословно и е трудно след 17 години да се облече в някаква конкретика, но все пак ще посоча два сериозни аргумента.

Кой подготви бандитската приватизация? Подготви я именно правителството на Виденов, с мерките , които предприе за да унищожи българските банки, които реално вече бяха приватизирали част от държавната индустрия, тъй като голяма част от нея се рефинансираше и финансираше от частните банки, а те на свой ред се рефинансираха от БНБ. Банките бяха притисната тогава от две посоки – първо Тодор Вълчев като говерньор на БНБ погна правителството на Виденов и въведе рестрикции по отношение на рефинансирането. От друга страна, по команда на премиера беше забранено на големите частни фирми да обслужват кредитите си към големите частни банки. Ясно беше, че щом се тръгва към такъв хулиганско-бандитски сценарий, тяхното намерение беше да унищожат банките, независимо, че в тях се намираха и спестяванията на гражданите. Ясно беше, че ще заграбят тези спестявания и ще  преразпределят в полза на нови милиционерски кръгове и лобита вече разпределената баница. Но освен това създадоха условия за намеса на тези милиционерски среди, които са прокремалски обвързани. Поради ред обстоятелства  Кремъл и рубладжиите в България бяха поизостанали в контрола на обществените процеси и не можеха да влияят  върху тях. Политическата задача, която си бяха поставили, бе да възстановят контрола тотално върху обществено-политическите и стопански процеси в страната. Всъщност драмата на Виденов и правителството му, които напоследък се изобразяват като борци за национални каузи, отстояли българските интереси по проекта „Бургас-Александропулис”, не допуснали да се заграби „Булгаргаз” от руснаците и Кремълските вождове, се свеждаше само до това, че вярваха, че кремълските господари са готови да делят с тях. Но когато разбраха, че са едни пионки и никой няма да дели с тях нищо, започнаха да увъртат, да усукват, да дават заден ход, като единственият  им мотив беше неудовлетворените им лични амбиции.  Да не забравяме и за друга бандитска история по това време – предизвикването на зърнената криза пак от хора, близки до Виденов и  неговото обкръжение. В дъното на този грабеж бяха неговите вицепремиери. Човекът, който сега говори за преврат, тогава беше известен с прозвището „Гумен Речев” и беше тогава министър на едно измислено ведомство, което се наричаше Министерство на икономическата политика. То не функционираше въобще, а Гечев не беше в състояние да формулира основните задачи и приоритети на министерството си.

Вторият ми аргумент, че твърденията на Румен Гечев  са безпочвени, е бандитският начин, по който беше приет Законът за масовата приватизация. Бандитското администриране беше осъществено от хора, най-близки до Гоце. Някои милиционерски кръгове лансираха още през началото на 90-те години този начин на масова приватизация, който по-късно се случи при Виденов. Законите в тази посока бяха приети с мнозинството на БСП. Тоест, тези два аргумента, които изложих, показват колко криминален е бил начинът на действие на правителството, с цел да облагодетелства върхушката на БПС, да премахне състезанието и конкуренцията, да може само милиционерите и червената номенклатура да са на масата на разпределянето.

- Защо в средите на БСП и до сега се страхуват да посочат директно в чии ръце премина държавният капитал, и все говорят за някакви митични и неизвестни приватизатори?

- Тези приватизатори съвсем не са абстрактни. Но се мълчи за тях, защото това е едно от нещата, което ги изобличава пред обществото. По този начин те ще бъдат осветени и няма да имат възможност да се прикриват зад твърдения и морални основания отново да искат да управляват страната. Това е и една от причините да не подкрепям сега това правителство на Орешарски, въпреки, че свършиха и някои полезни работи за хората. Но твърде опасно е да кажеш, че ще свършиш някои полезни работи, докато бандитстваш. Не смятам, че това е приемлив баланс. Докато се осъществява „Южен поток”, който за години напред ще сложи България в Кремълската ясна, каквото и добро и смислено да направят от БСП,  ще е за прикриване на бандитския проект „Южен поток”.

