Огнян Минчев

Либералите-глобалисти особено напоследък са много лоши хора, виновни за какво ли не, но когато става дума за упражняване на държавна власт, по-важно е кой упражнява властта, а не само и не толкова – кой дебатира и прави идеологии на държавната власт в публичния живот. Да, що се отнася до идеологиите – никой не може да вземе първенството на либералите-глобалисти в рекламирането на свободния пазар, малката държава, ултимативната ценност на частната собственост и т.н. Въпреки, че освен либералите глобалисти – много на брой „крайно десни” консерватори също стават и лягат с мантрата за свободния пазар и за съмнителната роля на държавата в каквото и да било. Но ако тези, които управляват държавата отстояват свои – собствени възгледи за властта и за системата на нейното упражняване, идеолозите ще си останат само безсилни говорители. Случва се обаче нещо друго. Либералите-глобалисти възхваляват свободния пазар и „малката” държава, но милиционерите-олигарси, които държат властта – стопанска и държавна - се възползват максимално от идеологическите блага на либералния глобализъм.

Хайде да видим 

кой управлява България през последните 35 години

 и кои управления могат да бъдат наречени „либерално-глобалистки”. Луканов искаше да прави либерални реформи, но партията възмутено не му даваше карт бланш. Наложи се да извика двама завалийки либертарианци от четвърти картофен пояс в Америка – Ричард Ран и Роналд Ът, за да му направят една страшна „програма” за ултралиберална реформа, с която Луканов отиде във Висшия съвет и размаха пръст – „Ако ние не направим каквото е необходимо, американците ще ни разгонят фамилията”. Десет години по-късно срещнах Ричард Ран на един семинар във Вашингтон и той ми се скара – „Такава хубава програма ви направихме, нищо не свършихте по нея...Poor fool…! Както и да е – Луканов мина и замина покрай властта... Правителството на Филип Димитров може да бъде спокoйно окачествено като либерално, но освен малката реституция на къщи и дюкяни, не успя за десет месеца да либерализира още кой знае какво...

Виденов бе знаменосец на държавното завръщане в икономиката. Макар че с масовата приватизация 

създаде едното от основните крила на милиционерската олигархия,

 която и до днес е на власт в България. Управлението на СДС и Иван Костов е пример за дълбочинна реформа на държавата и на икономиката, но неговият либерализъм бе отчетливо етатистки либерализъм. Иван Костов е единственият управленец в най-новата българска история, който изграждаше държава. Не успя да я изгради докрай за 4 години, но ако днес имаме НЯКАКВА държава – това е благодарение на Иван Костов и само на него. Защото от срутилата се посткомунистическа конструкция от времената на Беров и Виденов, Костов наистина 

постави основите на държава

 След него царят, Сергей, Бойко ... слагаха и махаха хора, градиха клиентели и партии-държави, но не надградиха с нищо модела на държава, положен от Костов. Махаха – но не добавяха. Повтарям – това беше етатистки модел – не либерално-глобалистки. 

Царската партия изобилстваше с либертарианци, които си свършиха работата, за която бяха назначени. Те довършиха процеса на придобиване на огромната държавна собственост от олигархгичните кръгове на висшите милиционери. Държавата окончателно зае ролята на „гумен печат”, с който новите „капиталисти” придобиваха държавни поръчки, тлъсти заменки и всякакви други хайдутлуци, иначе вписани на сметката на „свободния пазар”. Въртяха ДДС, митници, спекула и т.н., пак през съдраните одежди на на послушната клиентелна държава, чиято конструкция на олигархична прислуга бе в общи линии приключена по време на Тройната коалиция. 

Царската партия, БСП и ДПС доучредиха и каналите, чрез които 

руските другари връткаха енергиен монопол

 и система за корупционен контрол на висшите етажи на властта. Къде беше тук либералното? Как къде! Когато някой придобиеше смелост да попита – „Абе какви са тези кражби, абе какви са тези непрекъснати гигантски пари, които влизат във все едни и същи джобове!”, веднага се намираха дежурни либертарианци, които сторго го пресичаха: „Не се месете във функционирането на свободния пазар! Не разбирате нищо от капитализъм – отивайте на пазара, стига чакахте държавата да ви дава...” Трудно беше – и е – да се стигне до въпроса – „Абе защо държавата може да дава на Илия или на Делян, а на мене не може, това ли ви е на вас капитализма?”

