​Eколог: Мръсният въздух у нас убива около 18 000 на година

Косара Белниколова

В София средно между 30 и 40 дни в годината има завишени стойности на замърсяването с фини прахови частици. Така столицата ни се нарежда на едно от челните места от градовете в Европа по този показател. Данните на Европейската изпълнителна агенция по околна среда показват, че между 15 и 18% от човешките жертви в България, най-вероятно се дължат на фактори, свързани със замърсяването на въздуха или около 18 000 човека на година. Това коментира пред Faktor. bg Георги Стефанов, ръководите програма „Климатични промени и зелена икономика“ към WWF.

“Разбира се е трудно да кажем дали се дължи само на замърсяването, защото такива конкретни данни в България липсват, но това са европейски статистики на базата на осреднени модели“,уточнява Стефанов. Той обясни, че има по-мръсни градове в Европа, но те са по-големи по площ и с по-голямо население, което е и един от критериите в статистиката. „Това, което е по-притеснително, че за разлика от други градове в подобно замърсяване, особено в Източна Европа, при нас няма реална оценка как едно замърсяване на въздуха в едно населено място,

влияе финансово върху здравето

на хората. Не се знае до колко процентът заболявания е свързан с този мръсен въздух, колко от тези хора остават вкъщи и не произвеждат БВП, каква е цената на тези загуби. Но това, което е много важно за България, е че се нареждаме на челните позиции по хронични заболявания, касаещи злокачествени, белодробни заболявания и диабет. Със сигурност има и други фактори, които влияят на околната среда, но замърсяването има отношение към този проблем.“ казва още екологът

В София има измервателни станции на пет различни точки. Фините прахови частици са основен проблем. Ако осредним данните за цялата година, може да говорим за превишение на нормата между

пет и петнадесет пъти

Не може да пропуснем и факта, че това замърсяване се дължи и на метеорологичните условия като мъгливи дни или липса на вятър. Но въпреки това замърсяването е факт. Допълнително има и други изследвания, които се ползват от Европейската агенция за околна среда; на американски източници, на данни от Космоса. Те не са много по-различни от изследванията, които имаме – показват се цели райони, които са замърсени. Не трябва да пропускаме и индустриалното замърсяване – например

ТЕЦ Марица „Изток“ е един от големите замърсители в Европа.

Това, което липсва като измерватели са малките и средните градове – там се правят само, ако има необходимост и се изпращат мобилни екипи.

„В неправителствения сектор работим от години, но за съжаление проблемът се задълбочава и не виждаме сериозно желание за справяне с него от страна на Столична община. Но на първо място липсва анализ на проблема. Радвам се, че все повече хора проявяват гражданска позиция и се ангажират. Следва да се фокусираме върху бързи мерки за справяне с проблема. Основните мерки, които предлагаме от години, и виждаме работа по нея едва последната година, са свързани с достатъчно информиране на обществото – това липсва. Медиите се активизират по проблема едва последните години. Замърсяване на въздуха става постоянна константа, която вреди. При нас също трябва да се случат конкретни мерки като в Западна Европа, но за да бъдат ясно обосновани, зад тях трябва да седи реален финансов анализ и на загубите, които обществото търпи. Тогава тепърва идва изработването на мерки. Едно от решенията е свързано с енергийните помощи.

Около 91 млн на година отиват за дърва и въглища

Мерките за транспорта ще са най-трудно приети, защото в България притежанието на личен автомобил все още се счита за предимство, а от друга страна има проблеми с градският транспорт, който не е достатъчно ефективен. Трябва да се спрат и най-пушещите коли. Естествено необходими са мерки и в индустрията, където все пак се работи, въпреки че ТЕЦ Марица- Изток все още няма филтри. Но това, което ни се струва абсурдно е, че Софийска община все пак планира изгарянето на отпадъци – все още не може да разберем мотивите за това решение. Трябва да погледнем, кои са най-модерните съвременни методи за справяне с този проблем.“ каза в заключение Георги Стефанов.