28 Април, 2026

Странен руснак иска да печели и да помага на България

Странен руснак иска да печели и да помага на България

Владимир Заводюк

„Все някога честният бизнес ще дойде на мода и в Русия, и в България”

Капитан I ранг о. з. Николай Йорданов

Владимир Заводюк е роден в Азербайджан, говори руски и азерски, ползва английски и български. По произход е украинец, но след дългогодишния си живот в Самара се смята за руснак. Самара е онзи старинен руски град, който остава завинаги в националната ни памет със Самарското знаме. 
В днешна Русия Самара е известна като център на авиационната и на космическата промишленост, със значителен брой предприятия от военно-промишления комплекс. Ракетите „Союз“ и самолетите „Ту“ са само част от множеството изделия, правени там.
Владимир завършва Авиационния институт в Самара (тогава още гр. Куйбишев), но така и не става авиационен инженер. Перестройката е в разгара си, държавата прилича по-скоро на бардак и на никого не му пука за бъдещето на авиационната, на космическата и на всеки друг вид промишленост.
Докато търси вариант за собственото си оцеляване, у младия инженер-конструктор се ражда идеята да създаде предприятие, чиято продукция ще може да изнесе както на пазара, така и да представи пред средния или големия бизнес. Така 

на бял свят се появява „Фабрика за ръкавици“,

 един от иновационните лидери в самарската промишленост. 
Владимир обикаля Русия, участва в изложби и конференции, получава дипломи и награди. Желаещите могат да се запознаят с профила му във Фейсбук.
Но се оказва, че в Путинова Русия всеки що-годе читав бизнес е обречен на разцвет само ако смени собственика си или на вегетиране с размерите на малък цех, докато пусне кепенците. Владимир отказва да се впуска в политически коментари, но нещата и така са ясни: високи данъци, тежки лихви, наложени от Централната руска банка и непосилни кредити за прохождащия бизнес.
Днешната руска икономика е ориентирана предимно към износа на нефт, газ и на други природни изкопаеми. Как руският нефт успява да се конкурира с арабския на световните пазари? Още повече, когато руският нефт отстъпва по качество на арабския и се налага да бъде пренасян на хиляди километри по тръбопроводи от Сибир до Европа. Тоест, всички предприятия, които участват в тази производствена верига, са задължени да предоставят на пазара максимално евтин продукт. Как става подобна магия? Единствено чрез по-ниска цена. А тя се постига с ниска себестойност на продукцията. И за да получат максимално висока печалба всесилната държава и недосегаемите олигарси, значи нефтоработникът, строителят, учителят и пенсионерът са осъдени на минимално възможни доходи. 

Почти по Маркс, но изцяло според Ленин
Скоро Владимир разбира, че колкото по-евтини са неговите ръкавици, толкова е по-добре за всички: работниците и учителите работят в  личните си стопанства или без ръкавици, или с най-евтините имитации на подобни аксесоари. Същото се отнася до миньорите и нефтоработниците. И няма перспектива да изгради успешно и печелившо предприятие. Само в сферата на военната промишленост би могъл да развива нови технологии. Там в момента текат дотации, приоритети, облаги.
Съществуват три модела на производствена интеграция смята Владимир. Първият е на вертикалната интеграция: когато произвеждаш ръкавици и ти е нужна възможно най-евтина суровина. Тогава сам си произвеждаш памук, правиш конци, тъчеш и продаваш в свои фирмени магазини. Сложен, скъп и практически невъзможен път.
Втори вариант е хоризонталната интеграция. Тук освен че тъчеш ръкавици разгръщаш производството на пуловери, дрехи и други неща за масово потребление. Отново сложно и скъпо.
Третият път е най-интересен и перспективен: технологичните иновации. Когато си създал нещо по-добро от другите, рано или по-късно към теб се обръщат колеги, конкуренти и други предприемачи, за да закупят лицензи и да споделят новаторския ти курс. Така технологът Владимир Заводюк построява и пуска в производство 9 (девет!) предприятия от Брест до Петропавловск-Камчатский.
Владимир патентова технологиите си и в момента притежава три патента: руски, финландски и европейски със срок 20 години за всеки. Патентовал е  технология за производството на композитен трикотаж с висока плътност. 
Хубаво е да регистрираш патенти, но реализацията им в Русия е практически невъзможна. Поради олигархия, бюрократизъм, неспазване на авторските и патентните права.
След неуспешни преговори с български бизнесмен