Какво остана да се изгради от „либерално-глобалисткия” модел след 2009 г.? Пълният контрол върху правосъдието, разбира се. Започна се с КТБ, която събра на „голо хоро” около себе си целия „национален елит”, от всички клонове на властта – и започна да му раздава блага: кредити, високи лихви на депозити, от тук, от там – растеше плетеницата от зависимости на публичните хора от (полу)скритите зад сцената олигарси. На тази „либерално глобалистка” вакханалия сложи край фалитът... От тук нататък нотабилите се купуват парче по парче – изцяло на принципа на „свободния пазар”. 

Олигархията придоби правосъдната система, 

народонаселението бе насочено към арменския поп... Междувременно, през десетилетието на ГЕРБ либералният глобализъм достигна до нови етапи на развитие. Бюджетите бяха „постна пица” и винаги свършваха на излишък – чудотворство някакво... Излишъкът бе вливан в чешмички, градинки, стадиони и други силно ресурсни неща, за чиито харчове се произнасяше почитаемото правителство, а не парламентът. През тези либерално-глобалистки времена не бе закупен нито един патрон за армията – сигурно защото последната не беше максимално либерализирана. 

Строяха се много магистрали – достроиха се донякъде. Свободният пазар се вихреше под палката на либералния глобализъм, но за всеки случай всичко се строеше с държавни поръчки – без особено разнообразие в списъка на печелившите. Държавата продължаваше да заема полагаемото й се подчинено място в системата на „либералния глобализъм” – дойна крава, чрез която шепа мошеници преразпределяха националното богатство с максимален акцент върху своите джобове. България устойчиво зае своето място на дъното на Европа по коефициента на Джини – по поляризация между бедност и богатство. Само че алчността стигна дотам, че за някои олигарси имаше всякакви блага в неограничено количество, а за други – не. Последните се разбунтуваха. Разбунтуваха се и доста обикновени хора, които знаеха какво и кого не искат, но нямаше кой да им каже какво искат. Казаха им само кого искат. И „поисканите” се качиха във властта. Само че не знаеха какво да я правят. Дадоха я на пилота, който много й се кефеше. Защото можеше да сложи навсякъде свои хора и да махне хората на омразните други. И – оттам нататък, 

знаете я въртележката – власт-пари-власт прим...

Аз не ви ли казах, че след Иван Костов не е имало друг на власт, който знае какво е държава и как се прави държава.

Две недозряло кратки редовни правителства преминаха през този период след 2020 г. и те би трябвало да са еманация на либералния глобализъм. Всъщност, бяха до голяма степен повторение на този „либерален глобализъм”, който наследиха. Плюс някои положителни надстройки, за които отдавна беше време. Увеличиха се значително пенсии, заплати, социални разходи... Ама чакай, това не беше ли социализъм, а не либерализъм...? Днес плачем, че нямало държава по пътищата, нямало държава по морето, нямало държава в медицината, липсвала по ресторантите... Така е, 

няма държава – има власт на безскрупулна олигархия,

 на която не й пука за никого. Тази олигархия с помощта на идеологията на „свободния пазар” превърна държавата в мързелива и неука чиновническа тълпа, за да може да й заповядва и да я дои. Либерал-глобалистките идеолози и глашатаи носят изцяло вината, че позволиха на намагнитената олигархия да скрие своя грабеж зад надутите фрази за „либерализъм”, „евроатлантизъм” и „свободен пазар”. Сега същата тази олигархия войнствено ругае „либерал-глобализма” по логиката на народната поговорка – „Изтъках си платното, ритнах ти кросното...” Сега олигарсите са вече „тръмписти”, „консерватори” и радетели за „силна държава”. Не само защото времената се менят. А и защото вече всичко е тяхно, включително властта и закона и е време за една лично тяхна м-а-а-лко по-ефективна държава, която да върти сопата и да им пази имането. А иначе по пътищата, по морето, по болниците, по институциите – държавата ще си останат онези чичковци, които се разхождат и издават фишове за глоби. Така е то с държавата – за всекиго – по нещо! Иначе циркът продължава – сега е виновен „либералният глобализъм”... До вчера беше виновен Иван Костов... Слушайте ги, слушайте ги – животът ви си минава...