Днес хората населяват – или поне са изследвали – практически всяко кътче на планетата. Но това мащабно разпространение на Homo sapiens по земното кълбо е било бавен процес. Първите хора напускат Африка преди 60 до 90 хиляди години и видът бавно се разселва по Земята в продължение на много хилядолетия.

Едно от последните места, до които достигат тези древни хора, е остров Рапа Нуи в югоизточната част на Тихия океан, по-известен като Великденски остров. Разположен на 3800 километра от бреговете на Чили (която анексира територията през 1888 година), Рапа Нуи е едно от най-изолираните места в света.

Неговите коренни жители, наричани също рапануйци, за първи път достигат бреговете на острова между 1150 и 1280 година и живеят в изолация до пристигането на нидерландския мореплавател Якоб Рогевен през 1722 година.

Макар европейците впоследствие да откриват впечатляващите статуи моаи, с които Рапа Нуи е най-известен, те се натъкват и на все още неразчетена писменост, известна като ронго-ронго – триизмерна система за писане, използваща изобразителни знаци, наречени глифи.
Но тъй като тази писменост е описана за първи път едва през 1864 година, археолози и историци оттогава размишляват върху един неразрешен въпрос: изобретили ли са рапануйците този език самостоятелно, или са били повлияни от европейците?

Какво е известно за тази „главоблъсканица“

Сега изследване се опитва да разреши тази езикова загадка, като предполага въз основа на радиовъглеродно датиране, че един от 27 дървени предмета с надписи ронго-ронго датира отпреди пристигането на европейците – приблизително от 1493–1509 година. Това откритие показва, че рапануйците вероятно са създали ронго-ронго независимо – рядко постижение в историята на човечеството, което обикновено се свързва със сложни държави.

Друго сериозно доказателство в полза на теорията за местния произход на езика е това, че ронго-ронго функционира съвсем различно от европейските езици, което очевидно свидетелства за липса на значително външно влияние. Водещият автор Силвия Ферара, археолог и лингвист от Болонски университет, публикува изводите на своя екип в списанието Scientific Reports през 2024 година.

„Този въпрос има решаващо значение, тъй като предполага възможността за независимо изобретяване на писмеността, подобно на това, както се е случило в други части на света, където писмеността е била оригинално творение – например в Месопотамия, Египет, Китай и Мезоамерика“, се казва в статията.

„Ако ронго-ронго предхожда пристигането на чуждестранни пътешественици, това може да представлява още едно – и най-късното – изобретяване на писменост в историята на човечеството.“
Макар една от четирите изследвани дървени плочки да предоставя доказателства отпреди европейския период, откритието е съпроводено и с няколко уговорки.

Първо, радиовъглеродният анализ може да определи само времето, когато дървото е било отсечено, а не кога върху него е направен надписът – макар Ферара да предполага, че столетна дървесина би била непригодна за такава задача.
Но по-важното е, че дървената плочка представлява единичен образец, тъй като всички останали изследвани плочки се отнасят към периода след контакта с европейците.

За да събере допълнителни доказателства, Ферара ще трябва да изследва други запазени плочки – всичко, което е останало отдавна забравения език. Но те са разпръснати по целия свят и достъпът до тях не е лесен.
Засега търсенето продължава в опит достиженията на този коренен народ да бъдат поставени в правилния исторически контекст.