 решава да остане в България

 И той, и жена му харесват страната ни: спокойствие, сигурност, ниски данъци, добри и приятни хора.
Трета година живее във Варна. Организирал е съвсем скромно по обем производство, фактически малък шоу-рум, където може да демонстрира производството на трикотажни изделия по регистрираните патенти. 
Плетените ръкавици „Мейд фром Заводюк” не могат да бъдат срязани,  поддържат постоянна температура, издържат на вода и студ, а качествата им могат да бъдат комбинирани или пренесени върху други трикотажни изделия: пуловери, шалове, шапки или бронежилетки. Произвежда и сдпециален вид ръкавици, които издържат на изстрел от упор с въздушна пушка. Полицаи от специалните сили на руския ОМОН са участвали в бойни действия в Чечения и са опазили ръцете и част от телата си с негови  ръкавици и защитни шалове. 
В момента патентите на Владимир са в оценъчната комисия при Техническия университет във Варна. По предварителни разчети само един от патентите му може да струва няколко милиона евро.
В края на краищата какво иска този Владимир Заводюк? Нищо повече и нищо по-малко от това: да създаде във Варна предприятие за ръкавици, което ще произвежда и ще продава продукцията си на вътрешния и на външния пазар.  Ще носи добри доходи и ще гарантира достойно заплащане за труда на работника, инженера и собственика. И най-интересното: ще дава 

10 % от печалбата си за развитие на Варна

Тази оферта е представена в писмо на Владимир до кмета на морската ни столица Иван Портних.
Друг компонент от бизнес-плана на руския новатор представлява продажбата на технологични лицензи за производството трикотаж  за български и чуждестранни фирми.
Нужна му е скромна подкрепа. За да събере екип от съмишленици, партньори, инвеститори и специалисти, които да завъртят механизма на новоучредената фирма.
Време е и България да се дистанцира от сегашния постиндустриален модел, когато основни мощности бяха изнесени зад границеа и огромната част от европейската и от американската продукция все още носи етикета „Мейд ин Чайна”. Поради което и България, и Европа са затънали в евтни китайски боклуци.
Страната ни все още притежава интелектуален и трудов потенциал, който да създава проектни центрове, а те да превръщат идеите в бизнес, в поточни линии и в качествени продукти.  
Знам как, искам и мога. Значи трябва да стане, смята руският изобретател.
Бел. ред.:
Профилът на Владимир Заводюк
https://www.facebook.com/profile.php?id=100006090919389
YouTube https://www.youtube.com/user/perchatki63
Сайт http://gloves-and-factories.com

Сподели:

Коментари (0)

ООН се реформира или загива, предупреди предложената за наследник на Гутериш - Еспиноса

ООН се реформира или загива, предупреди предложената за наследник на Гутериш - Еспиноса

Еспиноса, която е бивш председател на Общото събрание на ООН и министър на външните работи и отбраната на Еквадор, казва, че ООН е „изправена пред криза“, но е убедена, че „светът не може да живее без“ институцията

„Народният съд“ в България: Ново изследване поставя под въпрос установени исторически тези

„Народният съд“ в България: Ново изследване поставя под въпрос установени исторически тези

Днес ще бъде представен Том 1 на сборника „Народният съд в България (1944–1945). Герои и антигерои“, който, стъпвайки на нови данни, дава по-пълна и обективна картина на един от най-спорните периоди в новата българска история

Министерски съвет отива на „Белене“ - жертвите не искат венци и фанфари, а държавата да си влезе в ролята на собственик

Министерски съвет отива на „Белене“ - жертвите не искат венци и фанфари, а държавата да си влезе в ролята на собственик

Бивши концлагеристи, последните жертви от лагера са изпратили преди повече от две седмици до Министерския съвет искане да защити държавните интереси на мястото на бившия концлагер на остров Персин – публична държавна собственост, защото общината се готви да „възстанови“ цял лагер – тип бутафория