- Ще има ли кураж БСП  да въведе данък богатство и да реанимира строежа на „Белене”, или с ДПС разиграват някакъв цирк пред избирателите?

- Според мен тази тема е някакъв флирт с избирателите, защо Румен Гечев казва - ние изпълнихме вече 80% от обещанията. Така искат да отклонят вниманието от текущите проблеми, да покажат, че не  са всевластни, че водят дебати с партньорите си, но всичко това е наивно. Реално няма икономическа ситуация за отпадането на плоския данък или за повишаването му. А що се отнася за „Белене”, мисля, че това е тема, натрапена от Гоце и не му завиждам на Станишев, че ще трябва да се оправя в ситуация, в която дневният му ред е написан на друго място, а  не в неговия кабинет и не от него. Той трябва да измисля какви маньоври да прави, както казваше Тодор Живков, за да може хем да защити тази проблематика, която му е натрапена сред партийните членове, които не са проумели още колко вреден е за България проектът „Белене”, но и да създава илюзията, че се прави нещо за съживяването на този корупционен и бандитски проект.

- Защо след  провала на Жан Виденов и министрите му освен Румен Овчаров никой друг не е влизал в продължение на години във властта, а сега изведнъж реанимираха Румен Гечев?

- Опитаха се да реанимират и другия вицепремиер на Виденов - Дончо Конакчиев. Той беше номиниран на последните избори в същата листа на 23-ти многомандатен район, но беше на по-задно място от Гечев и по тази причина не му стигнаха гласовете. Връщането на Гечев в политика си обяснявам с активирането на това милиционерско лоби, което и тогава поддържаше Виденов и което е успяло да пробие по някакъв начин в търсенето на баланс между различните милиционерски кръгове на „Позитано”. Там е ясно, че има битка между групировките на Гоце и Гоцевщината (Георги Първанов, б.р.) и на Сергей Дмитриевич. Явно Станишев е бил принуден да направи компромиси и да допусне други играчи, независимо, че са компрометирани, единствено с цел да създаде баланс, да постави в изолация Гоце, но вероятно и да стабилизира себе си. Не е ясно обаче дали ще успее да постигне този ефект. Тази игра е хазартна, а Сергей не е по начало хазартен тип. Познавам го доста от близо и то от дълги години.

- На какво ниво е бил контактът ви със Станишев и през кой период?

- Контактът ми е бил много директен и пряк. Ще кажа за първи път публично нещо, което не съм споменавал никога до сега. Аз съм единият от гарантите и поръчителите на Сергей при приемането му в БКП. Помните, че за да стане човек член тази партия трябваше да има двама стабилни поръчители, които да го предложат и гарантират за неговата благонадеждност и полезност за партията. Сергей избра именно мен за свой поръчител в БКП. Този факт не е публично известен, но сега му го припомням чрез това интервю. Нека да се сети, когато бяхме млади какви идеали имахме и да не позволява те да се превръщат в разменна монета.

- Променил ли се е Станишев от времето, когато кандидатства за член на БКП, до позицията му днес на лидер на БСП и ПЕС?

- Кардинално се е променил. С него сме общували повече от 10 години, после контактите ни охладняха и за първи път октомври месец 2012 г. той прояви куража да се ръкуваме във фоайетата на парламента. Преди това повече от 10 години не си бяхме казали дори „Добър ден”. Но срещата ни беше толкова мимолетна, че дори не успях да честитя раждането на дъщеря му. Бях изненадан, той направи стъпката, която аз не бих прекрачил, прояви смелост, впечатлен съм от това. Но в крайна сметка преди много години нас ни е свързвало едно искрено приятелство, което после се загуби, но споменът за него е останал. Нашите различия сега са изключително големи. Аз не подкрепям неговото правителство, когато имам време ходя на протестите. 

Сегрей се промени в много неблагоприятна посока. Ще ви дам следния пример. Когато през 1991 г. сини депутати гладуваха срещу новата конституция, ние двамата обикаляхме около църквата „Св. София” където недоволните се бяха разположели. Тогава моето поведение по отношение на тези хора беше много хулиганско. Аз просто  бях един червен боклук в пълния смисъл на този дума. Сергей, като човек с много добро домашно възпитание ме възпираше от реакции. Казваше ми: „Пламка, не се дръж така с тези хора, те си имат своите виждания и представи, свои идеи, няма смисъл да ги провокираш”. Съжалявам, че този Сергей Дмитриевич,  го загубих. Аз също се промених през годините. Но затова ще кажа, че нашето общество продължава да се нуждае от лустрация за всички като мене, защото ние носим със себе си онзи манталитет, ние носим онази арогантност, която периодично избликва у нас по един или друг повод. Трябва да се освободи обществото от нас не само като управленци, но въобще от нашия манталитет и ценности.  Смисълът на лустрацията е да не можем да предадем този порочен манталитет на следващите поколения.

- Парите или властта промениха  Станишев?

- В един момент са надделели някои негови недостатъци в характера, допуснал е тогава да бъде увлечен в милиционерски игри и когато е бил вече поувлечен в тях е започнал да се опитва да оцелява, и да дава заден ход по определени въпроси, но е бил принуждаван да прави неприемливи компромиси. Хора като него нямат личен живот на практика и стават много уязвими. Надявам се, въпреки всички негативни медийни съобщения за неговото семейство, да успее да възстанови личния си живот. И ако има политическо бъдеще, да се връща през семейните ценности към човешките. За промяната му са изиграли значение и други фактори, но те са твърде лични и аз не желая да ги коментирам. Истината е, че ние в началото на прехода бяхме поуплашени. Като казвам "ние" имам предвид хората от БКП, от ДС, от номенклатурата, защото и аз съм от тези среди. Ние си въобразявахме, че ще направим по правилния начин обществената промяна. Една част от нас разбраха, че не сме способни да извършим това нещо и се оттеглиха,  самолустрираха се. Други се поуплашиха повече, но мозъкът им е бил прогнил от десетилетия и  вярваха, че само те творят историята. Ето още една причина да бъдем лустрирани. Тези наши съграждани, които не са мислили като нас за промяната,  трябва сега да имат възможност да създават обществения климат, доверие и изява. При нас промяната много бавно настъпи. Така си обяснявам, че и при Сергей настъпва промяната, по-бавно отколкото при други хора. Та той е на топа на устата и трябва непрекъснато да взима някакви решения, повечето, от които са половинчати и компромисни.

- Днес бихте ли станал поръчител на Станишев?

- Със задна дата аз се радвам, че избра мене да му бъда поръчител, защото тогава бях един много оперетен антиживковист. Той ме приемаше на сериозно, но различаваше в моята оперетна персона сериозните неща. Днес бих му бил поръчител да се предпази от Гоцевщината и милиционерщината. Това за него още не е късно, може да води битка и да не допуска да бъде въвличан в шумни афери като „Хохегер”, трябва да бъде предпазлив и добре информиран.

- Вярвате ли, че Станишев все още не е корумпиран и не се е предал на мафията?

- Не мога да кажа, много ми е болно да търся отговор на този въпрос. В годините, когато бяхме приятели, той беше по-свестния от двамата.

- Аферата „Хохегер” налага два извода – или Станишев е бил съучастник на Моника и Росен Карадимов при краденето на пари от държавата, или е бил глупак и не е разбирал какво вършат зад гърба му?

- Има и трети вариант – да е бил в невъзможност да реагира. Нека да си припомним някои неща за Росен Карадимов и как попадна при Сергей. Спомнете си чий зет беше Карадимов – на бившия червен депутат Соня Младенова. Как Сергей е бил пробит от тази милиционерска група нямам представа. Когато Карадимов в началото на прехода беше лидер на Комсомола и депутат, ние със Сергей бяхме „Господин Никой”. С какви обвързаности е живял Карадимов и с какви обвързаности е попаднал на съветническия пост при Станишев, а и какво е бил обещал да изпълни, за да се разплати с хората, които са му осигурили това обществено положение, можем само да гадаем. Мисля, че Станишев не е бил осведомен за аферата с Хохегер и не е бил наясно какви пари и как се харчат. Предполагам, че милиционерите съзнателно са му сглобили този сценарий, за да могат по-късно да го шантажират и изнудват. През този период той вероятно вече е имал отношения с Моника и това още повече е мотивирало милиционерите да произведат един силен компромат. Фактът, че този компромат излезе наяве показва, че не са успели да го пречупят. Ако шантажа е успешен, няма логика този скандал да се изведе като публичен. Това му дава възможност да продължи да се развива като политик, не като управленец. Да се поучи от грешките и българинът в него преди всичко да говори. Но това са само надежди.

- Могат ли сега на 10 януари да се повторят събитията от 10 януари 1997 г., когато разбунтувалите се българи свалиха Виденов от власт?

- Тази тема за аналогии с 10-и януари 1997 г. беше подхваната пролетта на 2008 г. в края на мандата на тройната коалиция, дебатираше се дали има условия да се повторят събитията. 2009 г. януари пак имаше протести и Михаил Миков пусна да бият студентите. От тогава непрекъснато се правят такива аналогии. Но тази тема се подновява от едни и същи милиционерски кръгове на цикли. За съжаление няма вероятност да се повторят събитията от 1997 г. Защото онези два милиона българи, които тогава направиха със своята нетърпимост тази революция, сега са в чужбина. Те раждат децата си в чужбина, плащат данъци там и ние тука сме един пост съветски бантустан, при това изписан с „А” и „Ц” – „сАветЦки”. На протестите сега се събираме отчайващо малко хора. Дано да е  прав политологът Антоний Гълъбов, който следи обществените настроения и готовност за протести. Той твърди, че степента на протестна готовност е над 40%. Дано да е така, хората трябва да се пазят от милиционерската паплач, която действа подмолно, пребива хората в гръб, създава фалшиви поводи за арестуване на граждани. След всичките тези 25 години преход действията на МВР сега показват, че се възстановяват и развиват тоталитарни практики, такива, каквито не биха могли да се случат по този начин даже и преди 1989 г. Сега миционерщината изначално вменява виновност на гражданите, участващи в протестите и на това основание издевателстват над тях, и ги малтретира. Лустрация трябва да има и за милиционерската паплач, тя е гръбнака на организираната престъпност.

- Възможна ли е да се проведе по законодателен път операция „Чисти ръце” срещу днешните олигарси, които приватизираха активите на Българската държава?

- Поляците направиха такъв закон, но заради това Качински плати със живота си. В Полша днес нямат съмнение, че зад този атентат стои Кремъл. Било е организирано убийство. В България грабежът беше много по ешалониран. Хората, които първи приватизираха, вече отдавна не държат собствености, капиталът е преразпределен сред милиционерски кръгове. Но всъщност виждате, когато някой като тези босове го убият - като стана с Кюлев, например. Какво се случва с неговото имущество, което уж му е принадлежало, с неговите проекти, които уж той е движел, какво става с административния капацитет, който е създал? Вижда се, че всичко това се разпилява и изчезва от наследниците и потъва в нечии други ръце. Със сигурност сме изтървали много време за закон „Чисти ръце”. Въпреки това той не е закъснял, но аз не вярвам, че има политическа воля за това в България. Посочете една политическа сила, която е готова да го формулира и подкрепи. Именно заради това нашата безпътица е безнадеждност, затова тези два милиона българи избраха да раждат децата си в чужбина.